11:04 | 08.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

10,3 секунди, разбили мечтата на Фюрера

Историята на Джеси Оуенс, който скъса сценария на Олимпиадата в Берлин

Снимка: Getty Images

10,3 секунди, разбили мечтата на Фюрера

Историята на Джеси Оуенс, който скъса сценария на Олимпиадата в Берлин

09:53 | 21 април 2018 | Редактор : Динко Гоцев 3 8246 Снимка: Getty Images

Олимпиадата през 1936-а бе идеалната сцена за Адолф Хитлер.

Ретро

Неговото шоу, което да налее гориво в пропагандата на Арийската расова доминация.

Но един човек разруши скъса сценария. 10,3 секунди - толкова му отне на американеца Джеси Оуенс, за да го направи. Толкова продължи събитието, което промени и неговия живот завинаги.

Победата му на спринта на 100 метра разкъса мечтата на Хитлер, който гледаше от трибуната на стадиона в Берлин. Шампион на най-класическата олимпийска дисциплина, най-чаканата, най-популярната, стана тъмнокож. Съвсем не според очакванията и желанията на партийния елит, строен в ложата до Фюрера.

Фермерът от Щатите, абсолютен аматьор и внук на роб, стана първият американец с четири златни олимпийски медала в едни олимпийски игри. Печели спринта на стоте метра, първи е и на 200 м, взима злато и с щафетата 4x100 м на Щатите, а конкурентите му не могат да го победят и в дългия скок.

Оуенс е първи и на 200 метра. Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

Освен това Оуенс се превърна в символ на това как един човек трябва да бъде оценяван и коронясван според уменията му, а не расата и цвета на кожата.

Нещо повече - той отказа да вдигне изпъната ръка за поздрав към трибуната с нацистката върхушка, а отдаде чест от почетната стълбичка, като войник. Което допълнително е разгневило Хитлер и хората около него.

80 години по-късно светът си спомни за онези събития с филма "Раса", който стана голям хит. Дъщерята на Джеси - Марлен Оуенс, разказва, че баща и е успял да разбере какво точно е постигнал, години по-късно в живота му.

"Той оценяваше постижението си и се гордееше с него, но много по-късно - разказва Марлен в представянето на филма. - За няколко часа, дни или месец, той бе най-известният човек в света."

Името на Оуенс е издълбано в бетона на стадиона в Берлин. Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

Стигаме и до вечния спор - имало ли е ръкостискане между Хитлер и Оуенс, както се пише и говори? Марлен отрича:

"Не мисля, че такова нещо се е случило. Хитлер е бил посъветван да не поздравява атлетите, защото ако стисне ръката на германския спринтьор, трябва да го направи и с останалите. Той обаче е напуснал стадиона веднага, щом баща ми е спечелил бягането."

Расовите предразсъдъци пречат на бързината на Джеси Оуенс още от студентските години. В Университета в Охайо цветът на кожата му е причина да не получи стипендия. Не е допуснат да живее и в общежитията на учебното заведение, което 20 години по-късно би било немислимо.

"Филмът е най-точното представяне на историята на баща ми - казва Марлен, която е една от първите, видяли лентата преди премиерата. - Някои факти дори на нас в семейството не ни бяха известни, но ги проверихме и са точни. Например, че олимпийският комитет на Щатите е говорил с Джеси и го е питал дали не иска да пропусне игрите заради случващото се в Германия. Той е отказал."

Филмът предлага и разказ на очевидец - 13-годишната тогава Хилдегард Фрейзър е участничка в гимнастическото шоу на терена преди закриването на игрите, станало точно около спринта и победата на Оуенс. Днес 93-годишната дама живее в Шотландия и авторите на продукцията са я открили.

"Хитлер просто се обърна и си тръгна - разказва Хилдегард. - За мен, като едно дете, това не значеше нищо тогава. Ние бяхме там, за да изживеем емоцията, бяхме тренирали около година изпълнението си. Бягането на Оуенс бе произведение на изкуството и целият стадион му се наслади. Никой не спести аплодисментите си за победата му."

Джеси Оуенс е любимец на хората у дома, но не и на федерацията по лека атлетика. Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

Оуенс се връща като герой в Щатите, но се случват и странни неща. Той е единственият от златните медалисти, който не е поканен в Белия дом от президента Рузвелт.

А лекоатлетическата федерация на САЩ го наказва за опитите му да си спечели рекламни договори, като му отнема лиценза да се състезава. Това го съсипва психически и реално слага край на кариерата му.

Той продава медалите си на безценица, а по-късно те са купени за сериозни пари на търгове.

И накрая - думите на Реджина Снел, туристически гид из дебрите на това, което някога е било олимпийското село в Берлин.

"Тук по време на игрите са прожектирали филми, както и е имало концерт на филхармонията - разказва тя. - На всеки етаж е бил поставен по един телефон с монети, от който можеш да се обадиш в чужбина. Всички входящи и изходящи писма са минавали през проверка на Гестапо.

Любопитното е, че в селото алкохолът е бил строго забранен, но е имало изключения. На италианските и френските спортисти се е разрешавало вино с храната, а на белгийците - бира. Защото техният олимпийски комитет настоял, че това е част от диетата им!".

Интересно... Но по-любопитното е, че едно от писмата, прихванати от Гестапо и години по-късно разсекретени, е именно до Оуенс. В него британски фен го моли да превъзмогне неприязънта си и да стисне ръката на Хитлер, ако Фюрера дойде да го поздрави.

Популярността му в Америка е огромна в годините преди Втората световна война. Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

Историята на Джеси Оуенс в леката атлетика завършва с участие за хонорар на едно комерсиално състезание в Швеция през есента на 1936-а, след което е наказан от федерацията в родината си и напуска спорта.

Оуенс отива да работи в Детройт за Ford, като компанията го използва да подобри имиджа си. После се пуска и в бейзбола, но не успява да капитализира таланта си и там.

Пуши по кутия цигари на ден, а през 1979-а е диагностициран с остра форма на рак на белите дробове.

Легендата с гордост показва четирите златни медала от Берлин. Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

Умира на 66 години през март 1980-а.

Светът чува новината някъде между останалите от деня. Името му не говори много на следващото поколение, което не е било свидетел на случилото се в Берлин през 1936 г.

А би трябвало.

През 1999-а BBC обяви анкета за "Спортна личност на XX век". Трима получиха най-много гласове: Мохамед Али, Пеле и Джеси Оуенс.

По-голямо признание трудно може да има.