17-11-2017 20-11-2018

"Политическият мач" този път ще има тежест и на терена

Иран и САЩ се изправят в директна битка за елиминациите на Мондиала

12:03 | 29 ноември 2022 51 8896 Снимка: БТА

Жребият за груповата фаза на Мондиал 2022 очаквано предизвика много реакции при изтеглянето, но огромна част от погледите бяха насочени към група "В" по една конкретна причина. И тя се казваше "Иран - САЩ".

Мондиал 2022

Всеки път, когато видим имената на двете страни в едно изречение, обикновено то е свързано със скандали, противоречия и винаги с тежка политическа обвързаност. А тази вечер от 21 часа тя ще се изрази и на футболния терен. Да, непрестанно слушаме как футболът и политиката не трябва да се смесват, но много добре знаем, че на Мондиал това е невъзможно. При всеки любопитен сблъсък политиката винаги изплува.

Нямаше как и да е иначе и при Иран и САЩ, 24 години след срещата им на Мондиала във Франция, която светът нарече "Политическия мач".

И докато в онзи белязан от символични и исторически моменти двубой, чисто спортно-техническият залог да не бе толкова голям, то днес той е със стойност място на осминафиналите. Място, което Иран никога не е докосвал във футболната си история, а днес се нуждае само от точка, за да го достигне. Персите влизат в мача с актив от три точки, докато САЩ има две. Сметката е проста, а в нея американците се нуждаят само от победа.

За янките преминаването на групата също ще е огромно постижение, особено след големия провал преди четири години, когато отборът изобщо не бе част от най-добрите 32 тима в света.

Embed from Getty Images

На този етап дрязгите между двата тима бяха свързани с премахнатия герб на Иран от националния флаг на страната. Това бе дело на Американската федерация, заради което колегите им от Техеран помолиха ФИФА да ги изхвърли от Мондиала.

А пък в дните преди началото на първенството не трябва да забравяме, че САЩ намекна, че Иран трябва да го пропусне по служебни причини, а мотивът им бе предполагаемата военна помощ, която страната оказва на Русия.

Напрежението го има, то ще бъде и на терена с оглед интригата сега. Но то бе налице и преди 24 години.

В онзи период обстановката бе още по-тежка, защото двете страни не подържаха никакви дипломатически отношения.

Но ФИФА тогава няма днешната практика да разминава враждуващи страни по примера на Русия - Украйна или Армения - Азербайджан, а тегли САЩ и Иран в група "F", в компанията на далеч по-силните тимове на Германия и Югославия.

Embed from Getty Images

Двойката засенчва всичко друго в онзи жребий, а четири години след домакинството, хиляди американци получават някаква причина да се поинтересуват от "сокър". Бъдете сигурни, че и сега е така. Мачът САЩ - Англия бе проследен с огромен интерес отвъд Океана с мотива за битката между "футбола и сокъра", а днес ще бъде за битката между два коренно противоположни свята. А преди 24 години той е определен за битката между "доброто и злото".

Преди 24 години президентът на Американската футболна федерация определя срещата за "Мачът на мачовете", а по онова време подобни високопарни слова са единственият начин да приковеш погледите на хората в Щатите към футбола.

В Иран запазват мълчание, но години по-късно играчи от онзи състав разказват, че цялата им подготовка преди Мондиала е била насочена изцяло за мача срещу САЩ. Само той е имал значение, а от най-високо ниво е получено послание, че те са избраните от Бога бойци, които да прославят нацията срещу американците.

И без това никой не дава особени шансове на двата тима в група с много силния тим на Югославия и световната сила Германия, а това се затвърждава и в първия кръг, когато иранците губят с 0:1 от западните ни съседи, а Бундестимът безпроблемно удря с 2:0 САЩ.

Часове преди старта на "политическия мач" в Лион, Германия и Югославия правят реми 2:2, което означава, че равенство между САЩ и Иран ще е самоубийствено за двата тима, а победа ще запази надеждите на едната нация и ще прати у дома другата.

Онзи мач в Лион е белязан от комични, не толкова забави, както и исторически елементи, които го превръщат един от най-знаковите в историята.

Но да погледнем първо към нелепите елементи, които са породени от факта, че жребият определя наглед небрежната подробност, че САЩ е символичен домакин. А когато мачът се играе на неутрален терен като този в Лион, единствената тежест на тази формална подробност е, че американците могат да играят с титулярния си екип, а и иранците трябва да минат да поздравят опонента преди началото на двубоя.

От днешната ни перспектива това изглеждат пренебрежими детайли, но тогава всички е въпрос на чест, като се стига дори и до намесата на лидера на Иран - Ал Хаменеи, който издва заповед, че е изключено иранците да минат и да поздравят своите опоненти в този мач. За останалите няма проблеми.

