Една жена срещу талибанските орди е сблъсък с предизвестен край. Но не и когато става дума за Фархунда Мухтадж - капитанката на националния отбор на Афганистан по футбол.

На нея живота си дължат над 80 човека, които успяват да напуснат страната "като по филмите". Замесени са ЦРУ, ФИФА и американски сенатор, а операцията по евакуацията получава кодовото име "Футболни топки". Как е възможно една млада жена да измъкне от лапите на талибаните цял футболен отбор и семействата им? Историята определено си заслужава.

Семейството на Фархунда Мухтадж бяга в Канада при гражданска война в страната в края на миналия век. На новото място момичето получава шанс да се развива във футбола и веднага е избрана за капитан (и нещо като селекционер) на националния отбор в родината си. Задачата - да събере тим от девойки между 14 и 16 години, които да натрупат опит и да представляват страната в международните турнири.

Междувременно тя започва комуникация с ФИФА за подкрепа и включването на отбора в международните структури и системата на женския футбол. Съдбата обаче е решила друго.

Туитър

Когато САЩ обявяват, че се изтеглят от Афганистан и талибаните отново ще вземат властта, от футболната федерация отчаяно търсят помощ от единствения човек, към когото могат да се обърнат. Целта е евакуиране на футболистките и техните семейства, за да не бъдат съдени и осъдени от режима.

"Получих телефонно обаждане, което няма да забравя до края на живота ми. Знаех, че става въпрос за животите на всички, които аз лично бях убедила да поемат по пътя на футбола и които щяха да имат огромни проблеми с талибаните заради това им решение. Исках да се свия някъде и да плача с дни, но нямах дори минути за губене. Разговарях с ФИФА, с неправителствени организации, с американски военни, с политици, с всеки, до когото успях да се добера. А на моменти бях убедена, че всичко е обречено на провал и просто няма как да се координира подобно начинание, за да стигне до успешен край", разказва Фархунда.

Последвалите събития със сигурност ще бъдат екранизирани някой ден, защото изобилстват от драматични обрати и трудности, които няма как да бъдат предвидени.

Getty Images

Мухтадж трябва да изведе над 80 души от Афганистан, в който по това време цари истински хаос. Летището в Кабул е окупирано от многохилядни тълпи, които отчаяно търсят начин да напуснат страната, преди талибаните да вземат властта. Хора хвърлят бебета към американските военни, само и само да не остават в лапите на режима. С една дума - истински апокалипсис.

На този фон на никого не му е до футболен отбор от девойки. Мухтадж обаче успява да впрегне цялата дипломатическа машина, при това - в изключително кратки срокове. В операция "Футболни топки" участват международни неправителствени организации, ФИФА, бивши американски военни и служители на разузнаването, настоящи агенти от ЦРУ и дори американският сенатор Крис Кунс.

Getty Images

Групата за евакуация успява да стигне до летището, но същия ден терористи на Ислямска държава се взривяват в тълпата, за да осуетят напускането на страната. При взривовете загиват 13 американски войници и 169 афганистанци. Но всички от списъка на Фархунда Мухтадж оцеляват и се разминават на косъм със смъртта.

Заради атаката обаче те няма как да се качат на самолета, а времето им изтича. Талибаните завземат страната в края на август, като смяната на властта заварва футболистките все още в страната. Според новите закони, всички са заплашени от тежки наказания - бичуване, затвор и дори екзекуция. Но границата между живота и смъртта отново носи едно име - Фархунда.

Getty Images

Тя успява да осигури подслон под международна закрила за футболистките и семействата им, които са настанени в дипломатическа мисия.

Някои детайли от операцията умишлено се премълчават от всички, защото става въпрос за намеса от тайните служби, неофициални дипломатически совалки, както и участие на военни (включително частни наемници).

Но е факт, че един месец след съдбоносното телефонно обаждане, операция "Футболни топки" се увенчава с хепиенд. И всички са евакуирани със самолет до Лисабон.

Getty Images

"Когато ги посрещнах на летището, всички много плакахме. Не можехме да повярваме, че този кошмар е свършил. Макар и спасени обаче, за всички предстояха огромни трудности - да се намери подслон, училища, езикови курсове, работа за родителите... С една дума - тези хора да бъдат интегрирани в ново и непознато за тях общество", разказва капитанката.

Заради постоянните си ангажименти около тази мисия Фархунда е принудена да напусне канадския си отбор. Успява обаче да уреди всички новопристигнали с отлични условия. Самата тя също се сдобива с възможност да се завърне във футбола, като подписва с нидерландския Фортуна Ситард.

Постепенно момичетата започват да се интегрират в местните футболни структури и много от тях получават шанс да тренират на бази, за каквито не са и мечтали. А това съхранява жива голямата мечта - все пак някой ден да се създаде национален дамски отбор на Афганистан.

Фархунда Мухтадж продължава да не се отказва, а фактите сочат, че когато се заеме с нещо, тя знае как да го доведе до успешен край. Но пък дори и да не успее с националната футболна селекция, тя може да се чувства повече от успешна. Доказват го всеки ден онези над 80 човека, които, благодарение на Фархунда, всеки ден имат привилегията да са все още на този свят...

Getty Images