Мъдрецът с лулата

13:47 | 21 декември 2020 | Редактор : Динко Гоцев 3 7329 Снимка: Getty Images

"Тези хора са позор за италианската нация. Иде ми да сляза в съблекалнята и да им бия по един шут в задниците".

Ретро

Детето-чудо Марадона в Барса: Диви партита, запознанство с кокаина и кунг-фу пред краля
Преди 60 години Али сложи короната, въпреки че не виждаше нищо. Подвиг или нагласен мач?
През 1944-а Хелмут бе военнопленик. 12 г. по-късно прегърна мечтата, редом със СССР

Телевизионният канал RAI е твърде благоприличен и има отговорности пред споменатата италианска нация, за да се чуват такива думи пряко в ефир. Но президентът на федерацията Антонио Матарезе е бесен. Минути по-рано "скуадра адзура" е направила 1:1 с Перу, играейки "като 11 костенурки, изкарани насила на припек" - това пък е заключението ден по-късно на вестник "Република".

След две ремита в една сравнително лесна наглед група с поляците, перуанците и абсолютно непознатия Камерун, над Италия надвисва опасността да отпадне от Мондиал 1982.

"Нима не надушва с големия си нос критичната ситуация Беардзот?", пишат медиите в страната.

Голяма грешка. Треньорът на националния тим не понася шеги за носа му. Не и при обстоятелствата, защо той изглежда така. Чупен е три пъти в дните му като играч. Изключително смел защитник и понякога дефанзивен халф, той влиза в единоборства без да щади ни себе си, ни съперници. Най-важна е победата. Непримирим дух, който пренася и в треньорската си работа.

Снимка: Getty Images

Енцо Беардзот е странна птица, но направи толкова във футбола, че днес наградата за най-добър италиански треньор на годината носи неговото име. Тя е странна също, тази награда. Една лула в рамка. И една топчица до нея.

Защото човекът, на когото е наречена, придоби култов статут на Апенините и по света като Мъдреца с лулата.

Преди точно 10 години, на 21 декември 2010-а, Беардзот угасна като поредната си лула. Отиде си от света в Милано на 83 години една сутрин, в която в дома на фамилия Берадзот чакаха вестника.

Енцо бе дал голямо интервю няколко дни по-рано за "Гадзета", като изданието планираше то да излезе точно на датата 21 декември. В разговора треньорът говори за историята на италианските наставници, за културата на играта в страната... Датата не е случайно избрана - на 21 декември, но 42 години по-рано, си отива Виторио Поцо - човекът, който носи на Италия първите две световни титли (1934 и 1938 г.). На него Беардзот отделя голямо място в интервюто, а самият той не е никак случаен събеседник по темата също. Енцо е треньорът, донесъл третата титла на планетата. Именно на същия ден, в който и Поцо угасва, умира и Енцо.

28 години по-рано. През въпросното лято на 1982-ра, когато Матарезе искаше да рита задниците на италианските играчи, никой не очаква нищо от тях. Футболът на Ботуша е разтърсван от скандали с черно тото, а клубните отбори - уж пълни с големи футболисти, не са конкурентни в Европа. Предходните 9 финала за Купата на шампионите минават без италиански тим, което е сериозен удар при тогавашния формат на турнира.

Тотонеро обаче е най-големият удар, като светът сочи с пръст италианците като измамници. Един от наказаните - Паоло Роси, е включен от Беардзот в състава въпреки съпротивата на тифозите и медиите. След онзи ужасен мач с Перу, той е един от най-критикуваните.

Но два дни по-късно идва най-тежкият нокдаун. Снимка от терасата на хотела на отбора, на която Роси и Антонио Кабрини, съотборници и в Ювентус, се смеят. Двамата са голи до кръста и очевидно се забавляват на някаква шега. Жълтият Il Giornale обаче пише, че "Роси и Кабрини не са истински мъже и между тях има любовна връзка" - тотален шок за отбора, Беардзот и Матарезе.

