Новак Джокович се събуди на 35 години тази сутрин. Световният №1 в тениса се готви в Париж за "Ролан Гарос", няма да има парти за рождения ден, това е сигурно. Макар при Ноле никога да не се знае, защото той не е човек, който робува на това какво очакват да направи и какво "всеки би направил" в определена ситуация.

За 18 години на корта, откакто дебютира в ATP тура, сърбинът стори един куп неща, които може би ще оценим едва, когато спре да играе. А извън него - това е човек, който не се притеснява да разделя мнения. Боец със собствено виждане за нещата, независимо дали то е "по течението" на общотприетите норми или в духа на "правилното" за конкретната ситуация мислене.

Ноле е различен, с две думи. Харесван и сочен за пример, превърнал се в неформален лидер на бунтари по немалко въпроси. Мразен, хулен и наричан с ужасни думи от други. Определено никога не получил планината от ласкави и лъскави оди в медиите (особено тези от САЩ и Великобритания), с които са засипвани през годините Надал и Федерер. Въпреки че неговите постижения надминаха и двамата, а дори прекият баланс на срещите му с тях го прави №1 в ерата.

Той не е лъжица за всяка уста. Не е "моята бира" за всеки. Но едно е сигурно - хора като него, които са готови да изгубят проценти от имиджа си и пари, но да не се отклонят от позицията и принципите си, трябва да бъдат гледани с респект. А дали сте им фен - въпрос на личен избор. Просто защото не са много в наши дни, когато лидерите изглеждат от друго тесто.

Getty Images

Джокович се появи в тениса през 2004-а. В началото на февруари игра на турнира в Белград и тогава за първи път бе част от мач в ATP състезание, макар и Чалънджър. Падна в първия кръг от Марко Чиудинели, един швейцарец от тенис клуба в Базел, където бе израснал редом с Роджър Федерер. Разликата е, че за Марко сигурно не сте чували, докато Роджър... знаете.

Дни, след като навърши 17 години, Новак игра и първия си двубой от същински ATP турнир, не Чалънджър. Загуби от Филипо Воландри (Италия) в Умаг, Хърватия. Първата победа дойде през септември 2004-а срещу Арно Клеман в Букурещ.

След нея дойдоха още 1000. Точно толкова. Джокович днес има 1001 победи и 203 поражения в ATP тура. Вряза се в ледника на доминация, който бяха изградили Федерер и Надал, разчупи го и си извоюва правото да бъде споменаван редом с тях.

Постиженията на корта, и то съвсем лаконично, защото иначе трябва да направим изброяване, което да стигне обема на поне една глава от "Шогун" на Клавел.

- 20 титли от общо 31 финала в Големия шлем. Спечели девет пъти Australian open, шест пъти "Уимбълдън", три пъти US Open и е двукратен шампион на "Ролан Гарос".

- 87 титли общо. 38 от тях на "Мастърс", 20 в Шлема.

- Рекорди като този да достигне до 15 поредни финала през сезон 2015-а. Това не успяха да направят нито Роджър, нито Рафа.

- Най-дълго задържалият се играч като №1 в ранглистата - вече общо 370 седмици, което се равнява на 7 години. Да, не се последователни, разбира се, но в почти половината от кариерата му на най-високо ниво, Ноле е бил на върха в ранглистата.

- Спечелил е 156 136 601 долара от наградни фондове. Далеч, далеч пред останалите и по този показател. Вторият Федерер, който има по-дълга кариера, е с малко над 130 милиона. Третият Надал - с малко над 128.

Това е на корта.

Снимка: Getty images

Извън него е основател на Асоциацията на играчите, след като напусна поста си в Съвета на играчите към ATP. Обяви, че тенисистите имат нужда от самостоятелна и отделна организация, която да брани интересите им, и то не само на елитните такива. "Един тенисист извън топ 100 едва успява да се издържа", бе аргументът му. Заради това си докара нови врагове, а двама от тези, които критикуваха хода, бяха Надал и Федерер.

Фондацията му е построила 51 училища в Сърбия. Даренията на организацията за десетилетие стигнаха 21 милиона долара - от каузи като пострадали региони от наводнения, до помощ за здравната система в Ломбардия, Италия, ударена най-тежко от ковид.

Тези неща често се забравят. Припомня се обаче как е ударил с топката лайнсмен на US Open през 2020-а, което бе напълно неволно - дори той не е толкова точен, че да го направи умишлено. Изхвърлиха го от турнира.

Или сагата с Австралия - да започваме ли изобщо...? НоВАКС Джокович се появи като хаштаг из социалните мрежи, а те са хищник, който се крие коварно зад анонимността най-често, за да разкъса всеки словесно. И тогава раздели мнения - вероятно няма да намерите в едно помещение и трима души, които да са на една позиция по случилото се в Австралия.

Или пък мнението му, казано ясно и без увъртания, за решението на "Уимбълдън" да не се допуснат руски и беларуски играчи: "Това е лудост и дискриминация!" Можеше, като някои други, да извади на сергията лафове от типа "ситуацията е сложна" и т.н. Но не го направи.

Не му пука какво ще кажат "хората". Както не му пука да работи с Горан Иванишевич, хърватин. Независимо какво мислят по темата страшно много хора в родната му Сърбия. Или да иде на мач и да реве с пълно гърло за любимия Цървена звезда, а не да си пази имиджа, за да не загуби от фенската си маса най-заклетите последователи на Партизан (това на вниманието на немалко легенди в родния футбол). Джокович няма за цел да го харесват всички.

Той е такъв, какъвто е. Невинаги взима най-правилните решения, често излиза по интелигентен начин от ситуациите, дори след грешка ("Адрия Тур" насред ковид пандемията бе пример), а почти винаги реакциите на действията му са коренно противоположни и разделени.

Такъв е - боец за позицията и принципите си. Други на негово място биха направили компромиси, биха търсили дипломатичност... Но той не го прави.

Днес вече е на 35. Късно му е да се променя. А и никой май не иска това от него. Иначе би се слял бързо и безболезнено с общия фон на шампионите, които са "постер герои" за пример и никога не правят грешки.

Скучно.

Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images