23:03 | 26.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Беглец от Саратов, шпионска история и Руските пет: Отвъд Желязната завеса в хокея

Историята не започва с Фетисов, а само официално пробивът е на 30 март преди 31 години

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Беглец от Саратов, шпионска история и Руските пет: Отвъд Желязната завеса в хокея

Историята не започва с Фетисов, а само официално пробивът е на 30 март преди 31 години

10:58 | 30 март 2020 | Редактор : Динко Гоцев 34 6072 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Канада се гордее, че е родина на играта с шайба, която лети неуловимо бързо за неподготвеното око пред телевизора. Страната сънува, храни се и съществува и заради хокея, освен другите, периферни ежедневни занимания на обществото.

Ретро

И ако Канада е люлката, Националната хокейна лига зад Океана е меката на тази великолепна игра.

Има няколко нации, в които стикът в ръцете на решителни здравеняци, които са бързи в мисленето и пързалянето, е също толкова важен за населението. САЩ, Швеция, Чехия, Словакия, Финландия. И, естествено - Русия. А това, че през дълги десетилетия бившият СССР доминираше на ниво световни и олимпийски титли, не е никак случайно. В една огромна страна това е национален спорт, а класата на играчите от региона е неоспорима. Броят на легендите, тръгнали от страните в бившия Съветски съюз - огромен.

Историята на руснаци (или съветски играчи) в НХЛ е дълга. Много по-дълга, отколкото официалната статистика и общоприетото схващане показват.

Масовото разбиране е, че днес трябва се отбелязва нещо като годишнина от появата им там. Защото на 29 март 1989-а идва първото разрешено преминаване на играч от СССР в лигата зад Океана, а на 30 март е дебютът му.

Една статия в "Ню Йорк Таймс", публикувана на колонка, някъде встрани на спортната страница, известява революцията. Това е нещо като падане на Желязната завеса в хокея на лед.

На 29 март пред 31 години вестникът съобщава, че Съветската хокейна федерация е разрешила на Сергей Прякин, 25-годишно крило на Криля Советов, да заиграе в НХЛ.

Той е избран в драфта от Калгари Флеймс, което се е случвало и преди с играчи от бившия СССР. Обещаващият защитник Вячеслав Фетисов например, е посочен в драфта през 1983 г. от Ню Джърси Девилс, но отива да играе зад Океана чак в края на споменатата вече 1989-а.

Та Прякин, който не е голяма звезда в родината си, но все пак е част от разширения състав на националния тим, заиграва в Калгари. Първият му мач е точно на 30 март, ден след статията. Дебютът на първия "разрешен" съветски играч в НХЛ. Това е официалното начало.

Тимът от Канада плаща 125 000 долара годишна заплата и 155 000 долара в бонуси... на Съветската хокейна федерация. Колко от тях са стигнали до самия играч, не е ясно. Играе 46 мача за три сезона и потъва из дъщерните отбори на Калгари в по-нискоразредни лиги на Канада. После се завръща в Европа - Швейцария и родния Криля Советов, където се отказва през 2000 г.

Embed from Getty Images

Официално - това е пионерът на инвазията от руски хокеисти в НХЛ. Той е човекът, повдигнал Желязната завеса. По някакъв начин това превръща 30 март в датата на събитието.

А каква инвазия само е това! Днес статистиките сочат, че над 270 са играчите от Русия, обличали или още носещи и сега екипите на тимове в лигата. В момента са 49, като светът знае за Овечкин, Малкин и Кучеров, но звезди са още Капризов, Радулов, Панарин... Десетки.

Руснаците-носители на Купа "Стенли" за тези години са 30, а тези в Залата на славата на НХЛ са десет. Повече са само американците (15) и, естествено, канадците (над 50). След създаването на Залата на славата през 1945-а, има и няколко шведи, словаци, чехи и финландци. Но 10 представители от държавите извън Северна Америка, има само Русия.

И все пак, Прякин не е точно пионер... Чисто формално, той е първият, получил разрешение от СССР да се състезава там. Но нищо повече.

За да открием обаче корените на историята, трябва да се върнем повече от 100 години назад.

През 1911 г. в Саратов се ражда Дейвид Шринър, в еврейско семейство с родители канадец и рускиня. Когато детето е едва на около два месеца, фамилията емигрира в Калгари. Дейвид расте като канадец, въпреки че е роден в Русия.

Харесва футбол, бейзбол, хокей. Огромен, атлетичен и с физически дадености да е спортист. Обожава да ходи да гледа местен полуаматьорски тим по бейзбол в неделите с татко си, а любимец му е играч на име Боб Суини. Оттам, още от детските години, идва прякорът Суини Шринър, с който остава известен в хокея.

Дейвид "Суини" Шринър

Играе 11 сезона в НХЛ - 5 за Ню Йорк Американс и 6 за Торонто Мейпъл Лийфс. Вкарва над 200 гола и прави над 300 асистенции. Печели "Купа Стенли". Легенда. Той е единият от десетимата в Залата на славата. Да, да - знаем, не е руснак като цяло... Но е записан като такъв заради мястото му на раждане. Странно, но факт.

