02:57 | 25.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Футболната 2024-а у нас: Прогресът бе само на думи, а проблемите - факт и до болка познати

Нов президент на БФС, но същото управление. Слаби грандове, непоклатим Лудогорец и все така безличен национален тим

Снимка: Bulphoto

Футболната 2024-а у нас: Прогресът бе само на думи, а проблемите - факт и до болка познати

08:09 | 24 декември 2024 | Редактор : Венислав Кирилов 11 923 Снимка: Bulphoto

Виж още Българският спорт изпраща година, с която имаме право да се гордеем

Краят на календарната година винаги е време за равносметки и анализи във всяка една сфера, като изключение на прави и все още любимият на нацията ни футбол.

2024-а бе специална за играта у нас, защото отбелязахме вековния юбилей на Българския футболен съюз. Със сигурност изключително специален юбилей, който обаче настъпи във времена, в които футболът ни не носи поводи за гордост и особено запомнящи се мигове.

Сякаш играта у нас продължи да съществува в една сива и безлична действителност, на фона на блясъка, който носи в други страни.

Все пак и 2024-а имаше своите мигове, които трябва да бъдат отбелязани, а краят на годината е точния момент това да се случи.

100 години БФС и новият президент Георги Иванов

Родният футбол затвори миналата година с кървави протести, които доведоха до Конгреса на за избор на нов президент на 15 март, когато на поста бе избран Георги Иванов - Гонзо.

Кандидатите бяха седем, но истинската битка бе между легендарния нападател на Левски и Димитър Бербатов, заедно с неговия екип.

Виж още Георги Иванов: Резултатите ще дойдат, а най-доброто тепърва предстои

235 от общо 469 делегати дадоха вота си за Гонзо, а 181 за Бербатов. Така българският футбол имаше своя нов президент и Изпълком, а редица футболни хора и фенове видяха в Иванов и екипа му ново лице на старото управление.

Девет месеца по-късно трудно може да кажем, че виждаме някакво сериозно раздвижване и промяна във футбола ни, а отпразнуването на вековния юбилей на БФС преди няколко седмици сякаш бе олицетворението на начина по който се управлява централата вече толкова години.

И все пак това не пречи самите хора в организацията и най-вече Георги Иванов да имат все така високо мнение за работата си. Доказват го изказванията им в последните месеци, включително и вчерашния годишен анализ, който Гонзо направи.

Работата е там, че феновете така и не успяват да видят позитивна нотка в случващото се, а сякаш олицетворението е националния тим, който е тема №2 на годишния анализ.

Националният отбор и казусът Илиан Илиев

Назначението на Илиан Илиев за национален селекционер бе едно от последните значими действия на старото ръководство на БФС в края на миналата година, а и сякаш това бе едно от малкото решения, приети позитивно от феновете.

Илиан Илиев изглеждаше като може би един от малкото логични избори за поста. Дори и първите му мачове начело на тима бяха най-силните, но година по-късно нещата около него не са толкова безспорни.

Виж още Година с Илиан Илиев начело: Очакванията със сигурност бяха по-големи

Първият ключов миг бе през юни, когато БФС позволи на Илиев да продължи да съвместява двете длъжности, а към днешна дата темата предизвиква все по-широка дискусия.

Показателно за това дали подобен вариант е работещ е фактът, че никъде по света не се толерира тази практика. Винаги ще витаят съмнения за конфликт на интереси, а и сякаш е наближил моментът самият треньор да избере само един от отборите, които води.

А колкото до националния тим, там не може да кажем, че видяхме прогреса, който всички очакваха.

След контроли в първите шест месеца на годината, България не успя да спечели група в турнира Лига на нациите в компанията на Северна Ирландия, Люксембург и Беларус.

Паметна в негативен план ще остане унизителната загуба с 0:5 в Белфаст. Място, на което с подобен резултат бяха губили само два тима в историята - Фарьорските острови преди 33 години, както и Кипър през 70-те.

Сега България се нареди в този списък, а домакинските ремита с Люксембург и Беларус бяха допълнителен фактор за феновете да поставят под съмнение прогреса в игрови план и откъм резултати. Точно този прогрес, за който например Георги Иванов говори.

През 2024-а България изигра общо 10 мача, от които спечели 3 - контрола с Танзания, домакинство на Северна Ирландия, както и гостуване на Люксембург.

Записахме шест ремита, сред които такива срещу осминафиналисти от Евро 2024, макар и в контроли, а загубата бе само една, но пък твърде звучна и унизителна - 0:5 от Северна Ирландия.

Титла №13 и почти сигурна №14

На клубната сцена у нас Лудогорец продължи своята доминация и през пролетта успя с лекота и напълно заслужено да спечели 13-ата си поредна титла. Разградчани не просто продължиха да са най-добрият отбор у нас, ами и все така увеличават разликата спрямо конкурентите, което се вижда и от случващото се през настоящия сезон.

В него Лудогорец ще посрещне Коледа с 13 точки аванс пред преследвачите, със само две допуснати ремита за 19 кръга и със задаваща се почти сигурна 14-а поредна титла.

Освен това тимът от Разград за поредна година е част от групите на европейските клубни турнири, но не и от турнира, в който клубът така болезнено иска да се завърне - Шампионскa лига. Лудогорец е в турнира Лига Европа, където не се представя по най-добрия начин и заема 32-о място от 36 тима, като записа три ремита и две поражения.

В началото на календарната година съставът бе част от елиминациите в турнира Лига на конференциите, но пък отпадна от швейцарския Сервет.

