13:56 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Скандали, кръв и драма във футболния спор на два континента

Историята на Световните клубни първенства

Снимка: Getty Images

Скандали, кръв и драма във футболния спор на два континента

Историята на Световните клубни първенства

10:08 | 22 декември 2018 | Редактор : Венислав Кирилов 0 4140 Снимка: Getty Images

В световния футбол, особено на национално ниво, винаги е съществувало противоборството между двата големи центъра на най-великата игра - Европа и Южна Америка.

Виж още Историята на Световните първенства: Заговорът срещу Южна Америка

Враждата на национално ниво се заражда на Световните първенства, като в нея са въвлечени играчи, ръководители, дори и реферите на мачовете.

С появата на Копа Либертадорес и Купата на европейските шампиони, спорът между двата континента се пренася и на клубно ниво.

Футболните ръководители на Бразилия и Франция - Жоао Хавеланж и Жак Годе, предлагат идеята си за подобен турнир пред членовете на ФИФА и КОНМЕБОЛ, след като вече европейският шампион Реал (Мадрид) е изиграл два приятелски мача срещу Сантош и Вашку да Гама - шамнпиони на Южна Америка през 1958-а и 1959-а.

Идеята се приема добре и през 1960-а турнирът за Интерконтиненталнта купа започва. Сблъсъкът противопоставя Реал (Мадрид) и уругвайския Пенярол, а с общ резултат 5:1, трофеят отива в Мадрид.

Афиш на първия финал за Интерконтиненталната купа

Снимка: Twitter

Именно Реал излиза днес от 18:30, във финал на тазгодишното издание. Разбира се, 58 години по-късно, участниците са повече, регламентът по-различен.

Мадридчани са категоричен фаворит срещу Ал-Аин от Обединените арабски емирства, а евентуална титла ще бъде трета поредна и общо седма за "Краслкия клуб" - рекорд на междуконтинентална сцена.

Турнирът е бил печелен и от българин, макар да не записва нито минута на терена. Това е Димитър Бербатов, който получава медал за триумфа на Манчестър Юнайтед, макар да го гледа от пейката заради контузия. Христо Стоичков пък играе на финала през 1992-а. Открива резултата срещу Сао Пауло с невероятен гол в 12-ата минута, но Барса в крайна сметка губи с 1:2.

Но докато сега турнирът под егидата на ФИФА започна да генерира приходи, организацията е сериозна и се очертава разширяването му с повече отбори, в зората тимовете са водени само и единствено от това, да защитят клубната, националната и честта на континента си.

Бойкоти, скандали и много кръв съпровождат някои от мачовете. Значението, което турнира има тогава доказва фактът, че след триумфа на Реал през 1960-а, каталунският "Mundo Deportivo", който никога не е бил приятелски настроен към врага от Мадрид, излиза със заглавие: "Браво, Реал е шампион на Света, Испания на върха".

На следващата година Пенярол триумфира над Бенфика. Следват два успена Сантош, както и две поредни победи на италианския Интер. През 1966-а пък Пенярол взима сладък реванш над Реал, побеждавайки го с 2:0 пред 120 000 на "Бернабеу".

След успешния старт обаче идват 15 мрачни години, поставили бъдещето на турнира под сериозен въпрос.

Виж още Шефа срещу Краля - никой не дава и процент шанс на Ал Аин във финала

Всичко започва с доминацията на аржентинци и ургвайци в Копа Либертадорес. Грозни сцени и грубости съпътстват всичките мачове в Южна Америка. Подмолни номера преди мачовете, грубости и здраво ритане по време на 90-те минути.

Решителният мач между Расинг и Селтик през 1967-а завършва със 17 човека на терена, а всичко ескалира две години по-късно, когато Милан среща Естудиантес в един от най-кървавите мачове в историята.

Звездният италиански тим разбива противника си с 3:0 на "Сан Сиро", но реваншът на "Ла Бонбонера" в Буенос Айрес е жесток.