Второто име на руснак на леда в НХЛ пак не е на Прякин.

Един забравен от историята (поне спортната) човек на име Виктор Нечаев заминава за Лос Анджелис през 1982 г., където братовчед му Сергей Левин го посреща. Той живее в Калифорния от 20 години. Уредил му е място в Лос Анджелис Кингс, които дори официално и формално го избират в драфта за същата година. Играе три мача, като съотборниците му са впечатлени. Има невероятен китков удар, техничен е, има всички данни да заиграе редовно в тима.

Но това е цялата му кариера в НХЛ, защото се задава голям скандал извън спорта. Оказва се, че Нечаев и Левин са помагали (съдът отчита, че е без умисъл) за дейността на Светлана Огородникова в Лос Анджелис. А тя по това време е заловена и изправена пред съда като шпионин на СССР. И е осъдена като такава - един от най-шумните случаи по време на 80-те около Студената война.

Нечаев също е замесен в процена, но е оправдан. Но скандалът около него е твърде голям и никога повече не играе хокей в Щатите. Връща се временно в Европа, стига до няколко сезона в Германия, преди да се върне в Калифорния и да основе спортна агенция, пак заедно с Левин.

Едва след това на леда в Националната хокейна лига се появява пионерът Прякин. Първият, който има разрешение и официално играе там. Не оставя следа, но след него се задава фурия.

"Ние имаме много като Грецки - казва в едно от малкото си интервюта в Канада Сергей Прякин. - В Съветския съюз е пълно с играчи, които биха били звезди в НХЛ."

Звучи дръзко, но всъщност думите му се потвърждават в следващите години. Руснаците превземат лигата, някои от тях са истински суперзвезди. Първият, който се захваща да го направи, е Александър Велики. Или поне - първият с такъв прякор в хокея, защото днес го носи и Овечкин.

Александър Могилни се спасява от военната служба и напусна СССР през май 1989-а, за да отиде да играе от московския ЦСКА в Бъфало Сейбърс. Той буквално емигрира и напуска лагера на националния си тим часове, след като е станал световен шампион. Саша Могилни се качва на самолета от Стокхолм (където е турнирът) за Америка, което в Москва е счетено за дезертьорство. Но и там времената вече са други, духът на перестройката се усеща и няма особено големи настроения срещу младока. По-скоро - любопитство как ще се справи.

На 20 години, Могилни вече е олимпийски и световен шампион, считан за бъдещето на хокея в СССР.

Бъфало не знае какво да очаква, но се говори, че идва невероятен играч. Вълнението е голямо, а след дебюта на Александър през октомври, вече всички са наясно. Той вкарва първия си гол 20 секунди, след като се появява на леда.

Александър Могилни

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Хокеистите от СССР са изключително умели в действията си във владение на шайбата - анализира тогава "Ню Йорк Таймс". - Стилът, който гледаме при сблъсъците с тях на ниво национален отбор, е виден и при индивидуалностите им. Могилни владее изключително сигурно, стреля бързо и изненадващо от позиции, които не предполагат шут. И дава съвсем друг облик на отбора си. Канадската решимост, атлетизъм и мощ, до тази руска класа, е направо плашеща симбиоза."

Дясното крило пасва идеално в НХЛ. Играе шест сезона за Бъфало, после пет за Ванкувър и по три за Ню Джърси и Торонто. Общо - изумителните 990 мача с регистрирани 1032 точки в тях по системата гол плюс пас (473 попадения и 559 асистенции). Александър Велики, както го наричат още в Бъфало, печели Купа "Стенли" през 2000 г. с Ню Джърси, става два пъти реализатор №1 на лигата и се завръща в националния тим на Русия още в средата на 90-те, макар и само за две големи първенства. Изненадващо, той не е сред десетимата негови сънадорници в Залата на славата на НХЛ. Как и защо не е там - необяснимо. Не е късно да бъде приет в следващите години, което вероятно ще се случи.

След това идва Слава Фетисов.

Още през същата 1989-а той отива в Ню Джърси, който го е избрал 6 години по-рано в драфта. Заминава официално, с разрешение и с почести. Той е считан за един от най-добрите защитници в света в онзи момент, а в НХЛ доказва, че вероятно е не просто един от тях. А номер едно.

За негово съжаление, Фетисов отива зад Океана твърде късно, когато е на 31 години. Но след пет отлични сезона в Ню Джърси, подписва с Детройт Ред Уингс. "Червените крила" - колко символично, нали?

И тук стигаме до това, което без съмнение е абсолютният Еверест на представянето на руските суперзвезди в НХЛ, а то е бляскаво и пъстро.

Руските пет - така ги наричат, когато треньорът Скоти Баумън събира за сезон 1994-95 г. в една от петиците си Фетисов, Сергей Фьодоров, Игор Ларионов, Слава Козлов и Владимир Константинов. Това е поезия, а не хокей.

