Скритият гений зад испанския триумф: Де ла Фуенте видя как юношите му станаха крале
А преди по-малко от две години това назначение се смяташе за странно и изненадващо
Испания е новият европейски шампион по футбол. И целият континент се обедини около твърдението, че с оглед показаното по терените на Германия в последния месец, едва ли има отбор, който да заслужаваше титлата повече.
Европа не спира да говори за младите Ламин Ямал и Нико Уилямс, които от страхотни таланти се превърнаха във футболни суперзвезди само в рамките на няколко мача. Възхищение буди и "компютърът" в центъра на терена Родри, който неслучайно взе приза за играч №1 на турнира. Но някак леко на заден план оставаше човекът с основната заслуга да видим рекордната четвърта европейска титла от Испания.
Това е Луис де ла Фуенте, който бе непознато име за тези, които не следят изкъсо процесите в испанския футбол. И може би и заради по-периферния му статус, Ла Роха до последно не бе сред топ фаворитите на шампионата.
Испанците оставаха под Англия, Франция, Германия и Португалия в дискусиите за титлата, но в крайна сметка се оказа, никой не играе по-добър футбол от тях. И никой не заслужава титлата повече.
В основата на всичко това бе 63-годишният Де ла Фуенте, излъчващ строг вид и впечатляващ с мускулатурата му. Сам признава, че я поддържа с фитнес в ранните и тъмни часове на деня, докато футболистите му още спят и същинската работа все още не е започнала.
"De La Who?", попитаха световните медии, когато на 8 декември 2022-ра испанската федерация обяви, че именно той наследява Луис Енрике на поста национален селекционер на Испания.
Испанският тим тъкмо се бе провалил звучно на Мондиала, отпадайки на осминафинал от Мароко. Луис Енрике бе освободен, а за никого не бе тайна, че обстановката вътре в отбора не е особено дружелюбна. И докато се изреждаха редица потенциални имена на испански топ треньори, които в момента диктуват модата в целия европейски футбол, то федерацията изненадващо реши това да е скромният и работлив баск Де ла Фуенте.
Макар да има над 150 мача за Атлетик (Билбао), футболната кариера на левия краен бранител е далеч от впечатляваща. А треньорската му такава минава пред юношески тимове, вторият състав на Билбао и, на професионално ниво, е свързана с едва 11 мача начело на Алавес през 2011-а.
Истинският си потенциал Де ла Фуенте започва да показва с назначението си начело на юношеския тим на Испания до 19 години, с който печели европейската титла на тази възраст през 2015-а. Федерацията показва последователност и три години по-късно го повишава в селекционер на младежкия тим, който Де ла Фуенте също извежда до европейска титла през 2019-а, с голове на Фабиан Руис и Дани Олмо във финала. Играчи, които бяха основна част от състава му и на Евро 2024.
Кариерата на Де ла Фуенте продължава с предвождане на олимпийския състав на Испания, който на практика е младежки, и е логичното продължение на неговата работа в тима до 21 г.
Така испанската федерация взима гениалното решение, макар и на пръв поглед за външните хора странно, да заложи на Де ла Фуенте. А той да внедри в националния тим огромна част от момчетата, които вече е предвождал до успехи в последните години. Над половината играчи от 26-те шампиони на Испания на Евро 2024 са играли мачове, дори и цели турнири под ръководството на Луис в юношеските и младежките състави.
Те познават методите му, имат огромния му респект, а и го приемат като "добрия стар треньор", помогнал им в изграждането като футболисти и изстрелването им към върха.
Дори след скандала с Луис Рубиалес - човекът, назначил лично Де ла Фуенте, мнозина смятаха, че селекционерът ще се окаже косвена жертва на скандала с целувката. Но Испания се застъпи за него. Отборът нямаше нужда от нови сътресения и цялата страна се довери на треньора, който днес е единствен с хеттрик от евопейски първенства. Това до 19, до 21, както и това в мъжкия футбол.
В Испания определят стила на Де ла Фуенте като една усъвършенствана и по-директна "тики-така", в която контролът на топката отново е изцяло в полза на Ла Роха. Но се използва и по-директен подход с превъзходните крила в лицето на Нико Уилямс и Ламин Ямал.
Тези два диаманта бяха сред големите въпросителни, защото не бяха малко скептиците, коитосе чудеха дали неоспоримият им талант ще заработи на най-голямата сцена срещу най-добрите отбори. Е, днес отговорът е ясен. И заслугата за точното използване на двамата в испанския тим е изцяло на Де ла Фуенте.
Испанците пресираха високо, с топка в крака отиграванията им бяха бързи, без излишно бавене и сякаш наизуст. Като програмирани играчите се намираха дори без да се гледат, а тази прецизност отново всички записват към заслугите на селекционера.
Показателно за значението му са интервютата на двамата играчи с коренно различен статут в тима.
Единият е Дани Карвахал - опитното "старо куче". Човекът, спечелил всичко на клубно ниво и един от малкото, които нямаше допир до Де ла Фуенте преди назначението му за селекционер.
"С него нещата вървят лесно. В отбора имаме контролирана анархия. От строг режим с куп правила и непрестанно напрежение, изведнъж попаднахме в среда, в която за нас бе удоволствие да се събираме на лагери с нажионалния тим. Настроението бе перфектно".
Незаобиколим фактор, защото историята доста пъти ни е показвала, че на подобни турнири настроението и отборният дух понякога могат да имат далеч по-голямо значение от индивидуалната класа. Може спокойно да кажем, че това бе основното оръжие и на Италия преди три години.
Другото ключово изказване, което ни разкрива много за испанския наставник бе на Микел Мерино. Ще запомним този човек с победния гол срещу Германия в последните секунди на продълженията, но той е едно от момчетата, които извървяха целия път с Де ла Фуенте през всичките възрасти на Испания.
"Много от момчетата го познаваме перфектно. На сън да ни бутнете, ние знаем как иска да играем, какви са изискванията и какво трябва да направим. С него сме от години, а това ни помага адски много.
Този човек е тренирал почти целия отбор през годините, не му се налага да ни опознава или учи на различни неща, защото има химия между нас и него. Убеден съм, че обстановката при нас е доста по-различно от останалите национални тимове", сподели Мерино.
Тактически гений, очевидно отличен характер, прекрасна работа с играчите, но и чудесен пример как последователната работа на една федерация носи нужния успех. От "De La Who?", Де ла Фуенте с превърна в човека, надиграл и победил Хърватия, Италия, Германия, Франция и Англия, за да спечели една от най-заслужените европейски титли в историята на първенствата изобщо.