Тази нощ Коринтианс играе. Домакинството срещу Гремио е решаващо за мястото на отбора в Копа Либертадорес (сега заема четвъртата позиция). Предпоследен кръг, голям мач и със сигурност "Neo Química Arena" в Сао Пауло ще е пълен с над 40 хиляди. Торсидата обаче ще си поплаче, а не само ще дере гърла за своите. Ще поплачат и още доста очи из цяла Бразилия. 4 декември е черен ден за тях.
10 години станаха, откакто на този ден си отиде Сократес.
Човекът-полубог, когото страната обича вероятно наравно с Пеле. И днес, когато го няма, неговото влияние върху бразилците не само като футболист от най-високо ниво, е огромно. Преди години самият Пеле каза, че само трима идоли на страната са се доближили някога до него - Гаринча, Сократес и Зико. Може да се спори и за Роналдо, като Феномена бе култов герой в края на миналия век и началото на този.
Та - този човек, Бразилейро Сампайо де Соуса Виейра де Оливейра, както баща му - преподавател в университет и мъдър човек, го е кръстил при раждането му през февруари 1954 г., ще накара мнозина днес да поплачат в Бразилия. Десетилетие мина, откакто животът му свърши твърде рано. Но какъв живот само.
Има много начини да си спомним кой е Доктор Сократес - защото светът го знае именно така. Дали с вдигната и стисната в юмрук ръка след гол, с която напомняше революционер, размирник, превратаджия - както решите. Дали с шествието, което поведе през април 1984 г. по улиците на Сао Пауло, когато над 2 милиона души тръгнаха след него. А той от трибуната им каза:
"Крайно време е тази страна да се събуди и да има демокрация. Ако президентските избори не бъдат с директно гласуване, аз ще напусна Бразилия и ще играя някъде навън, например в Италия." Закана, която смрази кръвта на бразилците, защото - какво имаха те в онези тежки години на 80-те освен футбола? Представете си един национален идол - божество, да изрече това пред 2 милиона живи свидетели, пръснати по улиците и площадите около трибуната.
Сократес на онова шествие иска избори, иска сваляне на режима на президента Фигередо. В онзи момент Бразилия вече 20 години е под похлупака на диктаторско управление, наложено след военен преврат през 1964-а. Промяната е наложителна, а лидерите излизат на преден план. Грамадният човек с брадата, когото всички знаят от терена с неговата елегантна техника, изумително владеене на топката, пасове с петички и гениални голове, е точно сред въпросните лидери.
Той неслучайно е кръстен Сократес (Сократис, ако трябва да го произнесете като бразилец). Точно така се произнася в португалския името на Сократ, онзи мислител, когото и днес цитираме, когато става дума за демокрация, за идеи. Но и за морал, за човешки отношения.
Момчето се ражда и расте в Белем до Пара, много далеч от шума на многомилионния мегаполис Сао Пауло. Бащата чете много, има огромна библиотека в дома и Сократес обожава книгите. Освен това има уличното образование вече в предградието на големия град - Риберайо Прето. Записан е в елитно училище, като редом с футбола, образованието върви отлично - момчето е блестящо в повечето предмети, но голямата му сила е историята.
През 60-те вече има бунтове из страната, но са потушавани жестоко. Информацията за тях е малко, но Сократес се сблъсква с реалната ситуация в страната, когато през 1964-а бащата е преследван и арестуван, репресиран, а библиотеката си сам унищожава, за да не бъдат конфискувани книгите.
"Никога няма да забравя как татко късаше и палеше книгите, плачейки. Той знаеше какво ще стане. Аз усетих, макар и дете, че идват лоши времена за страната ни", са неговите думи.
Футболът е спасението. На 17 вече играе за Ботафого от Сао Пауло, който е квартален тим. Но за 4 години там е толкова добър, че Коринтианс го прибира. И там избуява един от най-големите футболни таланти на последните поне 50 години.
Казано накратко - той е гений. Нестандартен, със странен вид за футболист, но - гений, категорично. Висок 192 сантиметра, а гъвкав и с техника като на Марадона. Топката не може да му бъде отнета, а той я праща където и както поиска по игрището.
Играе в полузащитата, но пак вкарва 172 гола в 297 мача за Коринтианс, което е направо изумително. Взимат го в националния, който след Мондиал 1978 е амбициран да подмлади състава и да покаже на света, че златистата магия е жива.
