03:53 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Димитър Кузманов пред Dir.bg: За дълго чаканата титла, идола Джокович и голямата цел

Новият член на топ 200 в тениса очаква още по-голям прогрес

Снимка: Getty Images

Димитър Кузманов пред Dir.bg: За дълго чаканата титла, идола Джокович и голямата цел

Новият член на топ 200 в тениса очаква още по-голям прогрес

11:14 | 20 октомври 2021 | Редактор : Николай Петров 3 6618 Снимка: Getty Images

Димитър Кузманов стана част от историята на българския тенис, спечелвайки първата си Чалънджър титла на турнира в Барселона в началото на месеца. Той не даде сет на съперниците по време на надпреварата.

С триумфа си ракета №2 на България си спечели за първи път място в топ 200 на мъжкия тенис, като вече е №189 и така страната ни вече има двама играчи сред първите двеста - нещо, което не се бе случвало.

28-годишният пловдивчанин даде интервю пред Dir.bg, в което обяви, че голямата му цел остава влизане в стотицата, като смята, че тя е напълно постижима.

Мико говори и за идола си Новак Джокович, а освен това посочи кой е любимият му тенисист от така наречената "нова генерация".

Да започнем от големия триумф от началото на месеца - Чалънджър титла в Барселона без загубен сет. Откога я чакаше и представял ли си си, че ще дойде по толкова категоричен начин - без загубен сет, като три от тях ги взе на нула.

Снимка: Официална Фейсбук страница

- Мина малко над седмица от най-големия успех за мен до момента. Ако трябва да бъда честен, не съм я очаквал конкретно на този турнир, но, да, очаквах я тази година и това беше една от целите пред мен и моя екип. Бях много близо в началото на годината, когато изиграх първия си финал в Задар. Загубих заради няколко точки буквално, но знаех, че тази година със сигурност ще взема титла, понеже играех много стабилно на всеки един турнир. Беше въпрос на време и може би се случи в най-неочаквания момент. Вероятно и затова нещата се развиха по този начин и спечелих толкова категорично.

Вече дебютираш в топ 200, като не веднъж си казвал, че целта ти е влизане в топ 100. Тази титла носи ли ти допълнителна увереност, че ще го постигнеш в рамките на следващите две или три години например?

- Влизане в топ 100 си остава голямата ми цел. Тази титла ми носи увереност, тъй като освен че се развивам на корта, се развивам и извън него. Дава ми психическа увереност и вяра, че сме на правилния път, защото резултатите го показват. Не само този резултат. По-лесно е човек да направи един успех, отколкото да играе постоянно през целия сезон. Мога да кажа, че от началото на годината - започнах на 3 януари - досега, наистина играя постоянно на всеки един турнир и това много ме радва. Много е трудно да задържиш нивото. Това е хубаво, но знам, че всеки един успех носи неговите отговорности. Сега вече очакванията стават по-големи. Трябва да се работи още и да се подобрят много неща, тъй като колкото по-напред минаваш, толкова повече неща трябва да подобряваш. Пожелавам си да съм здрав и съм сигурен, че стъпка по стъпка ще постигна целта.

Снимка: БТА

През тази година победи двама играчи от топ 100 - Лоренцо Музети и Ласло Джере, и още няколко в подножието на стотицата. Има ли някаква разлика в увереността ти срещу по-високо ранкираните през последните месеци, защото вече изглежда, че изобщо не те притесняват?

- Имах щастието и късмета да играя именно срещу такива съперници през тази година. Записах победи над тях. Имах и щастието да играя срещу тенисист от топ 10 в лицето на Матео Беретини. Това беше много голяма топка още в началото на сезона. Всичко това ми даде увереност, а после и победите, които постигнах над играчи, които по едно или друго време са били в топ 100. Винаги съм казвал, че тези съперници, които са в стотицата, са почти равностойни на тези, които са в първите 250. Така че тези победи дават самочувствие и съответно си подобряваш играта срещу такива играчи. Дори и да губиш, ти вървиш напред и се развиваш, защото бориш тяхното ниво. Пожелавам си да играя с още по-добре ранкирани играчи - в топ 100 и топ 50.

Има ли някой конкретен, който си пожелаваш схемата да ти отреди да играеш с него?