С тежката задача да разреши случая е натоварен водачът на делегацията на персите, който води сложни преговори с американските си колеги, а и намесата на ФИФА в преговорите прави така, че в крайна сметка отборът на САЩ отстъпва и се съгласява, че преди мача ще мине и ще поздрави своя опонент.

Казус има и с екипите, защото двете страни използва бялото като свой титулярен цвят, но Иран е принуден да играе в червено. И това се превръща в огромен проблем, стига се дори и до заплахи за напускане на Мондиала, докато самите ирански играчи не се намесват, заявявайки пред шефовете си, че в крайна сметка цветът на екипа не е най-важното в този мач.

Подготовката му обаче си има своята сериозна и не толкова забавна страна, защото около 7 хиляди билета на "Стад Жерлан" са изкупени от представители на ОМИН - паравоенна организация, днес обявена за терористична от почти целия свят, която по онова време се финансира от Садам Хюсеин и се бори за свалянето на режима в Иран.

От организацията не крият, че ще бъдат в Лион, за да отправят политическо послание, а някои източници твърдят, че се готви дори и прекратяване на мача.

Сред тях има и още няколко хиляди иранци. Обикновени хора, повечето вероятно и семейно на стадиона, но всички те живеещи в Европа. Това предполага, че те също не са особено добронамерени към режима в родината, а това създава допълнителен риск, защото никой не знае как биха реагирали при ескалиране на напрежението.

Франция ангажира безпрецедентен за брой за мащабите на Мондиала органи на реда, като освен полицаи, около и на стадиона има жандармерия и специални част, а подобни мерки за сигурност няма на нито един от останалите 63 двубоя, дори и на финала.

Embed from Getty Images

Преди двубоя се изземат доста знамена и транспаранти с политически лозунги, а ФИФА специално предупреждава операторите да не показват почти нищо от трибуните, особено пък политическите послания. Общо взето всеки се готви за най-ужасния сценарий, който обаче не се разиграва.

Играчите на Иран и САЩ излизат на терена, а всеки от персите дори държи букет от бели рози в ръка. Американците спазват уговорката и минават да поздравят своите опоненти, като получава букет от всеки от тях - символ на мира и добрите намерения.

А след това вместо всеки отбор да си направи обичайната снимка, 22-мата играчи на терена се събират заедно, с тях е може би умишлено избраният съдия Урс Майер от винаги неутралната в подобни конфликти Швейцария.

Снимка на прегърнати иранци и американци, която и до днес е смятана за една от най-важните в историята на футбола.

Самият мач е напрегнат, не липсват тежките сблъсъци, но те са чисто футболни. Нещо, което се вижда и в други мачове от първенството, няма как да се каже, че в някой от играчите се забелязва по-специално отношение към опонента.

В 41-ата минута Хамид Естили извежда Иран напред след удар с глава, а десет преди края младият тогава Мехди Махдавикиа, който впоследствие направи солидна кариера в Бундеслигата, вкарва за 2:0.

Embed from Getty Images

Американците връщат един гол чрез Брайън Макбрайд, но той е недостатъчен, Иран печели мача - първа победа за страната на Мондиал, при това срещу какъв съперник само. Радостта е сякаш след спечелена световна титла, макар дни по-късно иранците да губят с 0:2 от Германия и пътят им във Франция да приключва в групите, подобно на американския.

Това няма значение, защото играчите са псорещнати като национални героив Иран, където ние не знаем, но може би двубоят също е бил представен като епохалната война на двата враждуващи свята.

И до днес авторът на първия гол - Хамид Естили разказва, че не му се налага да плаща за доста от покупките си в магазина, защото хората помнят онзи гол и продължават да го приемат като герой.

Неговият екип от онзи мач пък е разположен в музея за ФИФА, защото мачът наистина се превърща в исторически.

Докато в САЩ бързо забравят за случилото се, а в Иран хората танцуват и празнуват, по думите на местния журналист Мердад Масуди, еуфорията е масова. Стотици хиляди мъже, дори жени, а и органи на реда, които вместо да пазят хората, празнуват с тях.

Всъщност се случва нещо историческо. Иран и САЩ са разчупили ледове. Не благодарение на дипломати или международни организации, а благодарение на футбола.

Година след онзи мач двата тима изиграват приятелски двубой в Калифорния, Техеран и Вашингтон започват поддържането на все пак някакви отношения, а бранителят на американците Джеф Агус казва:

"За 90 минути този мач направи много повече, отколкото политиците за 20 години".

Embed from Getty Images

ИЗБРАНО