1000 мача на Моуриньо: Числата, статистиките и историята на една уникална кариера

16:05 | 15 септември 2021 | Автор : Динко Гоцев 0 2379 Снимка: Getty Images

В неделя вечер Жозе Моуриньо се затича като луд по пистата на "Олимпико" след победния гол на Стефан ел Шаарауи за Рома срещу Сасуоло, припомняйки някои от най-лудите моменти в една вече 20-годишна кариера. А тя е пълна с драми, триумфи, вулканични изригвания и скандали, но най-вече - футболни успехи и трофеи. Победата на Рома в неделя бе важна за Жозе, защото дойде в неговия мач №1000 като треньор в професионалния футбол.

В четвъртък от 22 часа той ще изведе "вълците" срещу ЦСКА в Лигата на конференциите в първия двубой след паметния хиляден мач.

Ето какво се крие като числа, истории, малки детайли и големи такива, зад тези 1000 пъти, в които португалецът, нарекъл сам себе си Специален, промени модерната игра. Защото няма съмнение, че той е един от хората, които го направи през новия век.

Първо, защото не е никак маловажно - от всички треньори след Втората световна война, водили отбори в 1000 и повече мача, Жозе има най-висок процент победи - 63.8. Това е по-добра успеваемост от Алекс Фъргюсън, Арсен Венгер, Боби Робсън (неговия ментор), Фернандо Сантуш и т.н.

Бил е начело на 8 отбора преди Рома, римляните са девети. Два пъти води Челси, по веднъж бе начело на Бенфика, Униао Леирия, Порто, Интер, Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед и Тотнъм.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Спечели 638 мача, завърши наравно 205 и загуби 157 пъти. Всичко това е кариерата на Жозе в сухи статистики. Зад тях се крие страшно много.

След няколко роли из академии и юношески формации във Витория (Сетубал), Ещрела Амадора и Оварензе, на 29 г. отказалият се от футбола неособено добър полузащитник става помощник треньор на Боби Робсън в Спортинг.

Виж още Стойчо за Жозе: Най-добрият треньор в света и страхотен човек

Не и преди да се запознае с първия българин с влияние в живота и кариерата му - Стойчо Младенов, който в края на 80-те е звездата на Витория в родния му Сетубал.

В Спортинг пристига през 1992-ра, а в състава са други наши звезди Красимир Балъков, Ивайло Йорданов и Бончо Генчев (съвсем за малко). Изобщо - българската следа не е никак малка при Жозе, а той е човек, който не забравя откъде е тръгнал, по какви пътища е минал и кого е срещнал из тях.

Само 18 месеца по-късно английският треньор се разделя с лисабонските "лъвове", но е впечатлен дотолкова от ролята на Жозе не просто като човек за превод на футболните термини между английски и португалски език, а като цялостна футболна ерудиция, че двамата остават в близки отношения. Само за няколко месеца са без работа, кани ги друг от трите колоса, върху които се крепи португалската футболна пирамида - Порто.

В два поредни сезона отборът е шампион, стига полуфинал в Шампионската лига, където го спират Христо Стоичков и Барселона. Жозе отдавна е повече от преводач, той води тренировки, разузнава съперници и не спира да следи играчите от формациите в академията на клуба, набелязвайки кои таланти са готови за първия тим.

Виж още Нощта, в която Моуриньо финтира смъртта

Именно Барселона кани Робсън през лятото на 1996 г., а с него в Каталуня пристига и Жозе. В нощта след подписването на договорите им, Моуриньо се среща очи в очи със смъртта, след като заспива на волана при прибирането към Сетубал след часове каране из Испания и Португалия, за да е у дома при бременната му съпруга Матилде. Оцелява след няколко операции, а белезите още се виждат по челото му.

В Барса се запознава и започва близко приятелство със Стоичков, което и днес не е нарушено. Жозе разказва как българската звезда и румънецът Джика Попеску са двамата от първия тим, които са го приели веднага и без уговорки.

Останалите са гледали с недоворие младока, който не се отлепя от Робсън и вре носа си навсякъде из клуба, тренировъчното игрище и база. А той просто е такъв - Моуриньо непрестанно се учи, живее, диша и съществува, за да стане футболен треньор.

Embed from Getty Images

Остава в Барса три години след напускането на Робсън, като води дубъла, помага в първия тим - продължава да учи занаят. На 37 години поема Бенфика след уволнението на Юп Хайнкес, влизайки в дълбоките води на треньорството не само млад, а и в дълбокото - с гранд. Води го само 9 мача, преди да си тръгне през декември заради спор с ръководството, което не му предлага договор и търси друг наставник през цялото време. Но успява да бие паметно в дербито на Лисабон Спортинг с 3:0, и то на неговия стадион.

През юли 2001 г. поема Униао Леирия и влиза в първия си сезон като треньор от начало. През януари 2002-ра тимът е четвърти в първенството, само на 6 т. от лидера и пред Порто - нечувано! Именно "драконите" не се колебаят и още в края на януари го привличат на поста треньор, при това с тригодишен договор. И оттук започва историята на серийния победител Моуриньо.

В първия му пълен сезон поставя рекорд по точки (86) и печели титлата с 11 пред Бенфика. Вдига също така Купата на Португалия и Купата на УЕФА. Требъл. Следва сезон 2003/2004 г., когато отново е шампион, губи финала за Купата, но пък печели Шампионската лига - и това го легитимира като новото треньорско чудо на европейския футбол. На 40 години, Жозе вече е пристигнал на върха на играта.

