17-11-2017 20-11-2018

Професорът на Формула 1

Ален Прост е един от най-противоречивите, но и успешни пилоти

15:00 | 28 септември 2023 | Редактор : Николай Петров 33 9614 Снимка: Getty Images

Преди 30 години една от най-значимите фигури в историята на Формула 1 спечелва последната си четвърта шампионска титла.

Става дума за французина Ален Прост, който макар и противоречивата фигура, е един от най-значимите състезатели на миналия век

Шампионът от 1985-а, 1986-а, 1989-а и 1993-а е четвъртият най-титулуван пилот в историята след Хуан Мануел Фанджо, Люис Хамилтън и Михаел Шумахер.

Печели прякора "професорът" заради интелигентния си подход към състезанията, както и маневрите, които прави и извън пилотската кабина. До голяма степен те му помагат да е на точното място и в точния автомобил, за да се къпе в успех.

А резултатът е общо 51 победи във Формула 1, повече от всеки друг пилот към момента на неговото оттегляне. Към четирите му титли може да има още, ако не е яростното му съперничество в "Макларън" и "Ферари" с великия Айртон Сена, чийто ковчег французинът за съжаление носи със свои колеги през 1994 година.

Снимка: Getty Images

Прост се появява в света на Формула 1 именно с екипа на "Макларън" през 1980 година, след като в предишната година отказва оферта от Уоткинс Глен. Множество инциденти и несигурността му в автомобила обаче го принуждават да премине в "Рено" още за следващия сезон.

Именно там печели първата си победа, като тя идва по мечтан начин на домашната писта за него и за отбора.

През 1982-а пък идва първият му шанс да спечели дебютна световна титла. Тогава отново драмата е във френската надпревара, като там съотборникът му Рене Арно не изпълва заповедите на отбора да му даде победата. Самият Арно няма шансове за титлата след осем незавършени състезания от първите десет.

След напускането на Арно Прост става лидер на отбора и е в битката за трофея през 1983 година. В сметките е до последния кръг, където губи от Нелсън Пике. Дните му с "Рено" са свършени, тъй като си позволява да критикува състоянието на болида, който "не е в крак с технологичното развитие".

Снимка: Getty Images

Прост има достойнството и смелостта да каже подобно нещо, но и се оказва прав. В слевдащите два сезона "Рено" не печели, а той се връща в "Макларън", където вече жъне успехи. В първия си сезон през 1984-а е отново втори, този път след съотборника си Ники Лауда, като разликата между двамата е само половин точка. Това и до днес е най-малката разлика на върха в генералното класиране.

Големият момент за французина идва през 1985 година, където вече няма кой да го спре. Печели първата си световна титла с разлика, а през следващия сезон идва и втората. В нея вече има съперничество с Найджъл Менсъл, което се решава в последния кръг в Австралия - с победа на Прост и незавършване на британеца.

До 1987-а двигателите на "Макларън" изостават преди шефът Рон Денис да осигури задвижването от "Хонда" и по-важно - услугите на Айртон Сена.

Снимка: Getty Images

Новата машина на "Макларън" е недостижима през 1988 година. Прост има предимство пред бразилския си съотборник в първите състезания, но в средата Сена печели четири поредни. Макар французинът да има повече заработени точки, тогава се гледат само най-добрите 11 класирания. Осмият триумф на Сена му носи първата световна титла след три точки разлика.

Съперничеството между двамата носи своето напрежение, като на няколко пъти те влизат в открити конфликти. Такъв при спорни обстоятелства носи третата световна титла на Прост през 1989 година, когато след сблъсък между двамата Сена печели Гран при на Япония в предпоследния кръг, но в последствие е дисквалифициран.

Снимка: Getty Images

Още преди края на сезона Прост има договорка да премине във "Ферари", а след като това се случва, Сена взима своя сладък реванш, като през 1990-а става шампион пред французина.

След два разочароващи сезона при Скудерията, Прост премина в "Уилямс", за да триумфира с последната си титла в последния си сезон през 1993 година. Отборът му доминира, като той оставя Сена далеч зад себес си и решава да прекрати своята активна кариера на върха. Точно тези решения за смяна на отборите почти винаги се оказват правилни и това му печели правото да бъде наричан професор.