През 70-те и 80-те години на миналия век привържениците на ЦСКА проклинаха жребия, който на няколко пъти прати много силния армейски тим срещу Байерн на прага на големи неща в европейските турнири. Този съперник бе считан за кошмарен, защото спираше най-силните състави на "червените" в полета им към слава. Но Байерн си е Байерн - никога не е изненада да отпаднеш от него.

А Олимпия?

Във вторник вечер "зелените дракони" от Любляна спряха Лудогорец доста изненадващо от пътя му към групите в Шампионската лига. Българският шампион бе твърд фаворит преди първия мач и отново с по-добри шансове според букмейкърите за реванша, въпреки това 1:1 преди седмица в Разград. И бе ясно, че - да, словенците са корави, тичат много и са целеустремен, научен отбор. Но спортно-технически, като класа и европейски опит, Лудогорец превъзхожда.

Но напред отиват словенците и един позабравен кошмар за българския футбол се завърна през вратата на дневната, настани се на канапето и отново ни попари.

Олимпия през 90-те два пъти елиминира Левски, като и в двата случая бе абсолютен аутсайдер за мачовете със "сините".

Ако сте ги забравили, струва си да ги припомним, защото обстоятелствата около онези две болезнени отпадания приличат доста на тези, които имахме при отпадането на Лудогорец сега.

Налага се и едно уточнение: Клубът с име Олимпия днес по регистрация и документи не е онзи от 90-те. Той фалира през 2004-а, а новият бе създаден две години по-късно. Не наследи титлите му (сегашната Олимпия има 3, онази е с 5), но е следван от феновете на онзи отбор, носи същото име, прякора "зелени дракони" и  т.н. белези на стария клуб.

9 август 1994 г., Олимпия - Левски 3:2, предварителен кръг за Купата на УЕФА, първи мач

Хората бяха още по морето, като никой не броеше този мач за левскарите, спечелили убедително титлата у нас. В състава бяха Емил Кременлиев, Цанко Цветанов, Златко Янков, като резерва влезе Наско Сираков - все хора, които два месеца по-рано закачиха бронзови медали на гърдите си от Мондиал 1994 с екипа на България. И още - Станимир Стоилов, Илиан Илиев, опитните Дъртилов и Сашо Марков, Жоро Славчев... Отбор, който с лекота трябваше да се справи със словенците. Добавяме, че това бе едва втората им поява на европейската сцена, без ярки имена в състава, но все пак - шампиони на новосформираната словенска лига.

Три гола вкара един албанец - Едмонд Дости. Днес той има бар в центъра на Тирана и си гледа бизнеса, но тогава направо изправи косите на "сините" с хеттрик. Всъщност, това бе и върхът в кариерата на Дости, който е играл из албански отбори, австрийската втора дивизия и немската трета. Сираков върна две попадения и Левски си тръгна със загуба, но такава, че се очакваше да няма проблеми на реванша.

23 август 1994 г., Левски - Олимпия 1:2, реванш от предварителния кръг на Купата на УЕФА

Не би. Мъри Стоилов вкара още във втората минута и на "Васил Левски" се чакаше разгром. До 20-ата минута Левски трябваше да удвои, че и да утрои. Вместо това - човек на име Джони Новак изравни в 24-ата минута. Настанаха тягостни моменти, а "синият" натиск не даваше резултат, като червеният картон на Наско Сираков в 60-ата минута не помогна за българската кауза. В края Миран Павлин вкара за 1:2 на контраатака и шокът бе пълен.

8 август 1996 г., Олимпия - Левски 1:0, първи мач от предварителния кръг за Купата на купите

Далеч по-незвезден, но пак силен състав на "сините" загуби при гостуването в Любляна, а мачът ще се запомни и с дебюта на Димитър Иванков, превърнал се после в символна фигура за клуба. На терена бяха Мариан Христов, опитният Николай Тодоров-Кайзера... Но пак албанец се превърна в екзекутор - вкара Клитон Бозго в 51-вата минута. Той пък е добър приятел с Анте Шимунджа, заедно върви пътят им като треньори. Шимунджа до март тази година водеше Лудогорец.

22 август 1996 г., Левски - Олимпия 1:0, 2:4 при дузпите, реванш от предварителния кръг на Купата на купите

Тъжна вечер и нов шок, а всъщност това е единствената българска победа над този отбор. Страхотен гол на Илиян Симеонов изравни общия резултат, а Левски изпусна много положения. И накрая си плати скъпо.

При дузпите не успяха двамата най-сигурни "сини" изпълнители - Кайзера и Тодор Зайцев. Това ако не е прокоба... И пак българска връзка. На терена за Олимпия бе Азрудин Валентич, който бе треньор на Ботев (Пд) до скоро.

И така - три от три за "зелените дракони" от Любляна срещу български отбори в Европа. И всеки път - от позицията на аутсайдер!

Наистина е шокиращо за нас, но и си е някаква ирония на съдбата. Олимпия (старата и новата) общо има 13 елиминирани съперника в цялата си европейска история... Три от тях - български. При това, те са и най-големите "скалпове", защото останалите отстранени са тимове от Малта, Люксембург, Северна Македония, Ейре...

Футболни странности. За нас - кошмар, който се надяваме да не виждаме пак в жребия за който и да е от българските отбори.