11-те звезди, играли за трите раирани гранда на Италия (галерия)
Завърналият се в "Ювентус" Леонардо Бонучи е в отбрана компания
Трите опори на италианския футбол се познават от всеки, който обича играта - обединява ги райето на фланелките.
Черно-бялото, в което играе "Ювентус", синьо-черното на "Интер" и червено-черното на "Милан". Това са грандовете на Италия и най-големи съперници в първенството от столетие.
ВИЖТЕ В ГАЛЕРИЯТА ИГРАЧИТЕ, НОСИЛИ ЕКИПИТЕ И НА ТРИТЕ РАИРАНИ ГРАНДА В ИТАЛИЯ.
Затова и прозвуча странно новината, че Леонардо Бонучи и Гонсало Игуаин бяха разменени от "Юве" и "Милан", при условие, че говорим за конкурентни отбори в една и съща лига. И за историческо съперничество.
Бонучи се връща след година в Милано, а сделката миналото лято го прибави към отбрана компания от звезди, обличали екипа и на трите раирани колоса на италианския футбол.
Тази история започва отдавна, преди 91 години.
През 1927-ма Луиджи Чевенини подписва с "Ювентус", с което прави "голям шлем" в тройката на споменатите грандове. Важно уточнение - тогава те нямат значението за италианския и световен футбол, което имат днес.
Чевенини играе 190 пъти за "Интер" и вкарва 156 гола за клуба, 9 пъти облича екипа на "Милан", а за "Юве" прави три много силни сезона.
Луиджи Чевенини играе за трите гранда между 1911 г. (на 16 дебютира за "Милан") и 1930 г., а в този период носи екипа и на "Новезе" за един сезон. Най-много мачове записва в трите си периода в "Интер" (на снимката), като се гордее с над 150 попадения за клуба. Шампион със "синьо-черните" и с "Новезе".
Той е Първият от 11.
Точно толкова са играчите, които през годините записват двубои и с трите славни раирани екипа.
Вторият е атакуващият халф Джузепе Меаца, митична фигура за Италия.
През същата 1927-ма той започва кариерата си в "Интер" на 17, изиграва 13 сезона в родния клуб, преди да играе 2 години за "Милан" и една за "Юве". Днес стадионът в парка "Сан Сиро" в Милано носи името му.
Джузепе Меаца два пъти стана Световен шампион с Италия през 1934 и 1938 г., като на втория Мондиал бе капитан. На снимката със "скуадра адзура" той е вторият отляво на долния ред.
Меаца печели два пъти и световната купа с националния тим, като през 1938 г. я вдига като капитан.
Третият в поредицата е халфът Енрико Кандиани, който също тръгва от "Интер" и играе заедно с Меаца в края на 30-те години, преди да мине през "Милан" и "Ювентус" (в Торино играе след Втората световна война).
След него идват близо 40 години, в които нито един играч не успява да обиколи с голям шлем трите гранда. През 1985 г. Алдо Серена става играч на "Ювентус", с което става №4 в списъка.
Алдо Серена не е най-голямата звезда в историята на италианския футбол, но не е кой да е. Дебютира през 1977 г. и се отказа през 1993-а, като има общо 8 сезона с "Интер" (в два периода), 3 с "Милан" (също на два пъти) и 2 с "Ювентус". Спечели 4 титли на Италия - с всеки от клубовете (два пъти с "червено-черните"). Голмайстор на Серия "А" през 1989 г., носител на Купа на УЕФА, Междуконтинентална купа и две Купи на Италия, Серена бе деветка от стар тип - едър и силен във въздуха. Голямото му разочарование бе Мондиал 1990, когато изпусна дузпа срещу Аржентина на полуфинала и Италия отпадна.
С две неща той е единствен:
- Никой друг не е бил шампион и с трите раирани фланелки
- Няма друг, който да "се качи и слезе по шлема", както казват в Италия. Кариерата му върви така: "Интер"-"Милан"-"Ювентус"-"Интер"-"Милан"!
Кои са останалите звезди, а те наистина са такива, които имаха честта да носят трите екипа? Какво постигнаха с тях?
ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯТА НИ, ЗА ДА НАУЧИТЕ СЪСТАВА НА ТАЗИ 11-ОРКА ОТБРАНИ ИГРАЧИ.
През 2005 г. "Милан" го взе, но само за един сезон се разочарова от понатежалия Бобо, който вкара само 2 гола и успя да играе 14 пъти.
Снимки: Getty Images/Guliver Photos
На 31 г. Баджо подписа с "Интер" и за два сезона игра малко, вкарвайки 7 гола в 21 мача. Междувременно бе в стихията си за националния отбор на три поредни Мондиала, вкарвайки общо 9 гола в тях! На Световното в САЩ през 1994-а с пет попадения (включително две срещу България на полуфинала) закара Италия на финал, където... пропусна решаващата дузпа и Бразилия взе купата.
12 месеца по-късно Давидс премина в "Ювентус" за минимална сума (5,7 милиона долара). Там пасна идеално, а треньорът Марчело Липи го нарече "двигателят на машината ни". За шест сезона в Торино спечели три титли и игра два финала в Шампионската лига, но ги загуби.
Снимки: Getty Images/Guliver Photos
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}