Бруно Конти, звездата на Рома, опитва да набие репортер от съвсем друга медия, който същия следобед идва в хотела при тима. На другия ден медиите в Италия отвръщат на това, като публикуват очевидно провокативно: "Всеки играч е взел по 70 милиона лирети бонус за участието си на световното предварително." А те не играят нищо...

Embed from Getty Images

Беардзот, иначе търпелив, събира отбора и издава заповед: Silenzo stampa. Преведено - медийно мълчание, медийно ембарго. Никой не говори пред репортерите, няма пресконференции, интервюта, нищо.

"Не може всяка моя среща с медиите да се превръща в съдебен процес - изригва Беардзот, обяснявайки ситуацията тогава. - Питате ме за премии, за алкохол в хотела, за дисциплината на играчите и за цвета на тениските, с които излизаме на разходка извън комплекса. Защо не ме питате и кой победи на скопа снощи!?".

Скопа е традиционна италианска игра на карти - треньорът я обожава и събира целия отбор да играе в хотела.

Следва една от най-славните речи, която никога не е публикувана никъде и не е излъчвана по телевизии. Мъдреца с лулата затваря отбора в зала в хотела, без никакви външни хора. Той, треньорският щаб и играчите.

"Каза ни: Момчета, сами сме. Няма връщане назад. Никой няма да говори с медиите, което те няма да ни простят. Ще ни изядат живи и ще хвърлят остатъците на кучетата, когато се приберем в Италия, ако сме се провалили. А, повярвайте ми, те тайно вече искат да се провалим. Да им докажем, че нищо не разбират!".

Разказва го Дино Дзоф, капитанът и вратар на "скуадрата" на Мондиала през 1982-ра. Речта на Беардзот наелектризира играчите. Обединява ги, сплотява колектива и ги надъхва да се бият до последно във всеки мач. Идват победи над Аржентина - световния шампион, Бразилия, Полша и ФРГ на финала. Четири от петте най-силни отбора в света тогава. Петият е Франция, надигран с дузпи от германците на полуфинала.

Най-неочакваната, луда, сладка и дълго празнувата световна купа в италианската история е факт. Народът излиза по улиците, отприщва се карнавал, който продължава с дни. Посрещането на играчите и треньора е като на кралски особи. Това е най-великият миг на Мъдреца. Той се наслаждава на опитите за извинения от медиите, но никога не отвръща. Остава твърд в убеждението си, че Silenzo stampa е било правилното решение в онзи момент.

Беардзот е типичният профил на успешен италиански треньор. Около него няма нищо аристократично. Просто здрава работа, здрави принципи, понякога липса на всякакви скрупули при тактическия прочит на един мач.

Роден в малкото градче Айеоло де Фриули, недалеч от Удине в полите на Алпите. Един обикновен младеж от обикновено семейство, макар баща му да работи в банка и поне да е сигурно, че не е видял бедност в онези години. Започва да играе в Про Гориция, на границата с Югославия, преди през 1948 г. да премине в гранда Интер. Три години е в Катаня, а през 1954-а отива в Торино, където още опитват да се отърсят от шока след самолетната катастрофа, отнела живота на почти целия шампионски тим пет години по-рано. Още веднъж облича екипа на Интер, а след това се завръща окончателно в Торино за още 7 сезона.

Снимка: Getty Images

Там завършва кариерата му като играч, без да е оставил някакви ярки спомени. Работяга, който стриктно си върши работата на терена и често е на ръба на твърдата игра. Изречение, което през 50-те и 60-те може да се каже за стотици играчи в Италия.

Веднага влиза в треньорската професия след края на футболната - през 1964-а става асистент на великия Нерео Роко в Торо. Учи се от най-добрия, както сам казва. Роко е кралят на катеначото, тактик, почти фанатичен и обсебен привърженик на детайлите, на тоталното разучаване на съперника. Беардзот разбира, че само това е начинът да направиш един отбор печеливш, освен ако нямаш Пеле в състава. А Пеле е един.

