50 години по-късно - може ли Джокович да стори немислимото?
Възможен ли е Голям шлем половин век по-късно
Новак Джокович спечели Откритото първенство на Австралия за рекорден седми път през уикенда.
Сърбинът го направи по категоричен начин, премазвайки всичко по пътя си. Дори и големия Рафаел Надал на финал.
Сякаш на шега, Ноле тресна съперника си с 6:3, 6:2, 6:3 само за два часа.
Мнозина определят чудовищната форма на Джокович като най-добрата в кариерата му, а успехите и начинът, по който ги постига са впечатляващи. След завръщането си от контузия през мианлата година, Ноле започна трудно, но впоследствие спечели три титли от Голям шлем поред - "Уимбълдън" и US Open през 2018-а и трофея в Мелбърн преди дни.
Убийствената му доминация на корта и поредните трофеи естествено отново повдигат въпроса, църкулиращ вече доста години в мъжкия тенис.
Ще успее ли някой да повтори Златния Голям шлем на легендарния Род Лейвър?
Случайно или не, в днешни дни пътят към спечелването на четирите турнира от Големия шлем в рамките на една календарна година започва именно от корт, носещ неговото име - "Ред Лейвър Арина" в Мелбърн.
Великият австралийски тенисист е единственият в мъжкия тур в така наречената Open ера, който печели четирите големи турнира в една календарна година. Прави го за първи път през 1962-ра, (преди Open ерата), когато в Големия шлем играят само аматьори.
Но го повтаря и през 1969-а - Златният Голям шлем на Лейвър, завършен година след включването на професионалистите в турнирите.
Преди точно половин век, австралиецът прави невероятен сезон със спечелени общо 18 титли. Разбира се, тогава тенисът е бил на доста по-различно ниво, но това не омаловажава огромния успех на Лейвър. Самият факт, че 50 години по-късно постижението му не е повторено, доказва колко трудна е мисията.
Пример за разликата, акумулирана постепенно за този половин век в тениса, показва наградният фонд за играчите.
За невероятния си сезон през 1969-а Лейвър заработва 124 000 долара. За тогава това са огромни пари - става първият, преминал петцифрената бариера за календарна година!
Превъртаме 50 години напред и виждаме как Джокович спечели 4,5 милиона долара само от успеха си в Мелбърн преди дни.
За този половин век, в който всеки топ тенисист мечтае да постигне немислимото и да се нареди до Лейвър, само четирима играчи бяха близо до Голям шлем. Те завършиха година с по 3 трофея в карето елитни надпревари.
Шведът Матс Виландер през 1988-а (не успява на "Уимбълдън"), Роджър Федерер (2004, 2006 и 2007 г., и трите пъти - без "Ролан Гарос"), Новак Джокович (2011 и 2015 г. - пак без Париж) и Рафаел Надал през 2010 г. (без Australian Open).
Три, но толкова далеч от четвъртата.
Е, ако някой е способен да стори това през този сезон, това е вече само Новак Джокович. Той грабна първата титла, а и формата му изглежда убийствена.
Статистиците веднага обърнаха внимание, че, случайно или не, Род Лейвър също среща испанец на финала в Мелбърн преди 50 години.
Разликата обаче е, че докато днес да се изправиш срещу Рафа Надал на финал не е нещо изненадващо, то преди половин век достигането на Андрес Химено до мача за титлата при участието на 29 австралийци, е било голяма изненада. Лейвър постига лесна победа с 3:0, както и Джокович преди дни.
Цифрата 50 сякаш също е емблематична. Какъв по-подходящ момент да бъде повторено великото постижение? Половин век мина, време ли е?
Може би най-големият тест за Ноле е следващият. И този, който го спираше през 2011-а и 2015-а - "Ролан Гарос".
Клей кортовете край Айфеловата кула винаги са били най-трудните за сърбина, където успя да спечели само една титла в кариерата си. Освен това тези кортове си имат господар и той се казва Рафаел Надал.
Добрата за сърбина новина е, че предвид подреждането в ранглистата, Ноле може да срещне Рафа едва на финал. Това в никакъв случай обаче не означава, че пътят му към мача за титлата ще бъде безпроблемен, както направи да изглежда този в Мелбърн.
През последните две издания Джокович напусна "Ролан Гарос" на четвъртфинал.
Ако Ноле успее да изпълни наглед невъзможната мисия в Париж, постижението на Лейвър ше изглежда доста по-близо.
Видно е, че колко и гениален да е Федерер, годините започват да оказват влияние - вече са 37, а на есенния US Open ще са 38. Швейцарецът си остава голямата доминираща сила на свещената трева на "Уимбълдън". За заплахата "Надал" в Париж вече споменахме. Младите не бива да бъдат отписвани, но реалистично, при тази форма на Джокович, това са двете основни бариери между него и великото постижение на Лейвър.
Постигне ли 3 от 3 с победи в Париж и Лондон, може би US Open ще бъда като детска игра за Ноле. Това е една теория. Но има и друга - може би пък тогава ще се появи напрежението? Може и да се окаже в ситуация сам срещу всички, които "ще бранят" Шлема на Лейвър.
Едно е видно. Само след първата титла, светът на тениса започна да обсъжда постигането на немислимото. Дали това изглежда най-точният момент в последния половин век, или просто на всички много ни се иска да го видим да се случва пред очите ни?
Самият Джокович призна, че подобна мисъл се върти в главата му. Няма как да е иначе.
Но сръбският гладиатор е твърде опитен и с желязна психика, за да остави това да го извади от релсите на свръхконцентрация и подготовка за всеки следващ мач и турнир.