Новак Джокович даде близо едночасово интервю за националната Радио-телевизия Сърбия, в което говори за драмата в Австралия, за позицията му темите, които около него са основни в последните месеци, подкрепата или не на играчите от тенис тура. Световният №1 призна и какви мечти са му останали в играта.

Ето избрано от голямото интервю на Джокера в родината му:

За случилото се в Австралия

Ще помня само хубавите неща от Мелбърн винаги, а те се на малко в живота ми. Имам незабравими моменти в тениса там. Също така запазвам страхотна връзка с феновете в страната. Всичко, което се случи, бе напълно неочаквано за мен. Искам отново да играя на "Род Лейвър Арена" обаче, искам пак да изляза на най-успешния за мен корт.

Обикновено първият месец от всяка година прекарвам в Австралия, този път нещата бяха различни и имах време за ваканция у дома. Изкарах я тук, по родните места. Бях и в семейната къща в Ясеново поле, и в Черна гора, и в манастира Острог, в Будва, в Никшич... Разговарях с митрополит Йоаникий в Острожкия манастир и опитах да се отърся от всичко, да го махна от себе си.

Не беше лесно да гледам финала. Когато отпадам от турнир, нямам навика да гледам мачовете след това, а особено пък в тази ситуация. Гледах финала със съпругата и сина ми, но не през цялото време, беше доста дълъг мач, а имахме и други неща за правене в онази неделна сутрин.

Не бях за никого от двамата, честно казано.

Медицинското изключение

Нямах дилема дали да пътувам за Австралия. Не бях готов да се откажа от това. Всички от тура получихме имейл, в който ни даваха възможност за медицинско изключение. Не бе гарантирано, просто подаваш документи и два независимо един от друг медицински панела го разглеждат. Държа да подчертая - документите се подаваха анонимно от всеки играч. Експертите не знаеха, че това съм аз, че са моите документи. И получих изключение. Аз знам, но това не е официална информация, че са дадени над 20 такива. за турнира. После нещо се промени в позицията на Австралия, когато пристигнах там.

Снимка: Getty images

Хотелът за временно пребиваващи

Не бих искал да акцентирам на условията там. Разбира се, че не бяха прекрасни. Но тези хора, които са там с години - ето върху тях може да се акцентира. Аз изкарах седем дни, това е нищо. Ние бяхме като в арест, всеки в неговата стая и без възможност да излизаме. Това е глобален проблем - с хора като тези, затворени в места като онзи "Парк Хотел". Ето, аз казвам, че вече търся начин да им помогна с каквото мога.

Аз нямах прозорец откъм фасадата и не видях феновете, които се бяха събрали да ме подкрепят. Но ги чувах - нашите хора. Благодарен съм им, усещах подкрепата.

За изкарания ковид, сертификата и обвиненията

Бях искрено изненадан от твърденията за това. Подкрепих Цървена звезда на 14 декември в баскетболен мач в Белград срещу Барселона, а после получихме новините, че има заразени играчи в този двубой. С един от тях - Найджъл Хейс Дейвис, се снимахме след мача. Така аз отидох на следващия ден да направя тест, тъй като ми предстояха няколко публични изяви. Не съм имал симптоми. Направих бърз антигенен тест, както и PCR, а преди да се срещна с децата (за награждаване на фондацията му - б.р.) на 16-ти, направих още един антигенен, защото нямахме резултати от PCR-а. И двата бяха отрицателни, иначе нямаше да ида при децата, разбира се. За последната година и половина съм правил тестове почти всеки ден, защото при нас е така, постоянно пътуваме.

Направих грешка обаче с интервюто за френския "Екип". Това го признавам. Тогава вече имахме резултатите от PCR и бях положителен. Нямах никакви симптоми. Интервюто бе уредено от много по-рано, мислихме за отлагане, но решихме да го направим все пак. Бях с макса през цялото време на разговора. Свалих я само за една снимка, която се появи на първа страница. Признавам - не трябваше да правя интервюто, това е моя грешка.

Аз съм отгледан да бъда честен и откровен с хората. Не лъжа за случилото се в Австралия, не лъжа и за случилото се около заразяването ми. И си признавам грешката.

Подкрепата в тура

Уважавам всички, независимо от позицията ми по случилото се. Първо, не им беше лесно. Те се готвят за много голям турнир, а при всяка медийна изява ги питат за Джокович. Но чух страхотни думи на подкрепа. Най-изненадан бях, че ме подкрепи Ник Кирьос. Имали сме недоразумения в миналото, но подкрепата му приех като особено ценна.

Също и на Зверев, на Медведев - страхотни думи от приятели. И на Ализе Корне от женския тур.

Снимка: Getty images

Дразни ли го лепнатият етикет No-Vax Джокович

Не, изобщо. Наричали са ме с какви ли не имена по време на цялата ми кариера. Винаги ще има хора, които те подкрепят. И такива, които не те харесват. Какво повече да кажа?

Не ми харесва да бъда идентифициран и категоризиран с определени инициативи или общности, като антиваксъри, например. Никога не съм казвал, че принадлежа към някоя от тези общности. Винаги съм се опитвал да уважавам избора на всеки и се надявам, че хората също могат да разберат и уважават моя избор.

Къде ще може да играе и къде не?

Бих искал да играя на всеки голям турнир. Но към момента съм в ситуация, че това не зависи от мен. Чакам информация, както всеки друг от моите колеги. Опитвам да се готвя професионално и с настройката дза играя. Засега гледам към Дубай, това е първата цел. И се надявам, но не мога да бъда сигурен, че нещата ще са си същите, като се върна на корта. Иска ми се да е така, но кой знае.

Мечтите

Олимпийски медал, това е голямото ми желание. За съжаление не успях да стигна до него в Токио. Искам да съм готов и в най-добра форма на Париж 2024. Разбира се, до тогава има достатъчно време. В Япония имах нужда и от малко късмет... Връщал съм мача със Зверев много пъти в главата си. Какво не направих както трябва? Малко не ми стигна.

Напрежението?

Били Джийн Кинг има един страхотен израз за тениса, но е валиден не само за него: "Напрежението е привилегия".

Снимка: Getty Images