24 години по-късно Айртон Сена липсва, сякаш си отиде вчера
1 май е тъжна дата, но и спомен за бразилския гений
За легендите в спорта и вечните герои тайната се крие в дълбоката концентрация, вярата в победата и надмогването на самия себе си.
Но как се изграждат тези умения, ако в основата са вродени добродетели, дълбока вътрешната философия и перфектната личност?
Каква е целта, към която такива хора се стремят - броят победи, титли, рекорди? Да успееш означава да останеш в историята и да бъдеш запомнен като такъв, какъвто си искал.
Един велик спортист още дълго време ще e доказателството за всичко това.
Вечният лидер, за мнозина - най-добрият, а със сигурност - най-харизматичният, във "Формула 1" остава Айртон Сена.
Той казваше, че се е научил да пести думите си, особено когато не говори на родния си език. Може би затова посланията му към света още са ясни.
И затова винаги успяваше да постигне целите си на пистата и извън нея. Правеше го с гениалността, която бе присъща само на него.
Трагичните обстоятелства на 1 май 1994-а промениха завинаги не само света на Формула 1. Във високоскоростния спорт никога не се знае дали ще завършиш перфектната обиколка или болидът ти ще срещне стената.
За ужас на всички, немислимото се случи на изумителния бразилски пилот в шестата обиколка на третия старт за сезона. Неговият "Уилямс" се разби в бетона на пистата "Имола". И Сена го нямаше вече.
Млад, здрав, отдаден на страстта си - такъв остава завинаги Айртон Сена. През често замислените си кафяви очи, той гледаше света с дълбоко изградени философски убеждения.
Не бе просто пилот. Беше различен от останалите.
Винаги търсеше нов ъгъл, нова гледна точка, за да задържи вниманието си, понякога по странни или забавни начини. Твърдеше, че винаги има аспекти, в които може да се подобриш. И резултатът винаги идваше. Надхвърляше възможностите на болида си, за изненада и на своите механици.
"Аз съм привилегирован - имал съм хубав живот - споделяше за себе си Сена - Но всичко, което съм получил от него е чрез упоритост и отдаденост. Нужно е огромно желание да постигнеш целите си, желание за победа, не само като пилот."
Сена стана герой на цяла една нация, като се зареждаше от нея и обратното. Всички се възхищаваха колко много влагаше от себе си, от душата си - не само в пилотирането, но и в ежедневните си занимания. В отдадеността му зад волана понякога изглеждаше като обсебен - умопомрачителна концентрация, примесена с възторг от адреналина.
Превърна се в голям шампион с три титли във "Формула 1" и куп рекорди, въпреки че не това бе основната му цел. Той просто прекарваше много време в това да изучава автомобила си.
С толкова много знания и такъв характер нямаше как да не стане най-добър.
Но въпреки неизмеримите си успехи и харизма, той никога не стана арогантен. Беше просто символ на величие.
Нещо като икона, на която се възхищаваме и до днес.
За Сена не бе достатъчно просто да печели състезания. Бразилецът искаше това да се случва по зададения план, с най-доброто представяне и най-доброто време.
Мотивираше всички около себе си и даде надежда на цяла една нация в трудни времена.
Смяташе, че да си втори означава да си първи сред загубилите. Заради това караше с огромен риск и на острието на бръснача.
Сякаш вътрешно в себе си знаеше, че го очаква гибел на пистата. Но и бе наясно, че е постигнал това, за което се бори във всичките си 34 години.
"Пилотите идват и си отиват... Така, както и техните победи, постижения и рекорди. А идолите остаряват и са заменяни при всяко ново поколение с фенове".
Такова е наследството на Сена. 24 години той става идол на мнозина и от новите генерации, въпреки че не са го гледали на живо в действие.
Питайте феновете на "Формула 1" от предишното поколение кой е моментът, пречупил призмата им за състезанията. Кой бе най-големият, най-магнетичният пилот?
Той беше - Айртон Сена. Идолът, който днес липсва повече от всякога.