И как го прави само. Зико и Сократес - идолите на Рио и Сао Пауло, повеждат вероятно най-талантливия отбор, който никога не стана световен шампион. През 1982-ра светът е влюбен в този селесао, не остава момче, което да не иска на поляната с топката да е Зико или Сократес. От България до Австралия.
Преди този Мондиал се случва нещо знаменателно. Сократес, абсолютният тартор на отбора, предлага демократично гласуване за капитан. Отборът го избира. Той слага лента на главата си преди мачовете, като на нея всеки път има различно послание - "Не на терора", "Демокрация", "Помогнете на гладуващите деца" и т.н. След това вдига ръка, стисната в юмрук, за поздрав при химните на двата тима. Неговата битка не е само за футболна победа.
Още преди световното в Испания, той е повел и друга борба. Коринтианс е първият отбор, в който всяко решение се взима с гласуване. Тимът излиза след всеки мач на терена с транспарант "Победа или загуба, ние искаме демокрацията да победи!". Показва го пред всички трибуни на стадиона и е аплодиран навсякъде, независимо срещу кой съперник и къде играе.
През същата 1982-ра отборът става шампион, а играчите слагат на гърбовете на фланелките си над номерата надпис: Democracia Corinthiana. А с напредването на пролетта, думите се променят: Dia 15 vote - "Гласувайте на 15-ти." На 15 май същата година трябва да са първите свободни избори от близо две десетилетия - за депутати в отделните щати.
Хората кръщават цялата тази идея "Демокрацията на Коринтианс". Или "Демокрацията на Сократес".
Сократес чете речи и раздава литература на останалите, включително томове на Маркс и биографии на Че Гевара. Тръгва му име - "социалист", а това е забранена дума от режима и десетилетие по-рано е носела смъртна присъда. На него не му пука. Той е недосегаем, като божество. По това време той успява и да се дипломира с отличие в медицината и става доктор Сократес. По негова покана на стадиона идват и изнасят лекции известни артисти, певци, интелектуалци. Коринтианс е сърцето на протеста и бунтовното мислене.
После идва онова споменато вече шествие, което остава в историята на Бразилия като "Бунтът за Директно - да!", защото това е основното искане на морето от хора - директни избори. Изучават го в учебниците по история. Сократес тогава си тръгва от страната и отива да играе във Фиорентина в Италия, а го искат половината грандове на Европа. Изпълнява заканата си, защото избори няма и след бунтовете и демонстрациите.
Месеци по-късно, след като вотът се провежда и опозицията печели убедително, за да свали режима, халфът се завръща в родината и продължава да играе там. Радва хората. И освен това - в техните очи той вече е повече от футболен гений.
Но героят не е съвършеният пример за децата, не и в живота си извън социалната и футболната битки.
"Сократес пиеше и пушеше като комин още като футболист - разказва за него Зико. - Четеше много, но обичаше и живота. Той беше изключителна личност с огромна харизма и влияние. Широко скроен и с изострено чувство за справедливост. Човек, какъвто срещаш веднъж в живота."
Двамата се събират през 1985-а във Фламенго, където изкарват няколко месеца, кроейки планове как на световното в Мексико през 86-а да си вземат това, което футболът им дължи за Мондиал 82. Не успяха и там.
Но по това време в Бразилия вече има демократично управление, а тази победа е далеч по-важна за Сократес. След футбола продължи с професията си на лекар, в болницата в Сао Пауло. Но здравето му се влошаваше, защото пиенето и пушенето не спират.
Смъртта го застигна през 2011-а, когато бе в разгара на поредното си дело. Бе започнал да пише фантастичен роман, в който иронизираше властта в Бразилия за антинародните действия и корупцията около домакинството на Мондиал 2014. След месеци на проблеми с дишането, дробовете и инфекции, алкохолът и никотинът все пак го надвиват. Отиде си само на 57 години. Почина в болницата "Алберт Айнщайн", в която сам работи близо две десетилетия.
По улиците за поклонението и изпращането в последния му път излизат вероятно пак около 2 милиона. Никой не знае колко.
Но това, което всеки в Бразилия знае, а вече се изучава и в учебниците е, че този човек остави много повече от ярките спомени за грациозната му игра на футболния терен.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}