Бразилска футболна депресия: Къде изчезна магията на златистата фланелка?
Клубовете доминират на континента, а няма силен национален отбор
Още по темата
11 години минаха от деня, в който "Германците свалиха короната на една кралска особа във футбола", както се изрази английският вестник "Таймс" тогава.
Онова 7:1 насред Бразилия продължава да тегне като най-ужасният ден за лудата по футбола нация в Южна Америка.
Но животът продължава, нали така...?!
Е, за футболна Бразилия нищо не е същото от онзи юлски ден през 2014-а и полуфинала на Мондиала. А може би - и от преди това. Но в страната в момента цари нещо като депресия на тема национален отбор, а критиките не жалят нищо и никого.
Селесао не е заплашен да не се класира на световното догодина.
Опазил Бог, както се казва. Това никога не се е случвало в цялата история. Това продължава да е единственият национален тим, който никога не е пропускал Мондиал. От 1930-а до днес, нито един турнир не е минал без бразилците.
Те са и №1 като баланс - 76 победи в 114 мача. Едва 19 загуби.
Но... Актуалната ситуация е, че Бразилия е четвърти в групата в Южна Америка за Мондиал 2026 и има 21 точки от 14 мача. С шест повече от седмия Венецуела, който заема позицията за бараж.
За да не попадне на световното, тимът трябва да сътвори някакви нечувани глупости в оставащите му четири двубоя.
Но след 1:4 от Аржентина преди седмица, в страната бушува буря. Уволнението на селекционера Доривал Жуниор бе само върхът на айсберга. Търсят се виновници, търсят се причини и начини, по които да се излезе от тази "ужасна криза".
Е, тя не е толкова ужасна като през 1950-а, когато Уругвай отмъква световната титла на "Маракана" в мач, в който и равенство стига на Бразилия. И пред над 200 000 бразилци. Тогава наистина шок удря нацията, а решението е да се направи всенародно допитване за смяна на цвета на екипите, за да се прогони прокобата. И тогава се появява фамозната златиста фланелка. До онзи момент отборът играе в синьо.
А тази златиста фланелка през годините се превърна в символ на ярки фигури, зрелищен футбол, победи и трофеи. Бразилия - това е футбол. Появата на селесао в неговите ярки цветове и с ордите привърженици, озвучаващи и оцветяващи стадиона, е един паралелен, нов старт на всяко световно първенство. Мондиала стартира с мач на откриването, но голямото начало е, когато за първи път излязат онези със златистите екипи. Поне така бе дълги години.
Последната титла на Бразилия е от 2002 година. След това дойдоха отпадане на четвъртфинал от Франция, след това на същия етап от Нидерландия, после споменатия кошмарен полуфинал срещу германците. През 2018-а екзекутор бе Белгия, пак на четвъртфинал, а преди две години и половина в Катар хърватите спряха селесао пак там. Четири четвъртфинала и един полуфинал.
За нация, за която всичко освен световната титла е провал, това е черен период.
След 2014-а Бразилия спечели една Копа Америка през 2019-а, при това по съвсем не убедителен начин. И не без скандал. Страната бе домакин, а полуфиналът с Аржентина се превърна в тема №1 за месеци наред. Лео Меси и компания искаха две дузпи - при това с пълно основание, а вместо това паднаха с 0:2. Самият №10 направи такива изявления след мача за корупция и измами, че бе наказан 3 месеца да не играе в мачове на националния тим.
И това е - един трофей за 11 години. Ще са 12 догодина, когато идва световното. Но не само липсата на купи и успехи добавя болка в раната на бразилците, които наистина боледуват за футбол.
"Ментално, ние бяхме разбити след случилото се в Белу Оризонте през 2014-а - анализира Давид Дере Гомеш, футболен историк и журналист от Рио де Жанейро. - Как се изправяш след такъв погром? Но раните не са само ментални и не са само от онова 1:7.
Развитието на играчите у нас е променено, пътят им е различен. Както и начинът, по който ги учат да играят футбол. Преди имахме улични таланти, които имаха нужда просто от насочване в тренировките, малко познания за тактика и много свобода. Вярно е, че футболът е различен днес, но Бразилия прави твърде големи промени в своята философия. И губи своята идентичност.
Някои от младите ни играчи нямат достатъчно време да се развият тук, в страната. Така те биха установили по-силна връзка с "жого бонито" (терминът на местните за хубав футбол) и биха се свързали ясно с публиката. Вместо това отиват в тийнейджърска възраст в Европа и стават европейски играчи с бразилски души. Лигата също не е достатъчно силна, което принуждава националните треньори да викат именно тези играчи - от Европа."
Това последното обаче не е точно така. Лигата е достатъчно силна и мощна икономически, поне в една сериозна част от елита с водещи клубове, за да поспорим. Правят се и вътрешни трансфери за милиони долари, както и такива от клубове на континента, от Европа дори. Шампионът Ботафого дава по 20 милиона долара за играч. Не е никак малко. Проблемът е, че обикновено той е вече завършен футболист, а не някой 17-годишен диамант.
