17-11-2017 20-11-2018

Спортът след две седмици война: Променен, но безпрецедентно обединен

Случващото се в Украйна нямаше как да не разтърси и спортния свят

13:05 | 9 март 2022 | Редактор : Венислав Кирилов 28 2212 Снимка: Getty images

Подобно на всеки един аспект от живота, войната в Украйна нямаше как да не се отрази и на спорта. 14 дни след руската инвазия в страната, засегнат сериозно е не само спортният живот в тази държава, а из целия свят.

Разбира се, мащабите не могат да се сравняват с първите дни на пандемията, когато спортният живот замръзна из цялото земно кълбо за няколко седмици... с изключение на Северна Корея и Беларус.

Виж още Русия си иска мястото в баражите за Мондиала и сезира Спортния арбитражен съд

Днес спортните събития продължават по график и с пълна сила, но не така стоят нещата за Украйна, Русия и ... Беларус.

Разбира се, за Украйна това бе ясно, защото спортът в момента е последната грижа на хората в страната. Местните атлети грабнаха калашниците, като в това число говорим за хора наистина от елита на спорта. Такива като световните шампиони в бокса - Олександър Усик и Василий Ломаченко. Шампионите от близкото минало - братята Кличко, хора от тениса, зимните спортове, леката атлетика, дори и професионалните футболисти от местния елит.

Последната отборна снимка на шампиона Динамо (Киев) всъщност е на играчи във военни униформи в нещо като бункер, а не по екипи на терена.

Тези, които пък останаха в Европа да се състезават на топ ниво влязоха в ролята на посланици на Украйна. Те умело използваха трибуната, която имат, за да показват ежедневно пред света болката и мъката на своя народ.

Снимка: Getty images

Това, което отличава войната в Украйна като влияние към спорта от предишните конфликти е, че никога в историята не е имало подобно глобално обединение по дадена кауза, дори и във времената около Втората световна война. Почти целият спортен свят застана на страната на синьо-жълтия флаг, а каузите и посланията не спират. Изглежда няма и да спрат.

По традиция най-активни в подобни ситуации са спортните среди във Великобритания и Германия. Виждаме го и сега. Минута аплодисменти за украинския народ на старта на мачовете, украсени стадиони в цветовете на украинския флаг, футболни капитани с ленти в цветовете на флага и непрестанни послания от големите спортни звезди в тези страни.

А и безпрецедентното "брандиране" с флага на страната на логото на Висшата лига, на Примера в Испания, на Бундеслигата, при преките телевизионни излъчвания. Тези двубои се гледат от стотици милиони из цялата планета. Какво по-силно влияние можеш да потърсиш?

Разликата обаче е, че този път тази вълна сякаш обхвана света, най-вече Европа.

Снимка: Getty Images

Това например не се случи с друга популярна кауза от последните две години. Става въпрос за "Black Lives Matter", която британския спорт не успя да прокара из континента. Тази кауза против дискриминацията и расизма дори бе пренебрегната от източноевропейския спорт и тотално отречена и критикувана в страни като Полша, Чехия, Унгария и Словакия.

В последните две седмици обаче наблюдаваме съвсем различна тенденция. Дори и по различните терени из България виждаме развяващи се украински флагове. Няколко наши спортни федерации предложиха своята помощ на украинските си колеги, а футболният Пирин (Благоевград) дори изпрати клубния автобус на румъно-украинската граница, за да превозва бежанци към страната ни.

Подобни са тенденциите из целия континент. Сред клубове, федерации, фенове и самите атлети, над 90% от които заемат обща позииция.

Снимка: Bulphoto

Наглед радикална и немислима допреди няколко седмици бе позицията и на световния спорт на управленско ниво. Става въпрос за обединението около изхвърлянето на всички атлети от Русия и Беларус от международния спорт.

Там, където атлетите от тези две страни не бяха изхвърлени, те остнаха без националните си символи. Играят само за себе си и своите имена, не за родината.

Дори и футболът в лицето на ФИФА, който винаги е вървял по свой собсвтвен път, без да се съобразява с МОК и останалите спортове, този път действа с синхрон и изхвърли Русия.

А тесните връзки между руския футбол и Световната централа не бяха тайна за никого, като те станаха още по-силни след проведение изключитлено успешен Мондиал в страната преди четири години.

Снимка: Getty Images

Но ето, че към днешна дата руският национален тим е изключен отвсякъде, същото важи за местните клубове, както и за шампионата на страната. Той и в момента тече, но изолиран и зачеркнат като съществуване от всички международни организации. Донякъде сензационно, но дори определени букмейкърски компании извадиха руските мачове от програмите си - с което, несъмнено, губят пари. Просто като знак на подкрепа към каузата.

Стигна се и до безпрецедентното правило ФИФА да позволи на всеки професионален играч да напусне руското първенство без условия. А там все пак има футболисти за милиони. Дори и немислимото за мнозина, УЕФА и няколко клуба от Европа скъсаха догорите си с "Газпром", които им носеха десетки милиони всяка година.

Има и друго измерение - правителства погнаха руските олигарски, които в продължение на години наливат милиони в спорта. Най-известният сред тях естествено е Роман Абрамович, който се принуди да продава Челси. И забележете - част от получените средства обеща да дари на Украйна.

Дори и спорт като Формула 1, където никакви допинг санкции към Русия нямаха влияние в последните години, където националността на един пилот винаги е била на заден план, се стигна до изхвърлянето на Никита Мазепин. Освен това неговият отбор "Хаас" се отказа от спонсорството на контролираната от баща му компания "Уралкали". А когато отбори се отказват от десетки милиони руски пари, значи позицията и обединението на световния спорт са доста сериозни.

Руските и беларуските параолимпийци бяха спрени от участие на Параолимпиадата непосредствено преди нейното участие. Това дори изглежда като прекалена и твърде сурова санкция, тъй като говорим за атлети с увреждания. Но пак говори достатъчно за твърдата и неотклонна позиция.

Някои от най-разпознаваемите руски атлети по света като Даниил Медведев, Александър Овечкин и Андрей Рубльов категорично призоваха за мир, без да заемат страна по случая. Други пък директно обвиниха Путин за случващото се, а разбира се имаше и такива, които все пак подкрепиха родната си страна.

Две седмици след началото на войната, почти всеки спорт остана без неговите руски състезатели, а някои от тях са водещи фигури. Да, не са те виновните за случващото се, но те се оказаха потърпевшите от действията на политическия елит в родината им.

Вече няма значение допинг миналото и вида спорт на даден атлет. Руският и беларуският му флаг го правят персона нон грата в света на спорта. А там където руснаците все още не са изхвърлени, призивите и натискът това да се случи стават още по-силни.

Всяко взето решение е без срок, а просто до второ нареждане. Кога обаче ще дойде това второ нареждане? Кога не само животът, но и спортът ще се завърне в познатия си вид - това са въпроси, на които целият свят чака отговор.