100 г. национален отбор на България: Подвигът на "Сан Сиро" срещу Франция
Как Димитър Якимов класира страната ни за първо участие на световно
Преди 100 години се започва. Българският национален отбор по футбол играе първия си мач като официален състав на държавата в най-популярната вече игра през май 1924-а. В предходната 1923 г. е основана Българска Национална Спортна Федерация (БНСФ), като на събранието за нейното учредяване във Военния клуб в София присъстват представители на всички дружества от различните градове, вече създадени и действащи до този момент.
А с наличието на федерация, България вече може да бъде приета като член на ФИФА. И това се случва през 1924-а. И дава възможност за изиграването на първия мач в историята на националния отбор по футбол на страната ни.
Останалото е история. Стогодишна вече. Седем класирания на световни първенства, две участия на европейски финали. Множество паметни мачове и велики победи над сили като Германия, Франция, Италия, Аржентина. Немалко трудни моменти и поражения - та кой ги няма?
Corner.bg ще ви представи поредицата "100 години национален отбор на България", като в серия материали ще погледнем към незабравими отделни мачове или периоди в този век история на единствения отбор у нас, около който всички фенове би следвало да са единни в подкрепата си.
ПЪРВОТО НИ СВЕТОВНО И КАК ОТКАЗАХМЕ ФРАНЦИЯ ОТ НЕГО
Участието в САЩ през 1994 година си остава най-знаменитото българско такова на световни футболни финали - както самото американско лято, така и това как разплакваме Франция предишната година, за да се класираме за Щатите. Оказва се обаче, че това категорично не е първият в случай, в който "петлите" биват разочаровани от родните футболни национали. Защото за да стигне до първото си участие на Мондиал, футболна България отново трябва да се разправи с французите и го прави по запомнящ се (най-вече за нас) начин, за да си осигури място на шампионата на планетата през 1962 година в Чили, където дебютира на най-голямата сцена.
След карето неуспешни опити в световни квалификации, неизменно завършили с неуспех (за Италия 1934, Франция 1938, Швейцария 1954 и Швеция 1958), българските футболисти очакват с нетърпение новата възможност да се преборят за място сред най-добрите. А и в крайан сметка тръгваме с вдигнати глави към Чили 1962, след като в предходните квалификации сме постигнали първите си две победи въобще, финиширайки втори в група, спечелена от Унгария - сребърен медалист от Мондиал 1954.
Жребият за квалификациите за Чили не е от най-леките. Попадаме в група с Финландия, което е най-малката ни болка към онзи момент, но също така и с Франция - бронзов медалист от предходното първенство в Швеция. Мачовете започват през 1960 година, а за всеобща българска радост головата машина и голмайстор №1 на Мондиал 1958, Жуст Фонтен, вече е приключил с националния отбор. Но все пак, това е Франция, много силен отбор и категоричен фаворит в нашата група.
В онези времена квалификациите са далеч по-опростени и в случая на група 2, където са българи, французи и финланди, регламентът е ясен - напред продължава този, който финишира първи. Ако има равни точки между първия и втория, те играят плейоф на неутрален терен и победителят се класира за световното.
Финландците са аутсайдери и завършват с 0 точки на третото място, а кръг преди края "лъвовете" изостават на три точки от французите, на които предстои гостуване на "Васил Левски". В Коломб, близо до Париж, губим с 0:3, но в случая головата разлика не е на дневен ред и ни е нужна просто победа, до която стигаме в самия край на мача. На 12 ноември 1961 година 55 000 души на националния стадион са на крака, след като Христо Илиев-Патрата вгорчава ситуацията на французите с победен гол в 89-ата минута и така ни праща на бараж.
Всъщност този успех е началото на серия от три поредни български победи срещу французите, всяка от които е с един и същ резултат - напълно достатъчното 1:0.
ПОДВИГЪТ НА "САН СИРО"
Мачът на живот и смърт, особено за французите, които пак са фаворити, се изиграва малко повече от месец след българската победа в София. На 16 декември 1961 година двата отбора мерят сили на легендарния "Сан Сиро" в Милано, а "петлите" със сигурност не са си представяли това, което им се случва тогава.
На огромното съоръжение има около 35 000 зрители (34 740 според статистика), а както може да се досетите, повечето от тях подкрепят френската селекция, а не съмнителните типове от Балканите. Въпреки че и в този мач България е в ролята на аутсайдер, момчетата на тогавашния селекционер Георги Пачеджиев - Чугуна, играят организирано, хладнокръвно и сърцато.
