В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век западногерманският футбол е доминиращата сила в най-популярната игра.
Освен че Маншафта печели Световното първенство в домакинския си турнир, в този период Байерн Мюнхен носи на родината три Купи на европейските шампиони между 1974-а и 1976-а. Много от най-големите германски играчи защитават цветовете както на клубния доминатор, така и на националния. Сред тях са вечните Франц Бекенбауер и Герд Мюлер, а когато говорим за вратарския пост, незаменим е Сеп Майер.
Герд е Голмайстор на нацията, а Сеп - Страж на нацията. Така ги нарича дори пресата в Германия, не само запалянковците.
Майер ще бъде запомнен с огромните вратарски ръкавици, късите гащета и огромното си влияние върху германския отбор.
Днес навършва 80-годишна възраст и е един от малкото от онзи всепобеждаващ Бундестим, които са още сред живите.
До голяма степен Сеп Майер дава началото на онзи тип модерни вратари, които не са между гредите само за да предотвратяват попадения. Преди всичко обаче е известен със своите атлетизъм и гъвкавост, за което си печели прякора "котката".
Роден е в малкия баварски град Метен на 28 февруари 1944 година. Расте в следвоенна Германия, която е раздирана от вътрешни конфликти. Те не пречат на страстта му към футбола, която в последствие му се отплаща. Още на 8-годишна възраст се присъединява към местния клуб ТСВ Хаар, а на 15 години е привлечен в Байерн Мюнхен.
Играчът и баварския клуб започват отношения, които едва ли са си представяли, че ще продължат толкова дълго и успешно. Кариерата му се разпростира в 18 години, всичките там. После работи още 14 години като треньор на вратарите, за да намери достойния си наследник в лицето на Оливер Кан.
Трудният характер на Майер и лоялността му към Кан му струваха поста на треньор в националния отбор. След 2004 година той влезе в конфликт с тогавашния наставник Юрген Клинсман дали Кан или Йенс Леман трябва да пази за Маншафта. Клинсман не послуша треньора на вратарите и така Майер приключи с националния отбор.
А кариерата му там започва много рано. Още през 1961 и 1962 година той играе 11 мача за младежкия тим на Западна Герания. Пробива бързо в първия отбор на Байерн и взима фланелката с №1.
Не я освобождава до 1979 година, когато заради автомобилна катастрофа е принуден да прекрати кариерата си на 35. В ера, в която вратари като Дино Дзоф играят до 40, със сигурност Майер беше лишен от записването на още много мачове. Но и без тези около пет години той остава една от най-големите легенди.
Това се потвърждава със силния период на националния отбор и Байерн с него като вратар. На клубно ниво печели Бундеслигата (1969, 1972, 1973 и 1974) и Купата на Германия по четири пъти, а триумфите в Европа идват след финали срещу Атлетико Мадрид (1974), Лийдс (1975) и Сент Етиен (1976).
Преди всички тях печели и Купата на носителите на национални купи след финал срещу Рейнджърс през 1968 година.
Майер преди мача с България в София през 1975-а
Снимка: Иван Григоров/Dir.bgМайер е константната фигура на вратата, а пред него действа Франц Бекенбауер, който е асистиран от Ханс-Гьорг Шварценбек и Пол Брайтнер. Напред схемата е ясна - Ули Хьонес и Герд Мюлер унищожават противниковите защити.
Статистиката в защитата на Байерн в периода на трите поредни титли между 1972-а и 1974-а е изумителна. В първия си сезон допускат 38 гола в 34 мача, а във втория едва 29.
Силната форма е пренесена и в Европа за първата европейска титла през 1974, когато в хода на турнира е победен и българският ЦСКА с общ резултат 5:3.
Едно от най-впечатляващите представяния на Майер обаче е срещу съветския Арарат Йереван на четвъртфиналите през следващия сезон. След 2:0 в първия мач и пасив от 0:1 във втория, Майер и Байерн са притиснати от 70 хиляди души в арменската столица, но се справят и продължават напред.
На полуфинала срещу Сент Етиен и на финала срещу Лийдс Майер не допуска нито един гол в общо трите мача.
Пътят към третата поредна европейска титла през следващия сезон също е впечатляващ, като минава през шампиона на Испания Реал Мадрид на полуфинала и френският първенец Сент Етиен във финала.
Приносът на Майер в националния отбор е не по-малък, като той попада в състава на 4 поредни световни първенства. Има периферна роля само през 1966 година, когато е резерва на утвърдения тогава Ханс Тилковски.
Според мнозина германският състав през 1970 в Мексико, който губи великия полуфинал с 3:4 срещу Италия, е по-силен от шампионския четири години по-късно. И в двата турнира една от постоянните величини е Сеп Майер.
Преди световната титла на домашната сцена великият вратар вече е вкусил славата с националния отбор, след като става европейски шампион през 1972-а.
Тогава на финала в Брюксел е победен СССР с категоричното 3:0.
Това са годините на Бундестима.
Полуфинал през 70-а на Мондиала, титла от Евро 1972, титла от световното през 1974-а и загубен с дузпи финал на Евро 1976, когато Паненка вкарва прочутия си гол, копвайки нахално топката именно срещу Майер.
Епоха, в която Германия е стандартът във футбола, а Сеп - сред вратарите.
Последният голям турнир за Майер е Световното първенство през 1978-а, когато на 34 той е предпочетен на вратата, но във втората групова фаза Бундестима се проваля заради загуба от Австрия.
В кариерата си великият вратар изиграва 536 мача в Бундеслигата за Байерн и 599 във всички надпревари. За националния отбор записва 95 срещи и три пъти е избиран за Футболист на годината в Германия (1975, 1977 и 1979 г).
Освен това получава прозвището Вратар на века в страната си.
Най-важното е, че Майер остави наследство, което бе вдъхновение за следващите големи германски вратари.
Сред тях са Оливер Кан, Йенс Леман и Мануел Нойер.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}