През 1968 г. поема първия си отбор като треньор, но светът не е удивен. Да не кажем, че направо нехае - това е Прато в Серия С, трета дивизия. Градчето има нелош отбор, тук е работил и култовият Феручо Валкареджи, който го препоръчва на клуба. Но бързо разбира, че призванието му е другаде. Все пак няколкото месеца в Прато са достатъчни да разбере, че при юношите има един суперталант - Паоло Роси, който е следен от грандовете в страната.

През 1969-а с него се свързват хора от федерацията, като пак Валкареджи го препоръчва, а по това време всесилният треньор е национален селекционер на "скуадра адзура". Той настоява Енцо да поеме тима до 23 години. Пет лета по-късно Беардзот е на Мондиал 1974 като помощник на Феручо, който вече е наясно, че това е естественият му наследник. Провалът на световното в Германия и на следващите европейски квалификации отварят пътя на вечно пушещия цигара или лула треньор към първия тим.

На 27 септември 1975 г. Енцо Беардзот води Италия за първи път - срещу Финландия в Рим, в европейска квалификация, която вече почти няма значение. Отборът има нужда от чудо да се класира. 0:0 на "Олимпико" предизвиква медиите да намекнат, че "ако денят се познава от сутринта, не ни чакат вълнуващи времена". Назначението му като цяло се приема с насмешка и недоверие. Та това е човек, работил само в трета лига!

Следват 104 мача начело на "адзурите" за Стареца от Фриули или Мъдреца с лулата - както решите. И двете са популярни. Също и Дългоносия, което той особено не харесва. Знае как се е получило така, че носът му има леко издължен, но повече странен вид.

Италия прави големи мачове в Аржентина на Мондиал 1978, като бие домакините (по-късно те са шампиони), равностоен е срещу Бразилия и Нидерландия, но... не стига до финала. Следва провал на домакинското Евро 1980, където отборът остава четвърти. Още тогава Беардзот "ходи на работа с оставка в джоба", но федерацията устоява на призивите от медиите и тифозите да бъде уволнен.

Останалото е история. Испания, тотонеро, Паоло Роси, великият мач с Бразилия, Джентиле и титлата, която се счита за най-сладка в италианската история. Всичко е като сън онова лято, въпреки че "Гадзета дело спорт" пише на първа страница: "Tutto Vero" - "Истина е!".

Embed from Getty Images

Разбира се, да останеш на върха често е много по-трудно, отколкото да стъпиш на него.

Италия не се класира на Евро 1984, отпада на осминафинал на Мондиал 1986, а Беардзот е разпнат на кръст от журналистите за провала - разчитал на старите муцуни от 82-ра, не се променял и не адаптирал стила на отбора, бил с остарели разбирания, тимът бил демоде, не играел нападателно... Отмъщението за Silenzo stampa от испанския Мондиал е неизбежно. Медиите не забравят как онзи с лулата ги е отсвирил.

104-те му мача начело на Италия остават рекорд. Три пъти се изправи срещу България в тях, като има две победи и реми - 1:1 на старта на мексиканското световно, на "Ацтека".

След уволнението му през същото лято на 1986-а никога повече не работи като треньор. Куриозно - човекът, донесъл най-голямата радост на италианските футболни фенове, е бил треньор само в трета лига за по-малко от година, на младежите и на националния отбор! Преди да си тръгне препопъчва Адзелио Вичини за свой наследник и именно той е избран да продължи работата му. Неговият асистент. Точно, както Валкареджи е промотирал него, Беардзот спазва традицията.

Харесван или мразен, никога не приет от медиите, но - култов герой. Показателно, а и най-голямото признание за него е, че при имена от историята като като Поцо, Роко, Валкареджи, Трапатони, Липи, Саки, Капело и т.н., наградата за "Треньор на годината" на Апенините е ... една лула.

И се казва "Енцо Беардзот".

Embed from Getty Images

ИЗБРАНО