Суперкупа за тифози или шоу за петролни милиони?
Правилно ли е големият мач да е далеч от Италия?
Суперкупата е неделима част от футболния календар на всяка страна.
Този трофей никога не е цел №1 на клубовете, доста от тях използват мача като част от предсезонната си подготовка, но винаги е приятни да запълниш клубната витрина с още една купа. А и е гарантирано, че до този двубой не стигат случайни отбори, трябва да си или шампион, или носител на Купата на страната.
Изключение не прави и Суперкупата на Италия, но този дуел няма фиксиран период на изиграването му, нито място. В Англия, Испания и Германия се знае - така се вдига завесата на всеки нов сезон в края на лятото.
Днес от 19,30 часа ще бъде 31-ото издание на италианската Суперкупа и десето извън пределите на страната. Тази година ще е в Саудитска Арабия, а съперниците са добре познати - Ювентус и Милан.
Тимът от Торино направи дубъл през миналия сезон, а Милан ще участва като финалист за Купата.
Това не е прецедент, а традиция в последните години, предвид доминацията на Юве.
Фактът, че печелят и първенството и Купата обаче, не ги прави хегемон за Суперкупата. Всъщност Юве загуби последните два финала и три от последните шест.
Двата гранда имат по 7 трофея в този мач, а тази вечер някой ще се окичи с рекорден осми. Поне един от Юве и Милан е участвал в 21 от 30-те финала до този момент.
Тазгодишното издание обаче предизвика множество полемики, а причината отново бе мястото на мача. Италианската федерация получи 20 милиона евро, за да избере Саудитска Арабия за своя дестинация, клубовете пък ще спечелят по 3,15 милиона.
Феновете на стадиона ще бъдат разделени по полове, съобразено със законите в Саудитска Арабия. Жените ще имат място в отдалечен горен сектор - решение, което очаквано не се прие радушно в Италия. И бе определено за дискриминация към фенките на Калчото.
Това разбира се не е първият проблем около Суперкупата на Италия, най-вече задграничното й провеждане.
Изданията през 2014-а и 2016 г. бяха в Катар. Те се проведоха на 12-хиляден стадион, обидно малко за мачове като Ювентус - Наполи и Ювентус - Милан.
И двата двубоя се превърнаха в страхотна драма, загубена от шампиона след дузпи. Но на живо на тези зрелища се насладиха доста малко хора. Разбира се, италианската федерация получи немалко милиони за тези мачове и не се оплаква. Въпросът обаче виси във въздуха - за кого е все пак Суперкупата? За тифозите на големите италиански клубове или в името на петролните милиони?
Сходна ситуация имаше през 1993 и 2003 г., когато стадионите във Вашингтон и Ню Джърси останаха с по над 30 хиляди празни места, но това отново бе пренебрегнато заради парите. Тогава - не петролни, а американски.
Мач за Суперкупата на Италия имаше и в Либия, през 2002-а. А четири от последните 10 издания бяха в Китай. Изобщо - глобален мач, а не за вътрешна консумация само на Ботуша.
Разбира се, това е чудесна възможност за феновете в Азия да се докоснат до големите звезди, но нали това е причината за дългите предсезонни турнета. Трябва ли и този мач по средата на сезона пак да е далеч от Милано и Торино?
Противниците на тези далечни дестинации за мачовете са доста, имат и доста основания. Заради парите, които федерацията получава, отборите играя мачовете надалеч, но най-големите потърпевши са феновете.
Докато Ювентус се радва на трофеи всеки сезон, то понякога в този мач участват по-скромни тимове.
Едва ли феновете ще са очаровани от новината, че отборът им ще се бори за трофей на другия край на света.
Но... парите говорят. И федерацията, и лигата в Италия, нямат нищо против този говор.