Независимо от европейските колебания, това е поредната година, в която клубът няма конкуренция у нас, а в следващите месеци не виждаме признаци такава да се появи.

Снимка: Getty Images

ЦСКА

2024-а е година, която всеки фен на ЦСКА ще иска възможно най-бързо да забрави, особено на фона на случващото се на терена.

"Червените" започнаха годината с равни точки с Лудогорец и като реален претендент за титлата, но в крайна сметка в края на миналия сезон дори изпуснаха европейската квота в един ужасяващ за феновете бараж срещу ЦСКА 1948.

А през лятото сякаш не бе сторено нужното нещо да се подобри в по-добра посока и резултатите бързо се видяха. ЦСКА отбеляза най-слабата си есен, в която дълги месеци се луташе някъде около последните места на таблицата, като доста време дори и хвърлените няколко милиона за селекция на "пожар" не помагаха.

Снимка: Bulphoto

Към момента ЦСКА е на осмото място и сякаш Купата на България изглежда като единственото нещо, което може да спаси сезона, но няма фен на "червените", който да не потвърди, че спортно-технически 2024-а бе един огромен кошмар.

Разбира се, говорейки за годината на ЦСКА трябва да погледнем и извън терена, където се случиха, а и продължават да се случват процеси в съвсем различна и далеч по-положителна светлина.

През пролетта официално бе обявена смяната на собствеността и се сложи край на осемгодишната ера Гриша Ганчев. А новите силни хора в ЦСКА към момента действат с размах и показват амбиции клубът бързо да се превърне в реален претендент за титлата. Поне така изглежда от инвестициите, които се правят.

А при всички положения най-важната новина за ЦСКА през годината е, че започна и строежът на стадион "Българска армия".

Снимка: Bulphoto

Левски

При "сините" годината отново е в графата сива и безлична, защото наистина няма причина феновете на тима да се връщат към 2024-а с усмивка.

През пролетта отборът не успя да се добере и до европейска квота, а въпреки силния старт на новия сезон със Станислав Генчев, по Коледа Левски е на четвъртото място и вече без треньор.

Последните събития около треньорския пост отново показаха, че на "Герена" има сериозна управленска криза, породена от непоследователните действия на ръководството, което дни преди старта на зимната подготовка, все още не е наясно с името на новия треньор.

Все пак трябва да отбележим, че 2024-а бе година, в която благодарение на трансфери Левски успя да плати главницата на дълговете си към НАП и Столична община, което в последните няколко години бе сериозна пречка за закъсалия финансово гранд.

Факт е обаче, че 2024-а е година, която в голямата си част не носеше кой знае какви позитивни емоции на феновете на Левски, а минорното настроение в нейното начало застигна клуба и нейния последен месец.

Снимка: Bulphoto

"Жълто-черна" купа и сребърни медали във Варна

На фона на спортно-техническата криза в двата ни столични гранда, една невероятна 2024-а имаха други два клуба - Ботев (Пловдив) и Черно море.

На 15 май Ботев завоюва своята четвърта Купа на България в един страхотен финал срещу Лудогорец.

3:2 след страхотна драма за "канарчетата" на националния стадион и трофей във витрината на клуба.

Снимка: БТА

По същото време Черно море се бе устремил към сребърните медали в първенството - нещо, което "моряците" не бяха постигали от времената на Царство България.

Илиан Илиев изведе клуба до второто място в класирането и европейските турнири. "Моряците" превърнаха своя дом "Тича" в непревземаема крепост и безспорно бях приятната изненада на миналия сезон у нас.

При всички положения 2024-а е година, която всеки фен на Ботев и Черно море ще си спомня с усмивка.

Снимка: Bulphoto

Ужасяващите терени, финансовите трудности и драмите със собствениците

За съжаление годината в родния футбол не премина и без обичайните болезнени проблеми от всякакво естество.

Един от тях бе състоянието на терените у нас, като огромна част от мачовете през есента се играха при потресаващо състояние на тревното покритие.

С изключение на 1-2 стадиона, навсякъде видяхме огромни проблеми с терените, дори и на чисто новите стадиони в Пловдив.

Стигна се до положение, в което дори европейските медии обърнаха внимание на безумното състояние на "Колежа", където националния тим игра два от официалните си мачове.

Потресаващите терени, на фона на ужасните стари стадиони допълнително помрачиха и без това сивата продукция, в която родният футбол се е превърнал.

Снимка: ТВ екран

За съжаление финансовите и организационни проблеми не спират да съпътстват клубовете.

Само в рамките на няколко месеца се говореше за разпад на три клуба от елита - Локомотив (Пловдив), Спартак (Варна) и Крумовград.

И в трите клуба положението със собствеността е неясна и към днешна дата. Същата криза е налице и в Ботев (Враца), където целият Управителен съвет хвърли оставки, а какво да кажем за казуса с Ботев.

Само преди няколко седмици "канарчетата" изглеждаха като вторият най-подреден и финансово стабилен клуб у нас, но собственикът Антон Зингаревич получи 10-годишна забрана да стъпва в България, което съвсем логично води до огромна несигурност.

Познатите теми са все така актуални. За съжаление изпращаме година, в която нито видяхме повишаване на нивото на националния тим, нито на нивото на първенството и клубните ни отбори.

България все така се мъчи да пласира футболист в някой значим тим от голямо първенство, кризите на всяко едно ниво са все така актуални, а реалните действия от новото ръководство на БФС липсват.

Година, която макар и юбилейна, ще изтече в историята без да има нищо значимо и радостно, с което да се запомни.