Да прекосиш Африка в класическо рали-сафари. Надяваш се просто лъвовете да спят...
Класиката на Кения отдавна надмина "Дакар" като изпитание на волята
От десетилетия споменаването на "Рали Дакар" или "Париж - Дакар", както бе класическото име на надпреварата, се смята за парола. Нещо като - уау, ето това е изпитание в автомобилния спорт.
Отиваш в пустинята, караш в невероятни условия, променящо се време и температури, минаваш и през нощни етапи...
Но истината, която всеки от топ пилотите, както и експертите около спорта ще ви кажат, е друга. "Дакар" е все по-добре обезопасено и подобрено откъм удобства за екипите състезание.
Но има едно рали, което остава толкова натурално и предизвикателно, че не завършването е цел №1. А оцеляването.
Когато в началото на 50-те години край Найроби се появява пистата "Ланга Ланга", местните вече са луди по състезанията с всякакви брички.
Но тогава в един разговор между двама британци, които живеят в Кения. Казват се Нийл Винсънт и Ерик Сесил.
"Няма нищо по-скучно от това да въртиш обиколки по едно и също трасе. Виж, ако тръгнеш из местата, в които дори няма пътища, прекосиш половин Африка и се върнеш - ето това е тръпка!"
Така през 1953-а се ражда Coronation Safari Rally - от Кения, през Уганда до Танганайка (днес част от Танзания). Датите са от 27 май до 1 юни, като целта е да се финишира в следобедните часове на първия ден от юни, в който кралица Елизабет II ще бъде коронясана в Лондон. Затова и - Ралито на коронацията.
Днес надпреварата е различна, няма нищо общо с кралски особи. Казва се "Сафари Рали Кения" и до един момент включваше етапи от над 1000 километра, което е изключително рядко в модерния рали спорт.
Големите надпревари WRC шампионата нямат такива преходи. А тези са не пред пътища от асфалт, а през пръст, пясък, неравни местности и гори. Понякога - нощни. И винаги - опасни, без особено модерно обслужване.
"Тук си сам. Ти, колата ти и екипът ти. Където ви завари повредата - сами сте. И се надявате лъвовете да спят", казва с усмивка местният ентусиаст Ерик Бенги.
Той е уважаван адвокат в Найроби, но страстта му е рали спортът и от миналата година участва в състезанието, в което се е влюбил като дете.
Татко му го вдига в 3 часа през нощта, когато автомобилите минават през неговото село Чогория. Спомените са съвсем ясни и момчето винаги е мечтало да е зад волана на един от тези автомобили. "Невероятно е да участвам в това състезание, което означава толкова много за нашия народ и за Африка", казва той.
Днес ралитата в страната дори са две, като едното - класиката - си остава все така консервативно и олд скул. Колите трябва да са произведени преди 1985-а, но се позволяват модели, които са подобрявани от съответните марки до 1992-ра.
Няма модерни автомобили. Само стари такива, класики, с някои дребни модернизации, които са позволени.
Можете да видите Порше 911, Форд Ескорт, Мицубиши Лансер, Субару Импреса - все имена, които свързваме с други десетилетия на рали спорта. Последният победител е легендарният Себастиан Ожие, но тук са печелили класически имена в спорта като Колин Макрий, Томи Макинен, Ричард Бърнс и Юха Канконен. "Не си живял, ако не си карал в Сафарито", казва Макинен.
Името на ралито от 1960-а е "Сафарито на Източна Африка", като е достигало и до 7800 км. Тогава етапите са безкрайни... Сега пак има много дълги - три от деветте са по над 700 километра от общо 5250, колкото е цялата дистанция.
Пак се кара през ужасни местности, където е по-добре да не те заварва здрач...
Цели 19 години то не бе част от Световния рали шампионат, именно заради ниските мерки за безопасност, малката инвестиция и организационните проблеми и хаос. Именно в тези години, казват, е било най-вълнуващо. Куп асове пак ходеха да карат там, защото е различно и е огромно предизвикателство.
Днес в календара са и двете ралита в Кения, като това, което не е "сафари", се върна и в световния шампионат.
А другото си остава по-популярното и по-вълнуващото. Всеки иска тази тръпка, пък и с рисковете, които носи. Готов си за всичко в тези условия, прекосявайки цялата Източна част на Черния континент. И то - в "ретро" кола, макар и изцяло подготвена за рали състезание.
Екзотика и сериозен риск. Адреналин - а нали именно той е основното гориво на този спорт?
Просто се надяваш лъвовете да спят...