100 г. национален отбор на България: Болезненото настояще - две декади суша и сивота

11:20 | 9 май 2024 9 1107 Снимка: Bulphoto

Преди 100 години се започва. Българският национален отбор по футбол играе първия си мач като официален състав на държавата в най-популярната вече игра през май 1924-а. В предходната 1923 г. е основана Българска Национална Спортна Федерация (БНСФ), като на събранието за нейното учредяване във Военния клуб в София присъстват представители на всички дружества от различните градове, вече създадени и действащи до този момент.

100 години национален тим на България

А с наличието на федерация, България вече може да бъде приета като член на ФИФА. И това се случва през 1924-а. И дава възможност за изиграването на първия мач в историята на националния отбор по футбол на страната ни.

Останалото е история. Стогодишна вече. Седем класирания на световни първенства, две участия на европейски финали. Множество паметни мачове и велики победи над сили като Германия, Франция, Италия, Аржентина. Немалко трудни моменти и поражения - та кой ги няма?

Corner.bg ви представя поредицата "100 години национален отбор на България" - в серия материали ще погледнем към незабравими отделни мачове или периоди в този век история на единствения отбор у нас, около който всички фенове би следвало да са единни в подкрепата си.

Две десетилетия "суша" и сивота

В продължение на няколко седмици в поредицата посветена на вековния юбилей на националния тим си припомняхме с носталгия някои от най-славните мигове на родния футбол. Мигове, които изглеждат твърде далеч и не става въпрос само за времево измерение, гледайки ги от сегашната перспектива на нивото на играта у нас.

Точно 20 години без голям форум. Този ужасен юбилей ще отбележи националния ни тим през лятото, когато 24-те най-добри отбора на континента стартират участието си на Европейското в Германия.

Кошмарно продължителен период - най-дългият, който футболът ни преживява от първото си класиране на голям форум през 1962-а до днес.

А още по-притеснителното е, че през тези две десетилетия суша, родният тим изпадна в състояние, в което дори не стартира квалификациите като реално борещ се за класиране отбор. А обикновено заема страната на аутсайдер, при това напълно логично от спортно-техническа гледна точка.

Причините са много и твърде обширни за дискутиране. В този материал няма да ги посочваме и да търсим виновниците, а ще си припомним пътя по склона надолу, който националният тим на България извървя.

Датата е 24 юни 2004-а, мястото Гимараеш. Един емблематичен кадър, в който Мартин Петров напуска терена облян в сълзи под поройния дъжд минути, след като с болезнен гол в 94-ата минута Италия ни е победила с 2:1. И ни е изпратила към дома с 0 спечелени точки от Европейското в Португалия.

Снимка: Getty Images

Кадър на разочарование за изпусната точка срещу бъдещия световен шампион, който дълго време описваше емоциите към националния тим в следващите години, преди разочарованието да се превърне в гняв, срам, а след това и тотална апатия.

Години, които бяха белязани от загуба от сборен тим на Корсика, което дори не е официален национален отбор. Реми срещу любителите от Гибралтар в официален мач, равенства срещу Малта и Люксембург, резултати като 2:5 от Грузия, 1:3 и 0:2 от Литва, 2:7 от Япония, 1:6 от Сърбия и още доста мачове, в които България просто бе твърде далеч от нивото на дори средноевропейските отбори.

Веднага след Европейското отборът ни влезе в квалификациите за Мондиал 2006 с надежди за класиране срещу кошмарните ни шведи, както и хърватите, които бяхме били в предния цикъл. Групата допълваха Унгария, Исландия и Малта.

Еуфорията с назначаването на Христо Стоичков за селекционер и самочувствието на отбор, участвал на последния голям форум, помогнаха за успешен старт. Победи над Исландия и Малта, както и геройско реми в Загреб, след като десет минути преди края изоставахме с 0:2.

Сблъсъкът с действителността обаче дойде няколко месеца по-късно. През март Швеция дойде и ни би с 3:0 на "Васил Левски", а през юни това стори и Хърватия с 3:1. Между тези два мача направихме 1:1 с Унгария, а когато през септември шведите ни биха с 3:0 за втори път, вече и математически надежди нямаше.

България завърши тази група с 15 точки от 10 мача и на девет пункта от лидерите.

Така дойдоха квалификациите за Евро 2008 - тези, в които не само бяхме най-близо до класиране, а и напълно заслужавахме мястото си сред най-дорбите на континента, но две нулеви ремита буквално ни отрязаха главите.

В група с Румъния, Нидерландия, Беларус, Албания, Словения и Люксембург, родните национали събраха цели 25 точки, но една не ни достигна за директно класиране на европейското.

Актив, за който не може да си мечтаем днес, а и също така актив, който при сегашния формат на Европейските първенства без никакви съмнения щеше да ни изстреля на финалите.

Снимка: Getty images/Gulliver photos

За 12 мача България направи пет грешни стъпки. И ако приемем, че загуба в Амстердам, реми с "лалетата" в София и срещу румънците като гост не са провали, то два равни мача с Албания бяха тези, заради които родният тим не се класира.

И до днес не сме били по-близко до голям форум в тези 20 години.