Снимка: Официална Фейсбук страница

- За мен една от най-големите ми мечти е да играя срещу Новак Джокович в официален мач. Без значение в какъв турнир или на какво ниво. Това за мен би било наистина уникално. Успях по-рано през сезона да се срещна с него и да си поговорим, да се снимаме в Ню Йорк (на US Open - б.а.).

Той ли е твоят фаворит за рекордьор по титли в Големия шлем?

- Да, абсолютно. С оглед на състоянието на Роджър Федерер и Рафаел Надал, другите двама потенциални рекордьори. Новак Джокович изглежда като най-реален кандидат за това заради възрастта си и заради физическото си състояние. Но се видя, че и той е човек. Видя се, че поколението, което е отдолу, също е гладно за успехи и притежава качества. Тепърва ще става много тежко не само на него, но и на Надал. За Федерер мисля, че вече е почти невъзможно да спечели титла от Шлема.

А има ли някой от новото поколение, на когото много да харесваш стила на игра?

- От това поколение най-много ми харесва Саша Зверев - като качества, като стил на игра и като развитие. Той беше много близо до първа титла в Шлема на US Open. За малко му се размина. Тази година също игра добре на турнирите в Шлема, така че той е млад и съм сигурен, че може да спечели.

Снимка: Getty images

Предстоят ти два екзотични турнира в Перу и Еквадор. С тях ли ще ти завършиш сезона през тази година.?

- Да, така ще приключи. Летя за Перу и ще имам 4-5 дни преди началото на турнира. Ако трябва да бъда честен, турнирът в Еквадор не сме на 100% сигурни, че ще взема участие, тъй като началото на следващия сезон ни притиска. Квалификациите на Australian Open ще започнат на 18 декември най-вероятно и трябва да имаме време да направим една добра предсезонна подготовка. Трябва ми време да възстановя от тежкия сезон. В Перу ще играя със сигурност и ще дам максимума. Надявам се да завърша така годината, както я започнах, да покажа добър тенис и добри резултати.

Наложи ти се да играеш без публика на Sofia Open, което беше неочаквано спрямо предварителните планове. Сега и от футбола и от други спортове се призовава за връщане на хората по стадионите. Трябва ли да се махне тази забрана?

- Аз и тогава изразих мнение като свободен гражданин, че мисля, че това не е правилното решение. Защото освен турнира в София имаше и Световно първенство по волейбол за юноши. Такива спортни събития в България не се случват всеки ден и съм сигурен, че можеше да се направи компромисен вариант. Не казвам пълен капацитет, но виждате по целия свят мерките, които работят. Можеше да се допуснат ваксинирани фенове или такива с отрицателен тест, за да могат да се насладят на този спорт. И другите спортове имат претенции, тъй като вече по целия свят виждаме феновете да са по стадионите и по залите. Винаги може да се намери компромисен вариант за това нещо.

На теб конкретно как ти се отразява тази липса, защото дори на Чалънджърите има солидна публика?

- Публиката винаги ми се отразява добре. Всеки спортист, когато има фенове по трибуните, се чувства много по-жизнен. В крайна сметка това го правим за нас, но и за тях. Когато те са там, ние изпитваме удоволствие, те също. Сега в Барселона много българи не можаха да влязат заради ограниченията. Но все пак беше допусната някаква публика и вече почти навсякъде има от началото на годината. Почти на всеки един турнир има и затова е учудващо, че в България не се прави компромис.

Много често участваш в благотворителни акции и в повечето случаи това е по твоя инициатива. Според теб колко важно е един спортист да използва своята популярност, за да помага на нуждаещите се и виждащ ли го в своите колеги това желание?

Винаги, когато имам възможност, го правя. Страшно много хора се свързват с мен, пишат, пращат ми съобщения и имейли за инициативи. Трудно ми е чисто физически да помогна на всеки, въпреки че имам това желание. Чувствам го като личен дълг с това че съм известен спортист. Разпознаваем съм в обществото и мога да дам гласност на проблемите на хората и съответно да съберем средства за каквато и да е инициатива.

Това нещо трябва да бъде пример, защото аз също съм го видял от други спортисти. Също съм бил малък и съм се научил от други. Например бях във фондацията на Димитър Бербатов. Това ми беше първият досег до някаква благотворителност. По този начин аз видях и пожелах също да бъда пример, и някой да ме последва. Това е единственият начин, по който ние можем да вървим като общество.