На вратата е армейският великан Георги Найденов. Пред него в защита са Кирил Ракаров и Никола Ковачев, също от ЦДНА, Иван Димитров, легендарна фигура на Локомотив (София), както и Димитър Димов от пловдивския Спартак. Полузащитата ни също е забележителна - Васил Методиев - Шпайдела ("Левски") и пловдивската легенда Тодор Диев от Спартак, Петър Величков (Славия), а пък в предни позиции е убийствено "синьо-червено" трио в лицата на Христо Илиев - Патрата от "Левски" плюс Димитър Якимов и Иван Колев от ЦДНА, като Ването е и капитан на нашия отбор.
Българите са в бяло, а Франция в традиционното си синьо, като разликата от един гол, оказал се предостатъчен, идва благодарение на Митата Якимов, а и на доза шанс. Голмайсторът от Коньовица получава топката в близост до наказателното поле на съперника в 47-ата минута, шутира, а след рикошет кълбото се озовава в мрежата на невярващия страж Пиер Бернар. Години по-късно един друг френски Бернар, но с фамилия Лама, също ще трябва да преживее български шок, но за това - когато му дойде времето.
По онова време Якимов е едва 20-годишен младеж, а както знаем, в следващите години ще се превърне в един от най-големите магьосници на нашия футбол.
Осъзнавайки, че са на прага на историята, българите се бранят самоотвержено и храбро след почивката, като не допускат френските набези към вратата на Джими Найденов да се увенчаят с успех и напълно заслужено печелят с 1:0. Успех за историята, който ни праща за първи път на световно първенство!
Заглавието и думите от страна на легендарния френски вестник "Екип" на другия ден казват абсолютно всичко.
"Сан Сиро": Тъжният край на една илюзия", гласи заглавието на французите, а в самия материал се отчита, че последният френски шанс е изчезнал.
"Франция бе елиминирана от България за световното първенство. Срещу един честен български отбор и въпреки благоприятната атмосфера, Франция просто отсъстваше", допълва още изданието.
Колосът на операта Николай Гяуров, който по онова време гастролира в "Ла Скала", посреща с песни на победата нашите пред стадиона, заедно с останалата част от българската агитка, изгледала историческата победа.
Лаф на Шпайдела от преди началото на мача пък се оказва пророчески. "На "Сан Сиро" ще гледаме на французите сеиро", категоричен е Методиев, една от най-големите фигури в историята на "Левски", а и на футбола ни като цяло. Думи, които в крайна сметка се превръщат в реалност.
ПЪРВОТО СВЕТОВНО
Колкото до самото световно следвщата година - България е един от двата дебютиращи отбора заедно с този на Колумбия. Европа е представена от цели 10 участника, но титлата е за Бразилия, водена от незабравимия Мане Гаринча.
България е в четвъртата и последна урна, което отрежда на нашите тежък жребий - Унгария, Англияи Аржентина в група 4 на турнира.
Започваме с поражение от аржентинците (0:1), после унгарците ни пишат "отличен" (1:6), а Георги Соколов вкарва дебютния български гол на Мондиал, за да завършим с нулево реми срещу Англия. В крайна сметка напред продължават унгарци и англичани, а Аржентина и България си събират багажа от Чили.
Селекционер на нашите е Пачеджиев, който води отбора в квалификациите. Чугуна избира следния състав за дебютното ни участие на световно:
Вратари: Георги Найденов (ЦДНА), Иван Иванов (Черно море), Никола Паршанов (Спартак Плевен)
Защитници: Кирил Ракаров (ЦДНА, капитан), Иван Димитров (Локомотив София), Димитър Костов ("Левски"), Димитър Димов (Спартак Пловдив), Добромир Жечев (Спартак София), Никола Ковачев (ЦДНА), Георги Николов (ЦДНА)
Халфове: Стоян Китов (Спартак София), Тодор Диев (Спартак Пловдив), Алексаднър Костов ("Левски"), Пантелей Димитров (ЦДНА), Петър Величков (Славия)
Нападатели: Димитър Якимов (ЦДНА), Иван Колев (ЦДНА), Христо Илиев (ЦДНА), Георги Соколов ("Левски"), Георги Аспарухов (Ботев Пловдив), Динко Дерменджиев (Ботев Пловдив), Панайот Панайотов (ЦДНА).