А тъжното е, че поглеждайки въпросната група, в сегашно време в никакъв случай няма да сме сред фаворитите. Вероятно ще се борим с Беларус и Люксембург на дъното, като изобщо не е ясно дали ще успеем да ги изпреварим.

Това бяха и последните квалификации, в които Бербатов, Стилия и Мартин Петрови наистина бяха движещата сила на тима в разцвета си, а след тях това ниво така и не бе достигнато отново.

Снимка: Getty Images

Квалификациите за Мондиал 2010 видяха последният мач с истински препълнен "Васил Левски", в който нацията сякаш имаше последната си истинска надежда, че нещо може да се случи.

Става въпрос за домакинството на Ейре на 6 юни 2009-а, в което победа можеше да ни постави в ролята на фаворит за баража, защото първото място бе окупирано от действащия световен първенец Италия.

Мачът обаче завърши 1:1.

Нашите не успяха да пречупят един изключително силен и изпълнен с водещи играчи от Висшата лига ирландски тим, като в крайното класиаране останахме трети.

Квалификациите за Евро 2012, които Станимир Стоилов започна, а Лотар Матеус довърши, бяха белязани от сериозно разочарование, оформило пътя, по който българския национален отбор ще върви. Последно място в групата!

Англия, Черна гора, Швейцария и Уелс завършиха пред нас и незначителния ни актив от едва пет точки.

Може би мнозина от вас биха казали, че в квалификациите за Мондиал 2014 имаше известна доза живец с Любослав Пенев, игрови прогрес и дори искрица надежда за бараж.

Фактите обаче за следните: България завърши на четвърто място в групата си, а след серия самоубийствени ремита, Дания, Чехия, нашият тим и Армения направиха така, че нито един от тях не отиде на бараж в определената за най-слаба откъм точков актив група. От нея единствено Италия си отиде на Мондиал с безпроблемното първо място.

Това бе период, след който скандалите в отбора започнаха да стават далеч повече от положителните резултати, домакинските мачове се играеха пред позорна бройка зрители, а родният тим спря да бъде поставян в каквито и да е сметки за класиране на голям форум.

Все пак в този период имаше и епизодични положителни проблясъци, но и няколко наистина срамни резултати и скандали.

Няма как да не отчетем, че воденият от Петър Хубчев отбор победи у дома Нидерландия (2:1) и Швеция (3:2), а след това игра доста добре и срещу бъдещия шампион Франция, но в крайна сметка загуби с 0:1. Всичко това преди Мондиал 2018-а.

Снимка: Bulphoto

Същият тим на Хубчев направи така в дебютното издание на турнира Лига на нациите, че успя да си осигури плейоф за класиране на Евро 2020.

Тук новите правила и разширяването на формата ни помогнаха да имаме надежда, защото иначе квалификациите завършиха адски позорно. Твърде далеч от Англия , Чехия и Косово. Освен, че ни разпиляха на ходом с десет гола в два мача, около мачовете с англичаните се разиграха онези расистки скандали, опетнили името на българския национален тим и извън терена.

Би ни и Косово, при това у дома, а няколко месеца след тези квалификации се случи логичното - в най-важния ни мач с Унгария, който щеше да ни постави на 90 минути срещу Исландия от Европейското, съвсем заслужено и логично паднахме с 1:3.

Дори и в този мач "Васил Левски" не бе пълен, което вече доказваше тоталната апатия. Тя бе към националния тим като символ, не конкретно към играчите или селекционера, по онова време - Георги Дерменджиев.

По пътя към Мондиала в Катар единствената ни гордост ще остане фактът, че направихме 1:1 срещу актуалния европейски първенец Италия, при това във Флоренция. Спряхме Скуадрата по пътя към Световното, но реално ние нашите шансове ги бяхме изгубили доста месеци преди това.

Стигнахме до периоди от цяла година без победа. Стигнахме до унизителни четири дни между 5 и 9 юни 2022-а, в които за два мача записахме загуба с 2:5 от Грузия и 1:1 с Гибралтар, все в официални мачове.

Снимка: Facebook Team Bulgaria

БФС дори потърси спасението в лицето на един сърбин - Младен Кръстаич, който в наглед най-леката група, която някога сме имали с Унгария, Сърбия, Черна гора и Литва, ни отави твърдо закотвени на последното място.

Свежият полъх донесе настоящият селекционер Илиан Илиев, но и той тепърва ще трябва да се доказва в доста тежки официални битки, когато резултатите ще имат значение.

Ето ви още един пример какво се случи в тези 20 години суша. През есента България е в група в Лигата на нациите с Люксембург, Беларус и Северна Ирландия. Това е компанията, която актуалното ни ниво и класа предполагат. И няма какво да се залъгваме, именно за там сме.

Вековният юбилей на българския национален отбор идва в едно адски тъжно настояще, в период на две десетилетия суша без голямо първенство, белязана със срамни мигове и резултати.

Все си повртаряме, че пътят е само нагоре, докато не дойде поредното дъно. Път надолу почти не остана, а вековният юбилей може да е повратният момент, в който действително нещата ще започнат да се подобряват.

Ако не друго, то поне малко оптимизъм не е излишен.

ИЗБРАНО