По време на загрявката италианците са целени умишлено с топки, а при излизането от тунела пък са посипани с горещо кафе.

Мачът е истинска касапница. Милан губи с 1:2 и печели трофея, но Пиерино Прати е пратен в безсъзнание и изпуска 20 минути от мача. Аржентинският вратар пък удря Джани Ривера, но реакция от съдията няма.

Най-тежко обаче е положението с Нестор Комбин - роден в Аржентина, но френски национал, обявен е за предател.

Полети го рита в лицето, Рамон Суарес го удря с лакът, а нападателят лежи край тъчлинията със счупен нос и скула.

Нестор Комбин след аржентинските грубости

Снимка: Twitter

Съдията го задължава да се върне в игра, но това разбира се е невъзможно. Заради отказа на играча да продължи, съдията казва на полицията да го арестува за неподчинение и той прекарва нощта в ареста.

Френското му гражданство обаче разпалва международен скандал. Той е освободен, а цяла Европа настръхва срещу аржентиснките касапи.

За да спаси футболното реноме на страната си, диктаторът Хуан Онганя наказва касапите Полети и Суарес с 30 мача и месец в затвора.

Срам за аржентинския футбол

Снимка: Twitter

Събитията от 1969-а, карат множество европейски шампиони да бойкотират мачовете. Тези, които ги играят, оставят звездите си в Европа, опасявайки се от нови касапници.

В следващите 10 издания, три от мачовете не се състоят, а 6 европейски шампиони отказват участие, заместени са от финалистите, които пък играят с някои от резервите си.

Стига се до финала през 1979-а, който противопоставя парагвайския Олимпия и шведския Малмьо. Парагвайците печелят с общ резултат 3:1, но интересът е нулев, а европейските медии призовават, да се сложи край на това безумие.

Олимпия печели финал, определен от мнозина за безсмислен

Снимка: Twitter

За да се спаси турнира, се намира силен спонсор. Японската автомобилна компания "Тойота" поема организацията. Финалът става само в един мач, който се играе в Токио, на неутрална територия.

Страстите се успокояват, а феновете стават свидетели на някои епични мачове между грандове от двата континента. Мачове противопоставящи Сао Пауло с Барселона и Милан, тези на Бока Хуниорс срещу Байерн и Милан, Ювентус - Ривер Плейт, все мачове между огромни клубове, които няма как да видиш в друг турнир.

Засилващият се интерес кара ФИФА да поеме организацията на турнира, като се решава на радикална промяна, включването на шампионите от всички континенти и създаване на Световното клубно първенство, което познаваме днес.

Интерконтинентална купа приключва след 43 издания. 22 за Южна Америка, 21 за Европа. 9 трофея за Аржентина, 7 за Италия, по 6 за Испания и Уругвай.

Реал (Мадрид), Милан, Бока Хуниорс, Пенярол и Насионал пък водят при отборите с по три трофея.

Последният финал за Интерконтиненталната купа е през 2004-а, когато Порто печели с 8:7 след изпълнение на дузпи срещу колумбийския Онсе Калдас.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Световното клубно първенство включва в себе си шампионите на всички континенти, както и отбор, представител на страната домакин. За 13-те му издания, Европа има сериозна доминация. 10 титли за Стария континент, срещу 3 за Южна Америка, спечелени все от бразилски тимове.

Разнообразието обаче ни предостави два африкански финалиста. Мазембе (ДР Конго) загуби от Интер с 0:3 през 2010-а, а три години по-късно, Байерн (Мюнхен) победи мароканския Раджа (Казабланка) с 2:0.

Колоритните фенове на ТП Мазембе

Снимка: Twitter

Азия също имаше своя преставител. Японският Кашима Антлърс загуби от Реал (Мадрид) след продължения, а двата тима се срещнага преди три дни отново, но на полуфинал.

Сега друг азиатски тим - Ал-Аин е на финал - сензационно. Арабите ще опитат да пренапишат историята, но пък рекордьорът по титли Реал, смята да продължи своята хегемония.