Един отбор през годините си е извоювал привилегията - или статута, ако искате, да бъде наричан по-често с прякора, отколкото с името и националността. Този тим е вероятно най-магнетичният в спорта изобщо, най-енигматичният, различният и със сигурност най-лесно разпознаваемият. Ако стане дума за Ол Блекс, ясно е - това е Нова Зеландия на ръгби. Онези типове, които правят лудия си танц преди мачовете, в който има елементи на заплашителност, на почит и на динамика, която често е символна и за играта им. Новозеландците на ръгби са като бразилците на футбол - около тях има някаква особена аура и магия.

Те са мъжете в черно, които с появата си на терена дават нов живот на всяко първенство, в което участват.

Отклонение от лириката и основната тема:

През уикенда светът на спорта ще следи с особено внимание случващото се на два култови френски стадиона - "Велодром" в Марсилия и "Стад дьо Франс" в Сен Дени, предградието на Париж. Там ще са четирите мача от четвъртфиналите на Световната купа по ръгби, а те - повярвайте, не са за изпускане. И четирите ще бъдат предавани директно по БНТ 3 у нас, като програмата е:

Събота, 18 часа Уелс - Аржентина

Събота, 22 часа Ирландия - Нова Зеландия

Неделя, 18 часа Англия - Фиджи

Неделя, 22 часа Франция - Южна Африка.

Гледайте ги. Няма да съжалявате.

Снимка: Getty Images

И обратно към темата.

А тя е за отбора на Нова Зеландия в този спорт за мъже, които не мразят съперника, но искат да го наранят всячески за 80 минути в името на победата. Ръгби в тази страна, която няма дори и пет милиона население, е религия. Играят деца, жени, мъже, възрастни хора и всеки, който може да стои прав.

Ол Блекс е култура, а не просто спортен отбор. А в последните месеци се говори много и за нещата, които дълго оставаха скрити като някаква тайна почти на религиозно, сектантско ниво, около този отбор.

Историята започва преди 139 години. Самият спорт ръгби е на 200, през тази година е светлият му юбилей. За тези 139 лета малко над 1200 мъже са обличали свещения изцяло черен екип. Всеки един от тях го е носил не само върху здравото си тяло, а и върху душата си. Защото това е да си част от Ол Блекс - ти си част от общество, в което победата няма алтернатива.

Нова Зеландия е спечелила 77 процента от мачовете си в цялата история, а е изиграла 634 двубоя. Има и три титли на планетата в 9 издания на турнира. Повече от всеки друг и по двата показателя.

Това е най-успешният отбор. Този, който смразява кръвта на домакинстите фенове, когато гостува на който и да е стадион по света. Още с влизането, с появата на хората изцяло в черно, с хака - този неподражаем танц-закана към съперника. А после и с играта на тези дяволи, които сякаш летят по терена и никога не се отказват.

"В първия ден на първото ми повикване в отбора бях нервен - спомня си Ричард Кахуи, който дебютира на 23 години през 2008-ма. - Не исках да разочаровам никого, не исках да изпусна нито една топка.

Да не закъснея за нито една среща на отбора, закуска или каквото и да е. Когато получих черния екип и ключа за стаята си в хотела... Това беше като Коледа. А вечерта там дойдоха двамата най-опитни в отбора и ми дадоха черното тефтерче."

Това е една от тайните на Ол Блекс. Всеки дебютант в отбора получава една малка "Библия" - но вътре съдържанието е друго. В тефтерчето половината страници са изпълнени с текст, като вътре са правилата, историята на отбора и това как той е симбиоза от десетките култури на Нова Зеландия в името на една цел.

Снимка: Getty Images

Има прости изречения като "Никога не стой на едно място, тичай непрестанно, иначе ще загубим мача". Или "Уважавай противника и играта. Това е ръгби, а ние сме Ол Блекс".

Другата половина от страниците са празни. Това е дневникът - личното пространство на всеки, който някога е влязъл в този затворен клуб на отбрани.

"Попълваш си страниците с впечатленията ти, с мачовете, които играеш - дата, резултат, какво се е случило, къде е бил двубоят, как ще го запомниш. Този дневник си е за теб, но правилото е всеки Ол Блек да го има."

"Тази фланелка и това тефтерче са твои, човече - казват му лидерите на тима в онази вечер. - Пази ги. Те са нещо, за което мечтае всеки."

Е, това е пресилено. Не всеки по света мечтае да играе за Ол Блекс, но със сигурност всеки, който гледа и обича ръгби, е в тази компания.

Обявяването на състава също е момент, който се доближава до някакъв сакрален ритуал. Често това се случва по националното радио, макар в наши дни WhatsApp групи и мобилни телефони вече да са навлезли дори в тази земя на традициите, каквото е ръгби.

Играчи разказват как седят сами в апартамента си, изключвайки звука на мобилния телефон, за да слушат по радиото имената, произнесени от треньора. Винаги - по азбучен ред. И каква е агонията да не си в списъка. И, разбира се, каква е еуфорията да си в него. Да те извикат в тима на Ол Блекс е нещо, с което цялото ти семейство се гордее. Баща ти го разказва гордо в местната кръчма, синът ти е обект на любов е нещо като звезда в цялото училище...

Всичко това е културата около този тим. И, естествено, част от нея е прословутата хака. Това изглежда като танц, но всъщност е предизвикателство - нещо, което е взето от маорските племена. Има няколко разновидности, изглежда като опит за заплаха с убийство по особено жесток начин, но всъщност е още една препратка към традицията, аурата и културата на този най-различен от спортните отбори.

Вероятно най-популярният и обичан ръгбист в историята е новозеландец, казва се Джона Лому. Отиде си едва на 40 години през 2015-а, след като през 90-те и в началото на века помиташе съперниците с невероятната си взривност и мощ. Едва ли има по-символна гледка за това как изглежда един ръгбист от Ол Блекс, от тази на Лому.

Човек, който минава през стени и не може да бъде спрян. Напълно обсебен от идеята да победи на всяка цена и в състояние на транс, търсейки поредното есе. И към това добяваме невероятен атлетизъм и гъвкавост, техника и практически съвършено владеене на топката.

И за десерт след всичко казано. Да, Нова Зеландия е вечният фаворит и винаги отборът, който приковава най-голямо световно внимание. Но този път се изправя срещу предизвикателство от най-голяма величина. Ирландия е отбор №1 в ранглистата и от 3 години почти е непобедим. Той е фаворит на букмейкърите в четвъртфинала, който ще е украшението на целия турнир.

Още един детайл, за да подчертаем написаните по-горе редове за принципи, традиции и култура в този тим. Преди решаващия мач с Ирландия дойде новината, че крилото Марк Телеа е изваден от стартовия състав заради "нарушаването на правилата в лагера". Нищо, че направи силни мачове в групата и записа три есета.

Треньорът Йън Фостър не пожела да каже подробности, но отсече: "Имаме си принципи и правила. Не е нещо грандиозно като нарушение, но при нас нещата са ясни - той просто няма да е в състава." Ето това са Ол Блекс.

Този мач между Нова Зеландия и Ирландия, както и Франция срещу актуалния световен шампион Южна Африка, на хартия са просто изключителни. Но и четирите мача на тази фаза ще са великолепни, бъдете сигурни.

А в ръгби магията е, че никога не можеш да бъдеш сигурен какво ще се случи.

Защото за 80 минути на игрището често желанието, волята и отборният дух надвиват техническите способности и класата.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

ИЗБРАНО
ИЗБРАНО