100 г. национален отбор на България: Бащата на всички обрати и апотеоз на една лудост

09:29 | 4 май 2024 | Автор : Динко Гоцев 3 3035 Снимка: Иван Григоров

Преди 100 години се започва. Българският национален отбор по футбол играе първия си мач като официален състав на държавата в най-популярната вече игра през май 1924-а. В предходната 1923 г. е основана Българска Национална Спортна Федерация (БНСФ), като на събранието за нейното учредяване във Военния клуб в София присъстват представители на всички дружества от различните градове, вече създадени и действащи до този момент.

100 години национален тим на България

А с наличието на федерация, България вече може да бъде приета като член на ФИФА. И това се случва през 1924-а. И дава възможност за изиграването на първия мач в историята на националния отбор по футбол на страната ни.

Останалото е история. Стогодишна вече. Седем класирания на световни първенства, две участия на европейски финали. Множество паметни мачове и велики победи над сили като Германия, Франция, Италия, Аржентина. Немалко трудни моменти и поражения - та кой ги няма?

Corner.bg ви представя поредицата "100 години национален отбор на България" - в серия материали ще погледнем към незабравими отделни мачове или периоди в този век история на единствения отбор у нас, около който всички фенове би следвало да са единни в подкрепата си.

1995-а - Пиковият момент на един невероятен отбор

Предисторията е, че година по-рано, в един ужасно горещ ден в Ню Йорк, бихме Германия на футбол. Изхвърлихме световния шампион и отидохме на полуфинал, с което втрещихме целия свят. При това - обърнахме ги от 0:1 до 2:1, а това колко отбора на планетата правят с германците? Пиянството на един народ от лятото на 1994-а още не бе отшумяло, но идваха следващите квалификации. Пътят ни за Евро 1996 бе "миниран" - водач на групата бе жадният за отмъщение немски отбор.

Снимка: Иван Григоров

Няма по-успешен от него в европейските първенства. И по онова време нямаше. Германия бе втора от Евро 1992, трета от Евро 1988, шампион от 1980-а и 1972-ра. Втора от 1976-а. Ще изпреварим малко събитията и ще кажем, че стана шампион и през 1996 г. в Англия, закъдето се бяхме запътили в една и съща квалификационна група и ние.

Останалите в групата бяха Уелс (в много силен състав), Албания, Молдова и Грузия.

От позицията на четвърти в света, естествено, у нас цари оптимизъм - поне втори би следвало да сме.

А защо да не ударим пак Бундестима? Онези, разбира се, мечтаят за реванш и да натрият носовете на нахалните българи, които ги биха като на майтап в Ню Йорк.

България тръгна в квалификациите ударно.

Две домакинства срещу Грузия и Молдова още през есента на 1994-а пълнят "Васил Левски", а в първия двубой се завърна Любо Пенев, пропуснал заради заболяване американския Мондиал. Бихме грузинците с 2:0 (два гола на Емо Костадинов), а после дойде ред коравите типове от Молдова, които са стартирали изненадващо с две победи - в Грузия и у дома над Уелс.

Победа с 4:1, като Ицо Стоичков вкара два пъти, а Краси Балъков и Костадинов ги довършиха. Време бе за последния мач за годината - и голямо изпитание. Гостуване на Уелс, който е настръхнал след кошмарен старт и поражения от молдовците и грузинците. А в състава му са Йън Ръш, Райън Гигс, Марк Хюз - суперзвезди на британския футбол.

България обаче изнесе рецитал в Кардиф - 3:0 е най-малкото, с което домакините се отърваха. Напълно надиграни от нашите. И така сложихме край на невероятната, златна 1994-а.

Но това, което предстоеше, бе вероятно пиковата точка на един невероятен отбор.

И днес има една фраза, около която хората, които помнят съзнателно онзи период от 2-3 години на отбора ни, се обединяват. Ако през 1995-а имаше голямо първенство - европейско или световно, бе много вероятно България да го спечели. Просто бяхме в най-високата точка на отбора.

През март приехме Уелс в снежна София и на трибуните нямаше празно място. Еуфорията у нас бе огромна, феновете просто разграбваха билетите за мачовете на този тим. Бихме ги с 3:1, с голове на Любо Пенев (2) и Балъков. Четири от четири победи на старта на квалификацията.

Станаха 5 от 5 с класика в Молдова - 3:0, като Ицо застреля два пъти вратаря им, а Краси Балъков добави още един гол. И си постлахме за мача, който вероятно цяла Европа чакаше цяла година - България - Германия. Могат ли пак да го направят тези българи? Или машината ще стъпче нахалниците и ще си върне самочувствие и репутация, поизцапани предходното лято?

Онзи юнски ден в центъра на София, ако сте били там или сте гледали пред телевизорите, не се забравя. Смело е, но го казваме - това е най-великият мач в историята на българския национален отбор. Никога преди и никога след него такова чудо не се е случвало. Вероятно - няма и да се случи повече.

Когато пуснаха билетите на 20 май за мача на 7 юни, от сутринта пред Националния стадион имаше опашки. Звучи невероятно, но е така. Билетите свършиха в деня, в който ги пуснаха. Не за целия ден, а до обед. 55 000 пропуска за мача.

Дойде този 7 юни, но вместо хубава лятна вечер и "идеално за игра време", съдбата реши да прати такъв порой от сутринта, че София бе залята. Дали това отказа някого? Дали потуши еуфорията?

