Убийства, дрога, инфлация, насилие и хаос - това е Колумбия от 90-те, когато страната отчаяно имаше нужда от лъч надежда и го намери във футболните си национали.

Родината на кафето никога не се е славела като футболна сила, но благодарение на златното си поколение успява да се класира на 3 поредни световни първенства - Италия 1990, САЩ 1994 и Франция 1998. В тима има наистина впечатляващи футболисти, над които обаче тегне дяволско проклятие, което в крайна сметка коства живота на мнозина от тях.

Най-пресният пример е стигналият до Реал (Мадрид) Фреди Ринкон, който миналата седмица загина в тежка катастрофа и се присъедини към дългия черен списък.

Звездният миг на Ринкон е в решаващата световна квалификация срещу Аржентина през 1993 година. Пред 70 000 зрители на стадиона на "Ривър Плейт" колумбийците са неудържими и разгромяват именития си съперник с 5:0, но един любопитен факт сякаш слага начало на поредицата трагични събития.

Огромен пътнически самолет минава само на метри над стадиона и на косъм се разминава от сблъсък - и всичко това, както по-късно признава пилотът, защото е искал да предостави на хората на борда уникален поглед към трибуните. Всички тогава си мислят, че срещата със смъртта е избегната, но никой не подозира, че тя просто е отложена.

Герой за Колумбия в този паметен мач е Ринкон, наричан в родината си с красноречивия прякор Колоса. Той вкарва два гола и добавя една асистенция в този празник на атакуващия футбол, класирайки Колумбия на мондиала.

Погребението на Фреди Ринкон събра хиляди опечалени.

Getty Images

До Ринкон обаче има още световни величия - човекът с уникалната прическа Карлос Валдерама, експлозивният голаджия Фаустино Асприля и Рене Игита - изобретателят на неповтория удар "Скорпион" и един от първите съвременни вратари, чието майсторство при изпълнение на свободни удари му носи огромна популярност.

Бързият, освободен стил на игра на Колумбия също е глътка свеж въздух в период, в който играта сякаш е попаднала в плен на безумни, цинични защитни тактики.

Франсиско "Пачо" Матурана - маститият треньор, който води тима на световните първенства през 1994 г. и 1998 г. - си постави за цел да промени облика не само на своя отбор, но и на цялата нация.

"Спомням си, че в повечето време на пресконференциите преди всеки международен мач се говореше за Пабло Ескобар, за убийствата, за наркотрафика... никой не питаше за футбол, връща се назад Матурана. - Именно по това време решихме да изберем нов стил на игра. Дотогава игровият план на националния отбор се състоеше в опити да се руши играта на съперника. Но играчите бяха нещастни и затова си казахме "Хайде да излезем и да играем футбол".

Треньорът на Дрийм тийма Франсиско Матурана (вляво) изпрати към отвъдното много от футболистите си.

Getty Images

През 2020 година Ринкон отдаде почит на бившия си треньор и на неговия подход.

"Гуардиола направи същото нещо, което правеше националният отбор на Колумбия още от началото на 90-те. Ние не разигравахме топката за забавление, целта ни винаги беше мрежата и няколко треньори по-късно подхванаха това".

И все пак, въпреки всички усилия на Матурана и неговия отбор, над футболния тим тогава тегне проклятие.

Колумбия заминава за световното в САЩ без вратаря си Игита, който не е във форма след 9-месечния си престой в затвора заради участие в  с цел откуп. Въпреки това очакванията към "кафеджиите" са огромни заради звездната селекция на играчи.

Вместо слава обаче, кампанията в Щатите се оказва пълна катастрофа - факт, за който спомага прословутият небрежен подход на отбора към дисциплината по време на подготовката.

"За нас световното беше парти, а не футболен турнир", признава по-късно Матурана.

Пораженията от Румъния и домакините подпечатаха съдбата на страната само след два мача в групата си, което направи последвалата победа с 2:0 над Швейцария без значение.

Пет дни по-късно емблематичният защитник Андрес Ескобар е застрелян на паркинга на нощен клуб в родния си Меделин от бодигард на картела - убийство, което възмущава колумбийското общество и до голяма степен проваля работата, която Ескобар и неговите съотборници са свършили, за да променят имиджа на страната в очите на света.

Андрес Ескобар на световното в САЩ, след което бе застрелян заради автогол.

Getty Images

Фреди Ринкон е арестуван в Бразилия през 2007 г. по обвинения, свързани с участие в трафик на наркотици, като съдбата му е споделена от съотборника му от 1994 г. Антъни де Авила, който и в момента се намира в италиански затвор по обвинения в трафик на наркотици.

През 2004 г. Алберо Усуриага - човекът, вкарал гола, с който Колумбия се класира за световното първенство през 1990 г., е прострелян седем пъти и убит при нападение с кола в Кали. А Ернан Гавирия, друг член на отбора в Съединените щати, е само на 32 години, когато е ударен от мълния и убит по време на тренировка за Депортиво Кали през 2002 г.

За да се стигне до тази автомобилна катастрофа, отнела живота на Ринкон.

Медиите в Колумбия съвсем открито говорят за проклятие и за черна магия, направена от зложелатели на онзи звезден отбор.

В крайна сметка обаче - легендарните Валдерама, Ринкон, Асприля и компания не успяха да изкачат Колумбия до футболните висоти като успехи, но постигнаха нещо много по-ценно - възкресиха една залязваща футболна нация и върнаха надеждата на милиони сънародници.

Макар и с цената на собственото си нещастие.

Карлос Валдерама бе една от големите звезди на Колумбия.

Getty Images