"Сан Сиро" в пламъци. Спомен за най-огнената нощ в историята на миланското дерби
Преди 18 години съдбата ги срещна за последно в Европа. Мачът не завърши
Милан срещу Интер в сряда вечер ще е първият полуфинал от дуел, който ще прикове погледите на целия свят към митичния стадион "Сан Сиро".
Дербито на Мадонина (Дева Мария, чиято статуя гледа града от върха на катедралата Ил Дуомо) е една от класиките на европейския футбол, а когато се играе в Шампионската лига, това придава още по-сериозен блясък на мача.
Е, този път е полуфинал. Преди 18 години беше четвъртфинал, а той никога няма да бъде забравен. Връщаме ви към него с разказ от първо лице. Защото авторът на тези редове може да ви каже - "аз бях там в нощта, в която "Сан Сиро" бе запален и дербито изживя най-черния си ден".
Април 2005-а. Малка българска група тръгва към Италия, където във вторник (12-и) и сряда (13-и) ще се играят два уникални - ако сте футболен фен - мача. В Милано е реваншът Интер - Милан (0:2 в първия мач), а на следващата вечер в Торино е Ювентус - Ливърпул (1:2 в първия двубой).
Този сблъсък пък е напоен с история, идващ точно 20 години след трагедията на "Хейзел" и в първа среща на двата отбора от тогава. Там се очакваше да е далеч по-напечено извън терена, а в Милано - просто да видим поредния голям двубой на два отлични отбора, но в спецификата на градското дерби на най-високата европейска сцена.
Предисторията
Интер имаше много какво да си връща, освен да търси обрат от 0:2 срещу суперотбора на Анчелоти. Две години по-рано Милан елиминира градския съперник на полуфинал с две ремита, просто с късмет да има гол на чужд терен - а и двата мача, естествено, се играха на "Сан Сиро". И после спечели шестата си купа на шампионите. Разбира се, интеристите бяха бесни и се радваха на жребия през пролетта на 2005-а.
Но в първия мач голове на Стам и Шевченко отново бяха наклонили везните силно към "червеното и черното". Интер нямаше победа в 9 поредни мача, живееше в години на европейско величие на вечния съперник - Милан тогава бе шампион на континента в четири от предходните 16 издания. Докато "синьо-черните" чакаха европейска слава от 60-те на Еленио Ерера, а титла в Италия - от 1989-а.
Вечерта на мача
Пристигането часове преди началото ни отправи директно към стадиона, а около него настроението е като за голяма вечер. Има няколко гледки във футболна Европа, които нямат аналог и всеки, който обича играта, си струва да ги види. Една от тях е "Сан Сиро" със запалените светлини в миланската нощ. И то - когато играят Милан и Интер.
Около стадиона сергиите за храна пушат, а тези за сувенири са претъпкани от хора. Миланисти и интеристи вървят заедно по улиците към арената, а нашето учудване по темата защо няма никакъв антагонизъм бързо намира отговор. Местен продавач ни обяснява: Има примирие. Примирие? Не е в стила на ултрасите в Италия...
Оказва се, че това е самата истина.
През 1983-а най-радикалните ултраси на двете агитки подписват такъв пакт, след като насилието е ужасно в дните на дербита в края на 70-те и началото на 80-те. Има жертви и няколко тежко ранени младежи, има и едва оцеляло съвсем младо момиче. Решението идва след преговори, в които надделява разумът. Не може да се пресичат такива граници, когато семействата в града са разделени на "синьо-черни" и "червено-черни".
Затова денят на дербито е ден на обиди, на транспаранти с осмиване на врага, с прекрасни, понякога и нецензурни хореографии. Но никога на насилие. Дори онази нощ не промени това, а имаше всички предпоставки да се случи.
Мачът
Настанени сме на Южната трибуна, в последните редове на долния пръстен на стадиона. Около нас са фенове на Интер, но не ултрасите - те са отсреща на Северната трибуна. Над нас е агитката на Милан, като знамената висят на метри над главите ни. Но и тук се вижда - толкова е лесно някой да хвърли предмет отгоре върху интеристите, но нито веднъж не се случва. Онова примирие се спазва изрядно.
Мачът започва, а атмосферата е изключителна. Интер напада стръвно, но на вратата на Милан има някакво извънземно - Дида, бразилец, принципно съвсем обикновен човек, но в онази вечер вършещ свръхестествени неща.
Спасява удар след удари отчаянието по трибуните се надига.