В последните шест сезона бразилски клубове спечелиха поред Копа Либертадорес. Те са хегемон на континента. Четири от тези шест финала бяха изцяло бразилски. Доминация. Но защо не се пренася и в националния?
Една от причините - защото той е изграден от футболисти, които копаят неуморно на нивата на европейските супер шампионати, където здравата работа е издигната в култ. Затова и като погледнете състава импровизаторите почти липсват. За гении да не говорим. Вини Жуниор, Рафиня и, може би, с известни уговорки Родриго... Добавяме Неймар, който се чака да се завърне на стари години...
Но никой от тях не е нито Кака, нито Роналдиньо, Ривалдо или великият №9 - Феномена Роналдо.
Останалите - Бруно Гимараеш и Жоелингтон са култови герои в Нюкасъл, но в тях няма гениалност. Има много тичане, мното отдаденост и страст, както и някакъв принос в офанзивен план. Като за Нюкасъл това е супер, но от халфовете на Бразилия се очаква повече. В полузащитата виждаме още хора като Андре и Матеус Куня от ... Уулвърхемптън.
Изникват огромни въпроси, докато гледаш как Аржентина не само бие Бразилия с 4:1, но и надиграва врага с футбол, с отлични атаки, импровизация и креативност. Бие селесао с оръжията на селесао.
Къде са великите крайни защитници? Традицията на хора като Карлос Алберто, Жозимар, Кафу, Роберто Карлуш и Бранко - тя е част от бразилската магия.
Къде е номер 10 в златисто? Онзи, когото целият свят гледа като прикован с магнит.
Къде е деветката на Бразилия? Няма такава...поне не и от световна класа. Има отлични флангови играчи, които са на върха на атаката. "Скрита деветка", атакуващ полузащитник от втора линия...
Модерни термини, но губещи стойност, когато пуснеш телевизора, за да видиш бразилците.
След уволнението на Тите, последвало отпадането от Мондиал 2022, дойдоха три поредни временни наставници - Рамон Менезеш, Фернандо Диниз и сега Доривал. Трима за две години. Сега се търси онзи, който да подготви отбора за Мондиала догодина. Споменават се гръмки имена като Гуардиола, Анчелоти и Моуриньо, но феновете в Бразилия, а и медиите, не са убедени, че това ще сработи.
"Говорим за загуба на идентичност, а искаме да сложим начело на отбора човек, който няма никаква представа от нея - коментира Давид Гомеш. - Един европеец във вулкана на бразилския футбол... Не си го представям."
За тези месеци след Мондиал 2022 тимът пренаписа книгите на историята, но все с негативен знак. Първа загуба у дома от Аржентина в световна квалификация (0:1). Първа изобщо от Колумбия в такъв мач (1:2). Общо пет загуби в 14 квалификации.
През септември 2014-а, ден преди гостуването на Парагвай в Асунсион, Доривал даде една от най-смелите си и наперени пресконференции. "На световното през 2026-а ще играем на финала. Гарантирам ви го", каза селекционерът, който иначе не е нескромен и неразумен човек.
Часове по-късно играчите му напускаха с наведени глави стадион "Дефенсорес дел Чако" - 0:1 за парагвайците. Само два пъти в цялата история преди този мач Бразилия бе губила световна квалификация от този съперник.
"Какъв финал, Дори? - написа иронично "О`Глобо". - Не можем да минем през Парагвай. Кой знае какво ни чака в Аржентина."
Лошо пророчество. В Буенос Айрес миналата седмица бразилците отнесоха 1:4, а можеше да е много по-зле.
Народът губи доверие в селесао, това също е голям проблем. Тимът често е освиркван, както бе при измъченото 2:1 над Колумбия преди 10 дни. И всеки път, когато резултатът е лош, анализаторите и медиите в страната наострят езика и перото с едни и същи въпроси:
- "Къде е връзката на този отбор с феновете? Къде е Вини, който играе знаменито в Мадрид и целува емблемата на Реал?"
- "Само за банковата сметка ли мислят тези футболисти? Навремето Зико казваше, че златистата фланелка се носи на душата, а не на тялото..."
Няма отговори. Те биха дошли само с резултати. Вини каза в интервюто си след мача с Колумбия, когато с огромен късмет вкара победния гол в добавеното време: "Надявам се, че това ще е началото на нещо позитивно."
Но самият той не изглеждаше много уверен. Никой в Бразилия вече не е уверен.
А след 23 години без световна титла и една Копа Америка за последните 15, както и някои ужасни резултати срещу големи съперници, кредитът на доверие в златистите се поизчерпва.
По-лошото е, че фланелките им вече не дават усещането за магия, което десетилетие наред излъчваха само с появата си на терена.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}