Детройт проговаря на руски език, а сезонът става първи, който се предава и по телевизията в Русия. Интересът вече е огромен, след като ядрото на националния тим е в един отбор зад Океана.

Руските пет - култовите руснаци, донесли две титли на Детройт Ред Уингс

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Детройт е машина за победи, а Руските пет са лидерите на състава. Тимът губи на финалния плейоф за Купа "Стенли" през 1995-а, но две години по-късно поправя грешката - първи трофей след 4 десетилетия суша за Ред Уингс! И то - с 4:0 над Филаделфия във финалната серия.

Празненствата в града са огромни, а в Русия - също. Ръководството взима безпрецедентно решение и качва отбора и купата на самолет за Москва, където с нея се снимат хиляди руснаци на Червения площад. Вестниците в града на автомобилната индустрия на Щатите излизат със заглавия в стил "Ние сме най-популярният отбор в света", визирайки това, че целият бивш Съветски съюз вика за Детройт зарази петицата руснаци.

Легендарните вече Руски пет губят един от членовете си след триумфа - Константинов е с травми след автомобилна катастрофа и повече не играе хокей. Фетисов е в същата кола, но неговите контузии са излекувани и след първите месеци на сезон 1997-98 г. той се връща на леда.

Руската четворка (без един от петицата) носи втора поредна Купа "Стенли" на Детройт и остава в историята като хокеен мит. И пак смазва с 4:0 на финала съперника, този път Вашингтон. "Те бяха феноменални, с желязна психика в големите мачове", спомня си за тези времена Стив Айзерман, който е капитан на Ред Уингс в шампионските сезони.

Тук някъде вече е задължително да прочетете и за Руската ракета - Павел Буре, изумителният нападател, който има над 800 точки в 702 мача в НХЛ, превърнал се в идол навсякъде, където е играл из лигата - Ванкувър, Флорида, Ню Йорк Рейнджърс.

Куриозно, Буре е избран като №113 в драфта от Ванкувър още през 1989-а, но отива в лигата едва две години по-късно. И вече е звезда, след като е взел злато с руския отбор през 1989-а и 1990 г. на първенства точно в Щатите - първото е младежко световно, а второто - Игрите на добра воля, където американци и канадци са в пълния си звезден състав с играчите от НХЛ. Но са прегазени от Русия, а младият Буре блести.

Павев Буре при приема му в Залата на славата

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

И той е в Залата на славата, редом с Фетисов, Ларионов, Александър Якушев, Сергий Зубов, великия Сергей Макаров и епохалните Третяк и Харламов (а те дори не са играли в НХЛ!). Някак неестествено до тях седи името и на Шринър.

Днес звездите са Овечкин - вероятно най-популярният хокеист в света, Никита Кучеров - според руснаците, най-добрият им играч в момента, Евгений Малкин, Панарин, Радулов, Бобровски, Тарасенко, Самсонов, Никита Зайцев... В лигата на най-силните никой не подлага под съмнение качествата на хокеистите, идващи от тази страна.

Не и след видяното от 1989-а насам, с мегазвезди като Макаров, Буре, Фетисов, Могилни, Овечкин... В момента Русия е и актуалният Олимпийски шампион, въпреки че спечели титлата в Пьончан 2018 под името Независими атлети от Русия. Наказанието за допинг, покрило всички олимпийски спортисти от страната - знаете...

Но това си бяха руснаците, и то без звездите им от НХЛ. Бяха водени от неостаряващия и гениален Иля Ковалчук. И той се върна отвъд Океана сега, макар и на 36 години, за да играе редом с Овечкин във Вашингтон Кепитълс. Един от претендентите за Купа "Стенли" преди спирането на сезона.

В актуалния шампион пък - Сейнт Луис, играят Тарасенко и Барбашев, които са звезди и вкараха ключови голове по пътя към триумфа миналия сезон. Всъщност, за малцина от тези 49 руснаци, които и в момента са част от НХЛ, това не е валидно. За да стигнеш до лигата като цяло трябва да си качествен играч, това е ясно. Но при руските хокеисти говорим за хора, които в общия случай са водещи играчи в отборите си.

След пробива на Прякин от 1989-а, инвазията на асовете от Изтока не може да бъде спряно. Те са основни фигури, любимци на феновете и шампиони по класа и характер.

Шестима минаха границата от 1000 мача в НХЛ, като №1 по участия все още е Алексей Ковальов с 1316. Няма съмнение, че Овечкин ще опита да го мине - има 1152 до момента и е №1 като реализатор - 1278 точки общо (706 гола, 572 асистенции)! Феноменален!

На руските хокеисти в НХЛ се гледа по съвсем друг начин в наши дни. Алекс Овечкин е едно от лицата на спорта зад Океана.

От падането на Желязната завеса минаха три десетилетия и разликата в отношението в медиите, сред феновете и обществото, е колосална.

С играта си, те напълно го заслужиха.