От нищото в 30-ата минута Шевченко праща с левачката удар по диагонала в мрежата, а до този момент реално Интер трябва да вкара поне два пъти. Но - големият отбор с богат европейски опит и титла на континента отпреди само 2 сезона, просто знае как се играят такива мачове. Общият резултат вече е 0:3, Интер трябва да вкара 4 безответни гола, за да продължи.
"Винаги имат късмет в този турнир, винаги", кълне интерист недалеч от нас.
Второто полувреме се играе изцяло пред далечната врата - тази, защитавана от Милан под Северната трибуна с лудите ултраси на Интер. Положение след положение, но гол няма. В 70-ата минута топката е във вратата, стадионът все пак се радва на попадение, но... реферът Маркус Мерк отменя. Фаул срещу Дида, преди Камбиасо да вкара с глава. Интеристите се разправят с немския стоматолог, който по онова време имаше репутацията на съдия №1 в Европа.
В това време странни неща се случват над вратата, из сектора на Интер. Някои от по-големите знамена, висящи над терена, са прибрани. Опразват се цели редове и хората изчезват някъде. В онзи момент ти се струва маловажно, но се оказва, че не е.
Стотици факли политат към терена и изведнъж той е озарен като горящо стърнище.
Очевидно са били подготвени из входовете, та оттам се връщат излезлите ултраси и като по сигнал всичко полита към игрището, а с него - десетки бутилки, предмети, запалки... Една факла удря вратаря Дида в рамото, въпреки че от нашите места си изглежда, че направо му подпалва главата. Става за секунди, на стадиона повторения няма и седим, напълно невярващи на гледката. Но се случва.
Пред очите ни "Сан Сиро" изведнъж се превръща в тъмно място, а тишината е пълна.
После феновете на Интер запяват нещо срещу вечния градски съперник, а Мерк прекратява мача след 2-3 минути колебания. Треньорът на "нерадзурите" Манчини тича на терена и го сочи с пръст, като очевидно му казва: "Заради теб стана", визирайки отменения гол. Това е поводът, разбира се. Но дали това е причината?
Същата вечер, преди да се отправим към Торино, си тръгваме от "Сан Сиро" сред мълчаливите тълпи фенове, вървящи се към метростанции, спирки на трамваи и автобуси или към колите си. Смесени са отново, но пак няма насилие. Няма и оживление. Това е тъмна и тъжна вечер за дербито, което не завършва.
"Беше подготвена работа", казва един по-възрастен запалянко, клатейки глава, за да ни убеди вероятно. Не че имаме нужда от убеждаване.
На следващата сутрин вече сме в Торино с местните вестници в ръце. И историята е напълно разплетена.
Дни по-рано, през уикенда, на 6 стадиона в Италия са вдигнати нацистки символи, а на 4 от тях има сериозни схватки между ултраси и полиция. Пак като по сигнал.
Смята се, че инцидентите избуяват заради изказване на министъра на вътрешните работи от правителството на Берлускони тогава Джузепе Писану, който предната седмица е обявил, че "е крайно време тази страна да се отърве от заразата на футболните хулигани и ултраси, които отнемат радостта на хората от играта". Отговорът - организирани безредици.
Каква по-голяма и ярка сцена от дербито на Милано в четвъртфинал в Шампионската лига? Светът гледа.
Има го и факторът "огромно разочарование" от поредния провален опит на Интер да спре успехите на Милан в онзи период. Но основната теза е друга.
Тежки дни за италианския футбол бяха.
В сряда сутрин страната се събуди с натежала глава от видяното на "Сан Сиро", лепнало петно върху калчото. А вечерта в Торино се чакаха ексцесии и те не закъсняха. За щастие мина се без сериозни инциденти, изгоряха 1-2 коли, летяха предмети, но полицията успя да укроти тифозите на Юве, които искаха мъст за случилото се на "Хейзел".
УЕФА пожали Интер, определено. 0:3 служебно - това ясно. И само четири мача без публика... А дори италианското правителство (и същият Писану) призоваха клубът да бъде изхвърлен от Европа поне за година. Не се случи.
Полуфиналът в сряда вечер е първа среща на Интер и Милан в Европа от онази нощ през 2005-а. Несъмнено отново ще е горещо и напрежението ще е високоволтово. Разбира се, едва ли ще видим отново някога случилото се тогава с факлите по терена, ударения вратар и прекъснатия мач.
И това е добра новина.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}