17-11-2017 20-11-2018

Тук всеки десети играе. Островите, на които футболът е религия

Фарьорите показват, че с дисциплина и организация, нещата се получават

08:12 | 6 декември 2023 | Редактор : Александър Сотиров 2 2700 Снимка: Getty Images

Далеч на север, на островите, брулени от неспирен вятър и радващи окото с кой от кой по-красиви пейзажи, а именно Фарьорските, футболът е нещо повече от игра. Няма да е пресилено твърдението, че играта е религия по тези географски ширини, като това дори има своето статистическо доказателство.

На архипелагът, чието общо население е малко над 50 000 души, има регистрирани повече от 5000 футболисти. Кажи-речи 10% или още по-просто казано - тук всеки десети е картотекиран футболист. Наглед неочаквано, но факт. В земя, чието име в превод носи име "овчарските острови", Цар Футбол господства.

В територия, в която 97% от икономиката се опира на риболовната индустрия, футболните успехи лека-полека изплуват над водите на Атлантическия океан.

Снимка: Getty Images

Футболната федерация на страната е създадена през 1979 година. Национланият отбор става член на ФИФА през 1988 година, а през 1990-а вече е част и от УЕФА.

Преди футболът да бъде официализиран чисто от институционална гледна точка, на Фарьорите са играли единствено приятелски мачове с Исландия, Гренландия, националите на Дания до 21-годишна възраст и отбор на Шетландските острови. Имат и участия във вътрешната Купа на Гренландия, както и в неофициалните островни игри.

В началото на дългия път условията не са блестящи. Първият официален мач на националния отбор на страната се играе в Швеция, тъй като в края на 80-те и началото на 90-те спортна инфраструктура на Фарьорския архипелаг просто няма. Дебюътът срещу Австрия в кавалификациите за Евро 1992 се провежда на шведска територия, a години по-късно ще бъде споменаван като "Чудото от Ландскрона".

Австрийците са абсолютен фаворит срещу пълните дебютанти, сипят заплахи за победа с 10 гола и буквално се подиграват на съперника си. Част от неуважителното отношение се изразява в това, че част от тях питат къде всъщност се намират Фарьорите и да не би да играят срещу тим от Луната.

Снимка: Getty Images

На 12 септември 1990 година обаче сърцатите новаци в европейския футбол показват, че изказванията далеч не са всичко и шокират австрийския съперник, в който личат имена като Андреас Херцог и Тони Полстер, печелейки с 1:0. Единственият гол е дело на Торкил Ниелсен в 61-ата минута. Срамното поражение води до оставка на Йозеф Хикерсбергер от треньорското кормило на Австрия, а това си остава и единствената победа на Фарьорите в онези квалификации. Но каква само!

През годините след това националите на малката страна не успяват да се класират за голямо първенство, но имат своите моменти, редовно побеждават съперници като Сан Марино, Малта и Люксембург, а се случва да взимат точки и от тимове като Швеция, Шотландия и Унгария, могат да се похвалят с успех над Гърция (когато елините са №18 в ранглистата на ФИФА през 2014-а) и най-скорошната знамените победа - 2:1 срещу Турция през септември миналата година.

Фарьорската футболна треска обзема цялата нация, която е влюбена в играта, а националите са описани като "най-добрите посланици на страната".

Снимка: Getty images/Gulliver photos

"Националния ни отбор е по-важен за идентичността на страната, отколкото който и да било друг национален отбор в света. Никой не бе чувал за нас, а вероятно 90% от хората, които все пак знаят кои сме, са наясно заради футболните ни национали", разкава Иван Ейстурланд, който е фен №1 с над 100 посетен мача.

Днес рибарите-футболисти са №131 в света, но пък през 2017 година алгоритъмът на ФИФА извади на дневен ред странна, но впечатляваща статистика. Според броят спечелени точки в официалните мачове, разделен на глава от населението, Фарьорите са били най-добре представящият се национален тим в света.

Днес само половината национали са професионалисти, но пък инфраструктурата за футбол е впечатляваща. Националният стадион в столицата Торсхавн има 6000 места за зрители, а по цялата територия на страната има над 20 отлични терена с реален размер.

Е, един от тях, разположен в село Тофтир, е толкова близо до брега, че топките редовно си отиват в бурните води на океана.

Тук е и рекордът по посещаемост - 6642 души при 2:1 срещйу Малта през 1997 година. По онова време 14% от общото население на островите гледа мача на живо на стадиона.

На малък архипелаг, далеч от континента, почти всяко едно дете попада в плен на футболната игра. И талантите не се губят някъде по пътя. Федерацията влага много енергия, време и не на последно място - средства.

От аматьорски, клубовете постепенно стават професионални, а сега доста от най-добрите местни футболисти играят в Дания, Исландия, Норвегия и дори Германия. Успехите на Клаксвик пък дават още повече мотивация на подрастващите играчи на Фарьорите.

Снимка: AP/БТА

Тимът дебютира в групите на Лигата на конференциите този сезон и дори шамароса Олимпия (Любляна) с 3:0 и взе точка на елитния френски Лил (0:0). В първенството на страната има и доста чужденци, като например бразилци, които виждат това като добър трамплин към по-силните европейски шампионати.

В отбора на Б36 има дори футболист от Афганистан!

През 2010 година пък страната се гордееше и с Гунар Нилсен, който стана първият фарьорски играч, записал минути в Премиър лийг в Англия. И последният за момента, но пък може би не за особено дълго.

С оглед на концепцията и дисциплинираното развитие на спрота в страната, няма да е изненада да почнем да виждаме фарьорския флаг във все повече популярни клубни първенства.

Да, Фарьорските острови нямат спечелени титли в международния футбол. Но пък са идеален пример за това как спортът обединява и помага за формирането на национална идентичност и за поставянето на страната на картата като нещо повече от отдалечени острови на север.

Предвид географията, а и населението на страната, можем да кажем, че футболът там определено просперира.

ИЗБРАНО