40 години от 370 точки. Поглед отвътре към най-резултатния мач в историята на НБА
Денвър и Детройт продължават да са ненадминати
Преди точно 40 години, на 13 декември 1983-а, Детройт и Денвър надали са си представяли, че ще изиграят мач, за който ще се говори десетилетия по-късно.
Пистънс печелят срещу Нъгетс със 186:184, за да влязат и двата отбора в история. Това и до днес остава най-резултатната среща, провеждала се някога в НБА. А както знаем, Лигата на извънземните има доста дълга история и традиции. По-впечатляващото е, че умопомрачителните 370 точки са реализирани в епоха на играта, в която не се проповядва атакуващ баскетбол както днес, а на почит е защитата.
Но случилото се е факт. Кики Вандевеге вкарва 51 точки за загубилия тим, а Алекс Инглиш добавя 47. Общо четирима различни играчи вкарват поне по 40 точки, а общо 12 състезатели на двата тима завършват с двуцифрени точкови показатели - по шест от всеки отбор. В това число Айзея Томас (47), Джон Лонг (41), Кели Трипуцка (35) и Дан Исел (28).
Резултатът на полувремето е 74:74, а цялата рекордна среща продължава 3 часа и 11 минути. Двата отбора завършват със сумарно 251 изстрела, но още по-респектиращото е успеваемостта им - те реализират 142 от тях (56.6%). Освен това са изпълнени общо 117 наказателни удара...
Години по-късно един от главните герои, Кики Вандевеге, продължава да е наистина ядосан заради случилото се.
"Хората ми казват - "Е, нали вкара много точки!". А аз им отговарям - "И какво от това?". Като в крайна сметка загубихме мача", ядосва се отбелязалият 51 точки баскетболист 40 години по-късно.
На фона на модерния баскетбол и това, че вече всеки стреля тройки, фактът, че онази вечер в Денвър има реализирани едва две стрелби от далечно разстояние, вероятно изглежда нелепо. Но е истина.
Легендата на Пистънс и един от най-добрите плеймейкъри в историята, Айзея Томас, разказва, че Детройт отива в този мач в разгара на изключително тежка програма.
"Това бе четвъртият ни двубой в рамките на шест дни. И летяхме с редовен полет. Бяхме толкова уморени, че никой дори не си е помислял, че нещо подобно може да се случи", разказв той.
Резервният гард на Нъгетс Майк Евънс пък споделя, че някъде по време на второто продължение, той и съотборниците му си помислят, че могат да стигнат до 200 вкарани точки. Преимуществото така или иначе е на тяхна страна, защото Денвър е едно от тежките места за гостуване и до днес. Причина за това е голямата надморска височина (1600 метра).
Двата отбора преминават границата от 100 точки към края на третата четвърт, а в четвъртата домакините успяват да поведата със 7 разлика, но тогава Айзея Томас започва да бележи и да не позволява на "буците" да се откъснат много напред. 20 секунди преди края Детройт изостава със 143:145. Два пропуска на Бил Леймбиър от наказателната линия водят до борба в нападение на нисичкия Томас, който праща мача в продължения.
Там драмата е пълна, като все пак "буталата" ликуват след три допълнителни периода от по 5 минути.
Как са отпразнували постижението си? С бързо прибиране в хотела и тръгване към летището, където отново са хванали редовен полет, за да се върнат у дома.
Треньорът на Денвър Дъг Мо пък дава два ден почивка на своите и по-късно признава, че в следващите няколко дни не е могъл да чете вестници и да гледа новини. Просто не иска да си го причинява. А отборът му губи шест от следващите си седем мача.
Годината за Нъгетс завършва с баланс 38-44 и загуба от Юта в първия кръг на плейофите, докато Детройт тръгва нагоре с 12 победи в следващите 17 мача. Балансът им е 49-33, но също отпадат в първия кръг на елиминациите.
Но това е началото на нещо голямо в Моторния град. Айзея Томас вече е в състава, а две години по-късно е взет Джо Дюмарс. Двамата се превръщат в основните действащи лица на ерата на "Лошите момчета" на Пистънс, белязала края на 80-те години в НБА и довела до две поредни титли през 1989 и 1990 година.
А 40 години по-късно, в Лига, в която се играе офанзивен и често безотговорен баскетбол, рекордът остава недокоснат.