17-11-2017 20-11-2018

Религията ръгби в България: Инженерът-звезда от Берлин, който запали искрата

Съдбата на Стефан Филипов остава обвита в мистика, няма дори негова снимка

11:19 | 5 юли 2023 | Автор : Динко Гоцев 10 2048 Снимка: Getty Images

Виж още Гласът-легенда Васил Върбанов: Когато не знаеш какво да кажеш, винаги казвай истината. Лесно е

Спортът не е само резултати, точки и видеа от случващото се на терена. Историята и съдбите зад нея, които са в основата на магията на всяка игра, са всъщност далеч по-ключови. У нас в последните седмици един филм развълнува спортната общност. Защото е различен, направен с много усилия, но и много сърце. Документалната лента "В името на Бог РЪГБИ!" вече мина на няколко прожекции, напълни зали и разказа турбулентната българска история на тази игра, която вълнува стотици милиони по света.

А ръгби през тази година навършва 200 години. Това е спортът, от който е произлязъл футболът, разбира се. И не само. През септември Световното първенство във Франция ще плени планетата, а при условие, че ръгби е религия в страни като Великобритания, Ирландия, Австралия, Нова Зеландия, Франция, Южна Африка, Аржентина, Япония... Ясно е, че събитието ще има огромен глобален отзвук и аудитория.

Автор на филма е Васил Върбанов - популярен радио и телевизионен журналист, който успоредно със своите музикални и културни предавания, вече повече от 13 години е и ръгби коментатор. Бил е и дългогодишен състезател, затова познава отблизо философията на този спорт, както и спецификата на неговата култура.

А у нас се предават мачове основно от турнира на Шестте нации, който през пролетта на всяка година противопоставя шестте най-големи сили на Европа.

Филмът е разказ, низ от истории, но и свидетелство за живота у нас в различни периоди на миналия век, излизащо извън спортния контекст.

Dir.bg ще ви покаже три от сюжетните линии в него - истории, които са част от основата на филма. И на 90-годишната любов към тази игра у нас, която днес отново се разгаря въпреки дългогодишното тлеене извън фокуса на голямо обществено внимание - по една или друга причина.

Защо 90-годишна? Защото на 30 януари 1933-а българският вестник "Спорть" излиза с една неголяма, но доста интересна колонка на своите страници.

Под заглавие "Ръгби клубъ въ София", статията съобщава:

"Един нов спорт е в надвечерието да бъде основан в София. Това е играта ръгби, може би на малцина позната у нас, която обаче се радва на голяма популярност на запад.

Инициатор на въвеждането на този спорт у нас е инженер Стефан Филипов, завърнал се преди един месец от Германия.

Филипов е един от най-добрите играчи на ръгби в Германия. Няколко години поред той е участвал в представителния тим на Берлин и играл в много международни мачове.

Един от най-важните е бил срещу тима на Барселона, където на Филипов е бил счупен кракът. Сега той е съвършено здрав и ще поеме лично ръководството на новия клуб в София."

Ето това е началото.

Няма свидетелства за по-ранни опити да се основе клуб или да се изиграе мач по спорта ръгби в България.

А споменатият инженер Стефан Филипов, който "запалва искрата" на наша почва, е звезда в европейското ръгби по това време. Разбира се, това не е епоха на социални мрежи, интернет и телевизионни предавания.

Не разбирайте звезда, за която цяла Европа знае. А за такава, каквото местните медии в немската столица понякога споменават в репортажите си от мачовете на РК Берлин.

Този мач е игран на 22 май 1930 г. и завършва 18:13 за германските домакини, като подробности около нея ще видите във филма, благодарение на неговия автор Васил Върбанов и съдействието, което е намерил в лицето на Германския ръгби съюз.

В онези години играта вече е доста популярна в страната. Тя влиза в Германия чрез английски студенти в средата на 19-и век, като вероятно за първи път е играна в колежа в Хайделберг и универистетски игрища във Франкфурт.

Национално първенство - Ръгби Бундеслига, има от 1909 г.

Снимка: Getty Images

През 20-те и 30-те години най-силните отбори са от Хейделберг, Дьорен, Франкфурт и Хановер. Берлин с българския си ас не е достигал до финалите на шампионата. През 30-те Германия редовно играе със силни съперници и на национално ниво, като дори побеждава два пъти Франция - през 1927-ма със 17:16 във Франкфурт и през 1938 г. (3:0).

А за въпросната среща с Барселона, в местния вестник "Deutsche Rugby Zeitung" излиза следната информация:

"5000 души гледаха мача, което за четвъртък сутрин е твърде много. Филипофф (както е наричан от германците), който наистина беше душата на атаката на Берлин, веднага след началото на второто полувреме получи сериозна контузия на коляното и трябваше да напусне терена, така че германците изнесоха втората част само с 14 играчи."

Първата статия у нас за въпросния инженер е от 1929-а, неговите подвизи по терените в Германия и Европа са следени от българския печат и преди идването му и основаването на ръгби клуб в София.

Не е ясно какво принуждава Филипов да се върне у нас през 1933-а, като само можем да гадаем дали това не е новата, радикално променяща се ситуация в Германия - политическа и социална.

Историята на Стефан Филипов нататък е обвита в мистика.

Дори негова снимка не е открита в дългогодишните изследвания и работа, свършена по филма за ръгби. Не е ясна и съдбата му в годините около Втората световна война и след нея.

Но е сигурно - или поне няма сведения за обратното - това е първата искра на спорта ръгби, пламнала на родна земя.