Баскетболът винаги е бил синоним на висок ръст, а когато стане дума за НБА, най-силното първенство в света, първото, което изскача в съзнанието на човек вероятно са двуметрови хора. През сезон 2019/2020 средният ръст на баскетболистите, играещи в Националната баскетболна асоциация на САЩ и Канада, бе 198 сантиметра. С повече от 20 сантиметра над средния ръст за мъжете в Щатите (176.5 сантиметра).

В Лигата на извънземните, както НБА нашумя в България през 90-те години, обаче винаги е имало изключения. Които сами по себе си са били изключителни! И може би най-впечатляващият такъв случай е този на Тайрон Къртис Богс, по-познат на широката аудитория като Мъгси Богс. 

И до днес той е най-ниският играч в историята на Асоциацията със своите едва 160 сантиметра! Но това по никакъв начин не го спира да остави следата си сред най-добрите, при това не като еднодневка за няколко сезона, а за цели 14 години. Цели 14 години момчето от Балтимор, Мериленд, играе сред великани, и то със страхотен успех. 

Освен това сте го гледали и в класиката “Космически забивки”, където имаше кратка, но запомняща се роля редом до Майкъл Джордан и Шантавите рисунки.

Какво по-добро вдъхновение за всички онези, които обичат играта, но просто не попадат в графата “ръстови”?

Историята на “изключението” Мъгси Богс при всяко положение трябва да бъде описана като “изключителна”.

Снимка: Getty Images

Още като дете Мъгс има среща очи в очи със смъртта. Все пак e роден и израства в Балтимор, един от най-опасните градове в цялата страна и когато е само петгодишен е прострелян в ръката и гърба. Случка, която се превръща в повратен момент в житейския му път.

“Тази ситуация промени цялостния ми начин на мислене. Промени самият мен. В кварталът, в който живеехме тогава, младежите рядко преживяваха отвъд 20 години. Просто едно мигване и вече те няма. Благодарение на тази случка се превърнах в това, което съм в момента. Не ме интересуваше какво мислеха или казваха за мен останалите. Просто вярвах в себе си, знаейки какво мога да постигна”, връща се назад във времето плеймейкърът, когото Вашингтон избира под №12 в Драфта през 1987 година.

Въпреки дребничкия си ръст, Мъгси е абсолютна звезда в колежа, където играе за Уейк Форест. За четирите си сезона в щата Северна Каролина има статистически показатели от 8.3 точки, 6.6 асистенции и 2.3 отнети топки, като най-впечатляваща е последната му година (14.8 точки, 9.5 асистенции и 2.4 отнети топки в 29 мача). Години по-късно неговата алма матер ще му окаже и най-голямата възможна чест, като извади от употреба №14, с който момчето от гетото на Мериленд изгрява на баскетболната сцена.

Още в първата си година в НБА попада в наглед комична ситуация в отбора на столичния Вашингтон Булетс, след като е съотборник с покойния вече Мануте Бол. Суданският великан и до днес е вторият най-висок играч в историята на Лигата със своите 231 сантиметра, а разликата между него и Мъгси е цели 71 сантиметра!

В столицата обаче прекарва само един сезон, след което се озовава в Шарлът. А както вече знаем, в Северна Каролина Богс определено играе страхотен баскетбол и като справка винаги можем да посочим колежанския Уейк Форест.

Снимка: Getty Images

И точно в редиците на Хорнетс идват най-добрите му години като професионалист. Той остава при “стършелите” от 1988 до 1998 година, като създава отлични партньорства на терена с култови фигури като Алонзо Морнинг, Лари Джонсън, Джамал Машбърн… През почти целия си престой там е несменяем титуляр на позицията пойнт гард и кажи-речи всеки сезон е сред най-добрите подавачи в НБА.

Към днешна дата Богс е №23 в историята по завършващи подавания със своите 6726 асистенции. Не е никак лошо за 160-сантиметров човек, който всяка вечер трябва да слаломира между великани под кошовете.

Всщъност биографичната книга на Мъгси се казва точно така - “В страната на великаните”. Нещо като Гъливер, но наобратно.

“Преди да стана по-популярен, беше наистина забавно да разбивам съперници, които ме подценяват, просто защото съм нисък. Мислеха си, че ще им е много лесно, но когато играта започнеше, буквално им скривах топката. Топката винаги беше по-близко до мен, отколкото до тях. Аз знаех на какво съм способен, а те нямаха абсолютно никаква представа”, забавлява се за сметка на доста от съперниците си гардът.

Разказва, че знае точно какво трябва да прави, за да компенсира това, че е значително по-нисък от всички свои противници. Споделя, че бързо е научил, че трябва да бъде истински гадняр и “вредител” в защита, да подърпва другите за екипите и да не им се дава.

“Просто се възползвах от това, което Господ ми е дал и се научих да изпозлвам тялото си възможно най-добре. Може би ако бях с 20 сантиметра по-висок, нямаше да бъда толкова добър, колкото бях. Но не мисля за подобни сценарии. Не си губя времето в мисли от типа “какво щеше да стане”. Просто работих с това, с което разполагах. Винаги съм се чувствал добре в тялото си, не съм имал проблем с ръста си и с това кой съм. Никога не съм си мислел - защо не бях по-висок?”, добавя още Богс, който игра и за Голдън Стейт и Торонто преди да каже “край” през 2001 година, когато се оттегли от баскетбола в НБА на 36-годишна възраст. 

Снимка: Getty Images

След общо 889 мача, в които се отличаваше средно с по 7.7 точки и 7.6 асистенции, а в два от сезоните си записваше по над 10 асистенции средно на мач в продължение на цяла кампания.

Превръща се във вдъхновение за редица други играчи, които въпреки ниския си ръст, оставят следа в Лигата - сред тях са Ърл Бойкинс (1.65), Нейт Робинсън (1.75 и единственият трикратен победител в Конкурса по забивки) и Айзея Томас (1.75 и най-ниският играч, попаднал в иделания отбор на сезона, както и играл в Мача на звездите).

“Да знам, че малко или много съм имал положително влияние върху следващите поколения и до някаква степен съм отворил вратата за тях, определено е нещо специално. Чувството е прекрасно и се радвам, когато осъзнавам, че съм помогнал на тези играчи, както те самите са ми споделяли в разговори”, говори за влиянието си той.

Как би се справил в днешната и много по-модерна и различна версия на НБА? Както разбрахме, не обича да прави хипотетични сравнения, но въпреки това вярва, че отново не би имал проблеми да бъде сред най-добрите.

Но това не трябв да изненадва никого. Все пак говорим за Мъгси Богс. 160-сантиметровото момче, което тръгна от опасните улици на Балтимор, прекара почти петнадесет години в НБА, игра в един от най-разпознаваемите спортни филми на всички времена и определено остави своя отпечатък в историята на баскетболната игра.

В страната на великаните.