Изповедта на парализираната шампионка

Олимпийската шампионка Кристина Фогел и животът след парализата

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Изповедта на парализираната шампионка

Олимпийската шампионка Кристина Фогел и животът след парализата

11:52 | 13 септември 2018 | Редактор : Венислав Кирилов 14 7033 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Не съм човек, който плаче. Семейството и приятелите ми не са ме виждали да плача, не плаках и когато спечелих Олимпийските титли.

Днес е различно, трябваше да науча, че да плачеш е нормално, че понякога е необходимо", сподели Кристина Фогел.

27-годишната германка е Олимпийска шампионка в колоезденето на писта от игрите в Лондон през 2012-а и Рио де Жанейро 2016-а.

Виж още Олимпийска шампионка никога няма да проходи след ужасни травми на гръбнака

През юни тази година тя претърпя тежък инцидент. Блъсна я холандка по време на тренировка, а Фогел получи травма на гръбнака, след която никога повече няма да проходи.

"Беше ден като всички останали - сподели тя пред "ВВС". - Планирахме няколко изненади за рождения ден на приятелка, също колоездачка, а след това започнах тренировката с Паулин Градош.

Тя караше пред мен, тогава холандката премина и ... тъмнина, всичко беше черно.

Когато отворих очи си казвах: "Дишай, просто дишай".

Видях моя съотборничка да държи обувките ми, бяха ги свалили, а аз не усещах нищо, те пипаха краката ми, но пак нищо.

В този момент осъзнах, че това е краят, не усещах краката си.

Нямаше паника, просто казах на Макс Леви, която бе до мен да хване ръката ми, не исках да ме пуска.

В този момент бях по-уплашена от това да остана сама, а не от факта, че няма да проходя. Гупаво, нали?

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

След тежката операция и усложненията, мислех, че ще умра. Събудих се от изкуствената кома, най-трудните дни в живота ми. Всеки дъх ми причиняваше адска болка.

Наистина не зная как преодолях този момент. Имаше нощи, в които изпадах в кризи. Плачех, исках доктор без да изпитвам болка.

Понякога чистачката в болницата сядаше и плачеше с мен вечер".

Въпреки инцидента, приятелят й Микаел Сайденбехер не се откъсва от нея. Той, както и нейните близки помагат с всичко, което могат.

"Какво ли щях да правя без него. Определено нямаше да съм същия човек. В първата седмица той спа на стол до мен, държейки ръката ми по цели нощи.

Може би това е любовта, нали?

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Глупаво е, че осъзнаваме колко важни са близките ни, само в подобни моменти, които преобръщат живота.

Не мога да се отблагодаря и на колегите си, които направиха доста кампании, с които събираха средства за лечението ми.

Когато си професионален атлет, тялото е всичко, което имаш. В един момент то си отиде, не мога да го използвам. Започваш да се питаш: Защо точно аз?

Осъзнах, че това е въпрос без отговор и никога не си го задавам вече.

Всеки път, когато се питах и си припомнях инцидента, осъзнавах, че отговор няма.

Исках да знам диагнозата си от първата секунда. Не исках напразни надежди. Трябва да свикваш с новия начин на живот.

Да, той е по-различен, защото съм в инвалидна количка, но аз съм същия човек.

Преди инцидента бях позитивен и весел човек, такъв съм и днес. Може би ще се натъжа, когато гледам Световното първенство през март.

Тогава ще се навършат 10 години от дебюта ми, а планът ми беше да имам 12 златни медала.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Сигурна съм, че ще измисля нова цел в живота, нов златен медал, който да спечеля.

Предимството днес е, че никой не иска златни медали от теб. Бях свикнала да живея с големи очаквания и под голямо напрежения, винаги трябваше да съм първа. Сега е далеч по-спокойно.

Заради счупване, което получих в ръка при инцидента, не можех да бутам количката си с ръце в продължение на осем седмици.

Възстанових се по-бързо от очаквано. С една ръка бутах количка по-бързо от хора с две, може ди защото съм шампион, аз съм борец.

Тигърът е все още в сърцето ми, боецът остава такъв докрай".