18:32 | 05.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Зимната селекция в "Левски" - грешка, която може да потопи клуба

Спорни действия, вкарали "сините" в още дългове и срамни бягства от отбора

Зимната селекция в "Левски" - грешка, която може да потопи клуба

Спорни действия, вкарали "сините" в още дългове и срамни бягства от отбора

12:47 | 1 май 2021 | Редактор : Венислав Кирилов 28 6117

Сериозните финансови проблеми в Левски продължават вече повече от година. За няколко месеца нещата сякаш поутихнаха и се създаде някакво чувство на спокойствие, сега положението отново изглежда критично.

"Левски"

И основната грижа на "сините" не са серията от поражения и деветото място, които бяха нещо предвидимо в началото на сезона. В спортно-технически план по-скоро проблем е тоталното неумение за противопоставяне на по-добрите тимове в елита и лиспата ня план и стратегия в играта.

По-сериозните казуси са извън терена, които са ясни на всички. Липса на средства и най-вече сериозни дългове, много от тях наследени от собственика Наско Сираков - в това спор няма. Но трябва да се отчете, че "синята" легенда направи няколко огромни грешки и в своите действия, които допълнително утежниха ситуацията.

В последната седмица четирима играчи напуснаха тима заради заплати, които не са получавали от началото на годината. Към момента всеки един от футболистите в тима има право да направи това, а дори и да осъди клуба във ФИФА.

Ситуация, която е почти идентична с тази на ЦСКА от 2015-а, месеци преди клубът да фалира и да бъде пратен в аматьорския футбол.

И докато голяма част от дълговете бяха натрупани от предишни ръководство, то Сираков и екипът му определено носят вина за тези задължения, които се трупат от нова година насам, най-вече заради играчите от спорната зимна селекция.

Освен спорна чисто като спортно-техническо качество, тя преди всичко се оказа ненужна и вкарваща клуба в още по-тежка ситуация.

Преди сезона бе ясно, че Левски ще има отбор почти изцяло съставен от свои. С оглед ситуацията феновете изглеждаха готови да приемат слаб сезон в долната половина на таблицата, но с каузата за финансово оздравяване и даване на шанс на "сини" кадри.

През зимата обаче цялата тази политика бе забравена, а в клуба изненадващо пристигнаха шестима чуждестранни играчи. Не стана ясен начинът по-който са селектирани, характеристиките, профилите, които са търсени. А и всъщност не се разбра защо изобщо бяха привлечени. Че отборът се нуждаеше от подсилване бе факт, но единственото, което се подсили бе бройката играчи в състава. И разходите, разбира се. Не и класата.

Едва ли за някой от новите може да се каже, че е повишил нивото на тима. Нещо повече - има играчи от тази зимна селекция, които със сигурност са по-зле и от неопитните юноши, които са им заместници. А разликата е, че българските играчи и "сини" юноши ще стиснат зъби до края на сезона в тежката ситуация с парите. А дори и да си тръгнат след това, е трудно да повярваме, че биха дали любимия си клуб на ФИФА. Затова и те бяха хората, които трябваше да са стълб и опора в този момент.

Чужденците обаче си тръгнаха (някои след 3-4 изиграни мача), създавайки още по-силно впечатление на един потъващ кораб, от който първите пътници вече скачат в търсене на спасителен бряг. В крайна сметка не може да се търси вината в тях - те са дошли тук да изкарат пари или да потърсят развитие в кариерите си, а не от отдаденост към каузата на Левски, която им е била тотално непозната преди няколко месеца.

Но ако в близките дни ръководството на Левски не потърси начин да се споразумее с разбягвалите се легионери, може срещу "сините" да завалят дела. А от тези дела няма измъкване, именно те потопиха ЦСКА. Точно подобен тип играчи, които минаха и заминаха, кой с пет, кой с три мача. И днес всяко от тези имена асоциираме с пари, дела и дългове, а не ги помним с изяви на терена.

Снимка: Bulphoto

Най-тежък ще е случаят с Насиру Мохамед, който бе и играчът с най-висока заплата. Той бе заварен в състава от сегашното ръководство, но за всички бе ясно, че още през лятото трябваше да се намери начин за прекратяване на този договор.

Говори се за заплата от 22 хиляди евро, която той склони да намали до 15 хиялди евро. Странно възнаграждение за периферен играч във финансово закъсал български клуб. Разбира се, уточняваме, че тази заплата бе договорена в съвсем друг за "сините" период.

Всъщност в това трудно време бе странно най-скъпоплатеният ти играч да е една резерва с доста спорни качества. До Коледа най-скъпоплатен бе Паулиньо, но за разлика от Насиру той имаше основна роля в състава, а с изявите си успя да си изработи траснфер, който внесе свежи пари в касата на Левски.

А според колегите от "Топспорт", ако Насиру осъди Левски, то това може да е дело за около 500 000 лева. Половин милион за играч, който едва ли може да се запомни с добро на "Герена".

Снимк: Levski.bg

Заплати за година може да изиска и крайният бранител Файсал Рерас, за който вероятно всеки наблюдавал мач на "сините" се е зачудил какво точно прави този играч на терена. Дори и противниковите фенове са изпитали съжаление, че като цяло подобни хора носят титлата "професионален футболист".

Доста спорният мароканец изигра осем мача, в които правеше впечатление с беузмни отигравания и тотална тактическа неграмотност що се отнася до позиционирането му в дефанзивен план. На моменти наистина за него важаха класическите футболни клишета, измислени, за да осмиват качествата на даде играч.

