В Япония се запитаха: Доколко е "наша" шампионката Наоми Осака?
Историята на младата звезда в тениса е много интересна
Японката Наоми Осака спечели втори пореден турнир от Големия шлем в събота, побеждавайки Петра Квитова на финала в Мелбърн. Тя е на върха на света - буквално, като се изкачи до №1 в ранглистата на женския тенис, а и се очертава като наследник на Серина Уилямс на престола.
Само на 21 години, Наоми вече мачка на корта, и то в дивата конкуренция на този спорт при дамите.
Но наред с фанфарите и гръмките заглавия в мейнстрийм медиите на Токио и другите японски градове, Осака се сблъска и с въпрос за нейната мултикултурна принадлежност и за това "доколко всъщност е японка". Странно, нали? Обикновено сме свикнали да четем такъв тип анализи и въпроси при неуспехи.
Знаете хронологията... Анди Мъри беше "гордостта на Британия", когато стана шампион на "Уимбълдън", но провал в следващите месеци накара няколко водещи медии в Лондон да "си припомнят", че е шотландец.
Наскоро в любопитно интервю руският ас Евгений Кафелников обяви, че "Шарапова не е точно рускиня, а повече американка".
Да не отваряме темата за "патриотизма" и Григор Димитров, както и кога тя е най-експлоатирана...
Но с Осака наистина е интересно.
Родена е в Япония, в Чуоку.
Таткото се казва Леонар Франсоа и е от Хаити. Майката се казва Тамаки Осака и името на детето идва от това на мама плюс добавката с типично за хаитяните Наоми. Нейната сестра се казва Мари, като и двете получават имена от корените на татковата родина, но носят девическата фамилия на майка си - по практични причини, докато семейството живее в Япония.
Това бързо се променя и фамилията се мести в Лонг Айлънд, Ню Йорк, за да заживее в хаитянска махала, където са и родителите на таткото.
Той е току-що завършил колеж в града и може да си позволи да издържа семейството, а голямата му мечта е да направи дъщерите си тенисистки. Самият той играе, но не и като професионалист.
Това е времето, в което изгряват сестрите Уилямс, а Леонар е имал шанс да ги гледа на живо на "Ролан Гарос" през 1999 г., когато Серина и Винъс печелят титлата на двойки, а на сингъл се опълчват на суперзвезди като Селеш, Граф и останалите.
В детските години в Ню Йорк, бабата и дядото на Наоми и Мари говорят с тях само на креолски, те не владеят английски. Японски чуват само от мама, но той никога не се превръща в основен език за двете хлапета.
И днес Наоми не може да пише на езика на страната, където е родена. Разбира, когато чува японски, но не се чувства подготвена да го говори. На пресконференции изслушва въпроси, но отговаря на английски.
Бащата избира талантливите му дъщери да "плават под японски флаг" във водите на професионалния тенис. По финансови причини - федерацията в Токио е склонна да даде пълна издръжка на Наоми и Мари, докато американската не проявява интерес да го направи.
Естествено, отзивите в японската преса са ласкави след големия успех в последните месеци. Осака спечели US Open в Ню Йорк - града, в който е израснала и чувства като свой. Нищо, че сега е жител на Флорида, на другия край на Америка.
Коментарите за мултикултурната същност на шампионката също са позитивни, не оставайте с обратното мнение. Да, Наоми не е японката "от глава до пети" с типично лице и име за нацията, но...
"Всъщност, Осака уж не е точно японка, но е много "наша", пише в анализа си журналистът Куни Мияке. Именно той е озаглавил материала си "Колко е японка Наоми Осака?". И обяснява:
"Тя е учтива, оказва необходимото уважение на съперниците и се поклони на мрежата пред Квитова, след като я победи. Това е японски начин на мислене и поведение, а не американски."
Донякъде в кръга на шегата, но... Осака играе за Фед Къп и гордо позира със знамето на Япония след победи.
Нищо, че не може да пише и говори свободно на този език. Нищо, че рядко въобще посещава тази държава и живее на Източното крайбрежие на САЩ, които смело нарича "родина".