Не - стадионът бе пълен до последното място в 16 часа. Мачът бе от 19. Три часа преди първия сигнал нямаше едно празно място, а дъждът се изливаше като из ведро. И днес всеки, който е бил тогава на "Васил Левски", може да го потвърди. Такива неща не се забравят.

Нашите, водени от тарторите Стоичков, Туньо, Наско, Лечков и Любо Пенев, се появиха на терена час преди началото, но не за загрявка. Искаха да стъпят на терена и да усетят атмосферата на стадиона. А той изригна, все едно, че вкарахме гол. И още тогава стана яно - тази вечер германците няма да ги бъде. Няма как да ни бият в този вулкан от хора и с този отбор, на който от никого не му пука.

Германците обаче не са хора, на които също да им пука от такива неща. А какъв състав имаха само... Кьопке - Ройтер, Щрунц, Бабел, Хелмел - Замер, Айлц, Баслер, Хеслер - Клинсман, Херлих. На скамейката - Мьолер, Кан, Циге, Кирстен, Тот. Това е отбор, който е по-силен като единици от онзи, победен година по-рано от нашите в Щатите.

Отбор-машина. Не е случайно, че още една година по-нататък във времето, тези вдигнаха титлата на Евро 1996.

Насреща Димитър Пенев пусна Михайлов - Кременлиев, Иванов, Хубчев, Цветанов - Янков, Лечков, Балъков - Ивайло Йорданов, Пенев и Стоичков. Емо Костадинов остана на скамейката, след като често бе резерва в предходния сезон и в клуба си Байерн. Имаше и травма, която не позволи да е на игрището от първата минута.

Бундестима ни подкара от началото - 17-а минута, гол на Клинсман след страхотна бърза атака по фланка от Баслер. Но всъщност дори и в първия половин час положенията бяха за нас. Пенев изпусна от добра позиция, Балъков също имаше ситуация, но не уцели вратата, а Стоичков щеше да счупи гредата с шут от 35 метра, който вероятно и днес кънти в ушите на немския вратар Кьопке.

Снимка: Иван Григоров

Те ни удариха още веднъж, използвайки една грешка в отбраната ни - Щрунц с хубав удар вкара за 0:2 в 43-ата минута. И тук някъде сякаш всичко свърши. Два гола пасив срещу Германия... ОК, бил си ги от 0:1 година по-рано, но 0:2...

Някъде там обаче Балъков влезе в наказателното поле и го събориха - дузпа в последните секунди на полувремето. Стоичков вкара (както винаги) със спокойствието на счетоводител в отпуск. Дъждът бе спрял, а стадионът пак забушува - 1:2. Има надежда!

Второто полувреме трябва да се изучава в учебниците, ако някога бъде създаден футболен предмет "как се бие Германия". Българите натискаха и атакуваха, изцяло поели риска, че може да пуснат и трети гол. Влезе и жокерът Костадинов, който с два хода обърна мача.

Емо влезе остро в наказателното поле и Хелмер го събори - още една дузпа, отсъдена от италианеца Пайрето (Бог здраве да му дава на този човек). Номер 8 изобщо не се притесни - в обратния ъгъл, 2:2. Никакъв шанс за Кьопке.

Следващите 4-5 минути бяха страховити, а около германската врата се разрази ураган, в който нашите опитваха с 10 души да ги вкарат с топката в мрежата. Страхотен натиск. И даде резултат. Ицо вдигна топката отляво, те някак избиха пред Любо Пенев, но топката отиде в Костадинов, който я изстреля във вратата - 3:2.

Това е най-големият момент вероятно в развитието на този отбор. Това е пикът. Голът на Емо, който ги сложи на колене след 0:2 до 3:2, е апотеоз на всичко, което българският тим бе в онези години. Огнена работа, хаос и непредвидимост, напълно неподатлив на логиката. И без лимит на възможностите.

Германците бяха като сенки. Един изключителен отбор виждаше как изпуска мач, който вероятно е броил за спечелен в края на първото полувреме.

Снимка: Иван Григоров

До края Михайлов спаси удар от упор на Клинсман, а ние изпуснахме да ги довършим след две перфектни контраатаки. Голям мач. Велик мач!

Тук някъде сме длъжни да отбележим - само в два други случая в историята си Бундестима е падал, след като е водил с 2:0. Това е ставало срещу Англия в контрола през 2016-а (пак 2:3), и от Швейцария през безкрайно далечната вече 1938 г. (2:4). Този мач е официален, на Световното първенство.

Онзи юнски ден в София не се забравя. Няма да се повтори, за съжаление. Но и един такъв мач стига за цял живот спомени.

След него бяхме с 6 от 6 победи в квалификациите - единствен такъв отбор от всички в Европа. Класирахме се като втори в групата, след като Германия все пак ни би в Берлин през ноември с 3:1. Тогава вече мачът бе без значение (не и за тях, очевидно), а двата тима влязоха в него с равен актив от по 22 точки. Ние бяхме без титулярния вратар Михайлов, без двойката в центъра на отбраната - Хубчев и Трифон, а в края на първото полувреме се контузи и Краси Балъков, който бе заменен.

И пак поведохме - Ицо ги простреля в 47-ата минута. Загубихме, но мисията бе изпълнена много по-рано и визите за европейското бяха подпечатани.

Там България взе първата си победа в историята на финала на континентално първенство и игра силен футбол. Но ако този турнир бе през лятото на 1995-а, когато летяхме с играчи на върха на увереността, летящи по терена... кой знае.