Снимки: Getty Images/Guliver Photos

Челси е следващият епизод, където - въоръжен с ресурсите на Абрамович, носи две последователни убедителни титли на Висшата лига. Клубът от Западен Лондон има общо една преди Жозе в цялата си история.

Нататък - Интер с Шампионската лига от 2010-а, Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед, Тотнъм... хронологията е известна. Но ето малко числа.

Моуриньо печели 71.7% от мачовете си като треньор на Порто. В Челси са 63.6, а в Интер - 62 процента. В Реал стига пика си, преследвайки най-силната Барса в историята (на Гуардиола, с Шави, Меси и Иниеста) - 71.9 процента победи! В Манчестър Юнайтед е с 58.3%, а в Тотнъм - 51.2.

В Рома до момента е стопроцентов с 5 победи в 5 мача за шампионат и Лигата на конференциите. ЦСКА ще се надява да развали тази лъскава статистика в четвъртък.

Спечелил е 25 трофея.

Шампион в Португалия, Англия, Испания и Италия. Два пъти на върха на Европа с Порто и Интер. В цели 10 от сезоните, в които е треньор, неговите отбори завършват с допуснати голове процентно под 1 средно на мач! Удивително, но такъв е той - крал на организацията, "футболен министър на отбраната", ако искате. Градиш откъм защитата, за да печелиш мачове.

Първият му Челси и Интер са неговите отбранителни шедьоври - стига до 0.75 гола, инкасирани средно на мач в Лондон за първите си два сезона. В Милано задържа до 0.84 попадения средно на двубой, отново за две пълни спортни години.

Най-доброто му атакуващо произведение е Реал - в трите сезона общо средно на мач отборът вкарва по 2.76 гола.

Снимки: Getty Images/Guliver Photos

Почти три попадения в двубой - това си е впечатляващо.

"Имах младия Роналдо, младия Ди Мария, младия Бензема и младия Игуаин. Убивахме отборите със скоростния си преход и атаки", разкрива за този тим.

За Интер обича да казва:

"Когато наредиш Лусио, Матераци, Киву, Самуел или Кордоба в нисък блок, дълбоко в полето ти - успех на съперника. Можехме да останем по цяла вечер на терена без да ни вкарат гол."

Любопитно за онези, които приемат наизуст, че Жозе е дефанзивен треньор, наричан дори нерядко през годините "антифутболен": Кристиано Роналдо има най-добрия си голов рейтинг именно под ръководството на Специалния. Португалският нападател вкара 168 пъти за Реал при португалския треньор за 14 271 играни минути. Това е средно по 1.06 гола на 90 минути, повече от попадение на мач! При това задържано не за един, а за цели три сезона, в които работиха заедно в Мадрид. Дори като за КР7, това е недостижимо в нито един друг период от кариерата му.

Нещата, които остават малко встрани, когато се говори за Специалния:

- Нарича себе си "революция" във футбола. И донякъде има основание. Той бе един от първите големи треньори-шампиони, които не влязоха в професията като успешни и популярни играчи преди това. Преди него това бе изключителна рядкост, като едно изключение е Ариго Саки, но пък той мина твърде кратко, като метеор, през футбола (но също с достатъчно успехи). Жозе, който не е играл професионално, е на върха като наставник вече две десетилетия.

- Предпочитаната му система винаги е била с един нападател, нещо като 4-2-3-1, но варираща често през годините. В Реал например това "1" на върха на атаката всъщност беше "3".

Снимка: Getty Images

- Провокацията е начин и методика при него. Когато усети голямо его, опитващо да засенчи отбора и треньора, Жозе провокира реакция, понякога и скандал. Невинаги е победител - загуби войните в съблекалните на Реал и Челси (втория престой), както и тези с бордовете на директорите в Челси (първи престой) и Юнайтед.

- Има невероятна памет за футбол. Помни всеки детайл, всеки гол, всеки решаващ пас. Помни състави на отбори, срещу които е играл в контроли преди 15-20 години.

- Бе на летището в Барселона и имаше резервиран хотел за преговори на път да се завърне в клуба, към който имаше специална привързаност, през лятото на 2008 г. Тогава обаче Барса в последния момент избра Пеп Гуардиола, като президентът Лапорта убеди останалите в управата, че Жозе е "твърде конфликтен и няма да даде правилния имидж на Барса". От онзи ден между него и каталунския клуб има дълбока неприязън, стигнала кулминацията в полуфинала в Шампионската лига през 2010-а на "Камп ноу", когато се роди лафът "да паркираш автосуба". Неговите десетима опълченци от Интер някак спряха Барса и елиминираха съперника, въпреки че играха 60 минути с човек по-малко.

- Личното му отношение е изключително важно за играчите. Джон Тери, Матераци и други негови "любимци" разказват за това как Жозе знае всяка подробност от личния и семеен живот на 25-30 състезатели, интересува се, предлага помощ, проявява разбиране и винаги е насреща дори само за разговор по всякаква тема.

- Любопитно: Със съпругата му Матилде (тя е родена в Ангола) са заедно от тийнейджъри. Решават да кръстят първото си дете, момиче, Матилде. Второто, което е момче, се казва... Жозе.

- Дълбоко вярващ католик, Моуриньо посещава църква само, когато е родната Португалия. Но "говори с Бог" всеки ден, по неговите собствени думи.

- Говори свободно испански, италиански, френски, катала и английски език.

- Продължава да е единственият футболен човек (играч, треньор или президент на клуб), избран да е на корицата на списание "Rolling Stone" (през 2011 г.), когато изданието го нарича "рок звездата на футбола".