10 години по-късно - стигна ли Григор собствения връх?
Припомняме си първия голям триумф на родната ракета №1
Днешната дата 6 юли 2018 година е малко-по специална за българския тенис.
Преди точно 10 години Григор Димитров изгря на картата на световния спорт с първия си голям успех в кариерата. Заслужи си прозвището "бейби Федерер", след като завоюва титлата за младежи на "Уимбълдън".
Галерия с моменти от кариерата >>>
Още тогава специалистите знаеха, че в хасковлията има в ръцете си нещо специално и че няма да е поредния провален талант. По-ирония на съдбата точно 10 години по-рано Роджър Федерер спечели тази титла.
Григор стигна до трофея, въпреки че в турнира имаше още няколко талантливи момчета, които днес жънат победи при мъжете с променлива успеваемост- Давид Гофен, Милош Раонич, Филип Крайнович, Райън Харисън и вече провалилия се Бърнард Томич.
От всички тях Григор постигна най-големи успехи в последствие. Но ако погледнем и по-глобално на нещата, ще видим, че никой от 18-те шампиона на младежкия "Уимбълдън" от настоящия век не постигна и половината от това, което направи българинът.
Но да спрем с похвалите, защото напоследък те не са актуални след мачовете на Григор.
След онзи успех последваха силни резултати, но противоречиви. И феновете на крикета, които никога не са гледали тенис например, могат да забележат таланта, който прозира в него. И ще знаят, че той предразполага към много повече.
Донесе му осем титли в ATP, първата от които през 2013-а в Стокхолм. Кулминацията дойде в края на миналата година, когато дойде незабравимия триумф на финалния за годината турнир в Лондон.
Успехът бе огромен. Самият факт, че само Федерер, Джокович и Мъри бяха печелили този трофей в последните седем издания, е красноречив. През същата година Григор стигна до полуфинал на Australian Open - вторият му в Големия шлем.
Постиженията са големи за родните мащаби, но ние се надявахме на още по-значителен пробив. Основното разочарование идва от това, че не може да се противопостави на най-големите. И все по-често губи лековато мачове, които на теория трябва да взима с лекота. Мнозина посочват психиката като основна пречка, други личния му живот, трети - треньорите.
Истината е, че само самият той знае къде се корени проблемът. И дали има амбицията да го разреши, да излезе от дупката, в която пропадна в последните месеци. Надеждата, че върхът в кариерата не е достигнат, остава. Най-малкото, защото по-голямата част от талантливите му връстници също бележат провали, а застаряващите големи имена (и с голям спортен характер) са пред напускане на тура.
Шансът на поколението "Димитров" ще се появи, но в световния тенис нищо не идва даром.
Десетте години минаха неусетно както за него, така и за нас. Физическата подготовка на 27-годишния Григор обаче може да му позволи да играе на високо ниво още 7-8 лета. Времето е достатъчно за обрат в събитията. За нас, които имаме симпатия към спортист №1 на България, остава само да се надяваме, да изживяваме успехите и да късаме нерви от време на време.
Гледай мачовете на Григор Димитров от ATP 1000, 500 и 250 на живо по MAX Sport 1 и MAX Sport 2.