Младият Патрик-Габриел Галчев, който също бе ползван на тази позиция със сигурност не е суперталант, който оставя феновете без дъх, но в мачовете, които изигра, не бе по-слаб от Рерас. А освен това със сигурност се е подписал за няколко пъти по-малка заплата, която не е първата му мисъл, щом всеки ден получава шанс да тренира, а всяка седмица да играе със синия екип.

Сега мароканецът може да осъди клуба и да получи заплатите си до края на 2022-а. Отново се повтаряме, че подобни действия от някой от българските играчи едва ли ще видим, по-скоро ще има коректно отношение и разбирателство без намесата на ФИФА.

А когато минаваш през сезон с предварително заявени ниски очаквания и цел за финансово стабилизиране, не са ли това типът играчи, към които се целиш в селекцията си?

Снимка: Levski.bg

С големи очаквания пристигна и иракският национал Ребин Сулака, който остави добри впечатления с изявите си в Арда през есента.

Но той изигра само пет мача в Левски и стана първият беглец. Положителното в неговия случай е, че той е с договор до лятото, заради което вероятно ще иска да получи само полагащото му се за месеците, в които беше част от Левски.

Припомняме, че за да дойде Сулака, клубът освободи Алекс Петков. Далеч сме от мисълта, че и той е невероятен футбoлист, но със сигурност е получавал в пъти по-малко, a и нямаше да избяга по такъв начин. Но от този трансфер спечели самият Петков, който на 19 май ще играе на финал за Купата с екипа на Арда срещу ЦСКА. Финал, за който именно той класира отбора си с гол в полуфиналите. За Левски обаче "не ставаше".

От клуба изненадващо избяга и французина Тома Даске. Казваме изненадващо, защото той дойде на "Герена" през лятото, бе наясно с тежката ситуация. Освен това изигра 27 мача, най-много от всеки друг "син" футболист.

Няма да коментираме на какво ниво ги е изиграл, но бе ползван като халф, като централен бранител, като бек. Даваше максимума си, не може да му се отрече. Да не забравяме, че преди Левски този 26-годишен играч имаше само 15 мача на професионално ниво. Дори и най-слабият Левски в историята бе нещо като връх в кариерата му. Но и той избяга.

Няма да е изненада, ако осъди клуба.

Снимка: БТА

Очавка се до дни от клуба да си тръгне и Билал Бари за когото - забележете - Левски плати трансферна сума на Монтана. По непотвърдена информация е около 50 000 лева. В тези тежки времена "синтие" си позволиха да плащат за трансфер на играч, който изигра 10 мача и стигна до едно чисто положение за гол, но изпусна сам срещу вратаря във Варна при 0:0 с Черно море.

Ами, честно казано, наддалият килограми Валери Божинов щеше да свърши повече. Със сигурност поне толкова работа щеше да свърши всеки нападатели от школата. Щеше да стигне до едно положение в 10 мача без пари, нямаше и да избяга от потъващия кораб. Пореден пример за тотално необмислено и излишно похарчени пари.

Головата на сметка на Левски с Билал Бари на върха на атаката е колкото и без човек на върха на атакта. Да излизаха с по 10 играчи на мача, това нямаше да промени атакуващата мощ на клуба.

В тази графа не можем да сложим вратарят Звонимир Микулич и десният флангови играч Драган Михайлович, които изглежда ще доиграят шестте мача до края на сезона без особено мрънкане. Но все пак те са от друга мая - "югославска".

След това договорите им изтичат и ще си тръгна спокойно без драми. Естествено, ще изискат и полагащите им се възнаграждения са шест месеца. В случая обаче и двамата не бяха играчи, които Левски трябваше да взима на всяка цена през зимата. Такъв е и централният бранител Начо Монсалве, който изигра само два пълни мача преди да се контузи и остава загадка.

Със сигурност всички те не повишиха класата на Левски, защото отборът продължава да е девети. Въпросът е дали без тях "сините" нямаше да са по-надолу в класирането. Отговорът - едва ли.

Може би от страх да не се случи подобно спортно-техническо изпадане бяха взети те, но до такъв вариант дори и с наличния състав едва ли щеше да се стигне. Ключът към отдалечаването на Левски от битката за оцеляване се казваше Найджъл Робърта, след чието напускане между другото Левски все още не е отбелязал гол. За значим принос на останалите едва ли може да се говори.

Централна двойка в повечето мачове през пролетта бяха Живко Атанасов и Георги Александров, които бяха част от отбора и през есента.

В центъра на терена виждахме Мартин Райнов, Илия Юруков и Тома Даске. Също играчи, които бяха в тима и преди зимната селекция.

Това важи и за фланговете, където предимно се залага на хора като Здравко Димитров и Мартин Петков. 17-годишният Марин Петков пък загатна, че може да се превърна в следващия сериозен "син" талант, защото изпъква над останалите, не може да се отрече.

Така бе и ситауцията в атака, където преди продажбата на Робърта новопривлеченият Билал Бари не играеше. Фигурира на терена след продажбата.

Изключвайки вратарския пост, където след нова година Микулич е незаменим. Но и там сезонът можеше да довърши Николай Михайлов, който макар и обект на шеги и хумор заради физическата си форма, вършеше работа колкото Микулич.

Излиза, че не може да докажем някакъв спортно-технически принос от страна на зимната селекция. Единственият такъв е негативен, най-вече към бюджета на Левски.

А и макар последните мачове от сезона да са без особен смисъл, не отива на клуб като Левски да говори за бягащи играчи и да се чуди всеки следващ ден колко от тях ще дойдат на тренировка.

Нещо, което можеше да се избегне.

ИЗБРАНО