80 години от деня, в който светът ни подари Мохамед Али

Дъщерята на великия боксьор си спомня за неговото богато наследство

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

80 години от деня, в който светът ни подари Мохамед Али

Дъщерята на великия боксьор си спомня за неговото богато наследство

17:54 | 17 януари 2022 | Редактор : Николай Петров 20 5753 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Аз съм най-великият. Никога не го забравяйте.

Ще бъда номер едно, най-великият."

Думите са на най-големият в историята на бокса и са казани преди да спечели първата си световна титла. Днес Касиус Марселъс Клей, станал по-късно Мохамед Али, щеше да навърши 80 години.

Той изгуби 32-годишна упорита битка със Синдрома на Паркинсон през 2016-а. Но е сигурно, че се оказа прав, когато предрече с тези си думи, неособено скромно, докъде ще стигне.

ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ С ВЕЛИКИЯ АЛИ >>>

Днес неговата 48-годишна дъщеря Калия Али използва повода, за да разкаже за големия шампион в интервю за Chicago Tribune. Тя е дизайнер с ярки спомени за боксьора, тъй като е петото му дете от общо девет. Живее във Филаделфия и понякога в Европа.

Има много да се каже за твоя баща, но нека започнем с повода. Днес е 17 януари и в Илинойс се празнува Денят на Али. Каква според теб е неговата роля?

- Моят баща би бил много горд и трогнат, че още бива помнен, обичан и че хората избират да почитат паметта му на този ден, рожденият му ден. Той никога не е взимал нищо за даденост и е благодарен за всичко. За човек от неговия магнитут да се радва на най-малките неща в живота показваше какъв е той.

Много млади хора, особено сега в Деня на Али, биха искали да знаят за връзката на твоя баща с Чикаго и Средния запад.

- Неговата най-голяма връзка с Чикаго беше ислямът. Много от лидерите на тази религия бяха тук. Баща ми освен това имаше ферма в региона, която бе собственост на Ал Капоне. Имам спомени от живота си там като много малко дете и като тийнейджър. Някои от летата ми преминаваха там. Посещавах баща ми и жена му Лони. Чикаго не е далеч и често пътувахме дотам. За мен този град винаги е бил като дом и е бил голяма част от сърцето на баща ми.

Снимка: Getty Images

Когато си била млада, кога осъзна, че твоят баща, ще стане един от най-известните хора в света?

- Бях първи или втори клас и рових в Енциклопедия Британика, която в последствие беше заместена от Гугъл. Помня, че когато стигнах до неговата страница, си помислих "Чакай малко, той какво прави тук? Защо е до Бийтълс?". Аз израснах с Бийтълс и обичах Пол Макартни - любимият ми човек до ден днешен. Обадих се на баща ми и го попитах "Татко, какво правиш с Пол?". Бях толкова объркана и той ми отговори, че са дошли да го видят. Попитах защо Бийтълс ще идват да го гледат, а той се засмя и отговори "Мисля, че просто си върша работата много добре". Беше много смешно как се опитваше да ми обясни кой всъщност е и че не е просто моят баща.

Беше ли уплашена от славата на баща ти и вниманието, което той получаваше от всякъде?

- Никога. Мисля, че това важи за всичките ми братя и сестри, както и внуците му. Иска ми се да мога да ви дам по-пикантен отговор, но реалността е проста. Когато си в неговия свят и си близо до него, той просто дава на хората един балон от любов. В реалния живот не всичко е по този начин, но в неговото обкръжение той подаряваше много любов. Никога не е било плашещо, а много приятно.

Сега ти споделяш наследството му по света, но иска ли ти се да си имала повече време с него?

- Абсолютно. Тази част не беше лесна. Като всяко дете имаш много въпроси и баща ти ти липсва. Осъзнаваш, че не е до теб, а на другия край на света, правейки нещо друго. Това ме накара да израсна бързо като възрастен. Гледам времето назад, разбирам го и го оценявам, и наследството, което даде, топли сърцата на децата му. Но да, беше трудно, че трябва да споделям баща си с всички.

- Имало ли е моменти между теб и баща ти, за които ярко си спомняш?

Много ми харесваха моментите, в които бяхме само двамата. Беше трудно да намира време, но онези разговори бяха специални. Дали просто ще се смеем и ще пеем песен на Джеймс Браун, или ще ядем нещо, което не трябва, или пък ще му искам съвет. Той ми запяваше "твоя работа, прави каквото поискаш". Сега като възрастен оценявам това, защото той ми казваше да вярвам на себе си.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

- През 1967-а баща ти отказа да се включи във войната с Виетнам и това е важна част от неговата история. Отнеха му световната титла в тежка категория и го изхвърлиха от бокса с пет години затвор. През годините с твоите братя и сестри говорихте ли с него по тази тема?

Като дете, което винаги се е интересувало от знанието и с интерес към политика, това беше много важна тема за мен. Бях много горда от този период в историята. Не е нещо, за което той сядаше и говореше с нас, но аз го разпитвах. След неговото заболяване от паркинсон обаче беше трудно да се провежда дълъг разговор.

- В Чикаго твоят баща започна пътя си с религията и стана част от Исляма и вярата в него. Как връзката му с религията се отразяваше на теб и другите му деца?

Всяко дете имаше индивидуални преживявания според майка му. Аз живях ислямски живот. Молих се с баща ми, а той споделяше слова от корана. Много принципи и ценности, които съм усвоила, са от тази религия и благодарение на баща ми. В същото време обаче той, като добър мюсюлманин, уважаваше другите религии. Той уважаваше вярванията на всеки човек, но ислямът беше центъра на живота ми.

- През 2016-а погребението на баща ти в Луисвил беше огромно събитие и се излъчваше по телевизията. Какво помниш от онзи ден?

Баща ми успя да организира всичко за погребението си преди да почине. Сякаш беше последното нещо, което направи с любов за всички нас. Той искаше шествието да премине през най-бедните и забравени части от Луисвил, за да може да се сбогуват с него. Знаеше, че там ще има хиляди хора, които искрено ще му пожелаят да почива в мир. Помня, че като влязохме в гробището и нещата утихнаха, всички се изпълнихме с любов и благодарихме за живота, който той изживя.

- Има слух, че докато сте летели към Луисвил с останките на баща ви, е имало хиляди пчели около дърво до неговия музей?

Да, беше невероятно. Докато бяхме на самолета със семейството ми, брат ми Асаад разказа за това. Не можехме да повярваме. Рояк от пчели се появява от нищото и обгражда статуята му до музея... хиляди пчели. Сезонът не предразполагаше нищо такова. След кацането на самолета тези пчели отлетяха. Това е едно от тези неща, които са невероятни, но се колебая да го споделям, защото е трудно за вярване.