Дийн Шийлс не е име, което е познато по нашите географски ширини. А не би трябвало да е така, защото историята на 37-годишният бивш национал на Северна Ирландия е една от онези, които определено си заслужават.

За петнадесетте си години като професионалист, атакуващият халф премина през редица отбори на Албиона, като извън английския втородивизионен Донкастър, ирландския Дъндолк и тимовете на Хибърниън, Дънфърмлин Килмарнък в Шотландия, безспорно най-впечатляващи са четирите му сезона в местния колос Рейнджърс. Има и престои в Дъндолк в Ирландия, в Дери Сити в родината си и за кратко в американския Едмънтън.

Но не визитката му е това, което прави Шийлс повече от любопитна фигура.

През 1985 година малкият Дийн идва на бял свят във футболна фамилия. Баща му, дядо му и двамата му чичовци са играли в местното първенство, така че всичко изглежда предначертано за него. Ясно е, че и той ще продължи семейната традиция.

Когато е само на 8 обаче претърпява инцидент, при който уврежда ретината на едното си око. Пет операции по-късно надежда няма, но въпреки това малчуганът не се отказва от играта и си извоюва право да играе в школата на английския елитен Арсенал.

Никой не знае за проблемите му, а още при дебюта си в професионалния футбол загатва за качествата си - това става факт с Хибърниън през 2004 година, а само година по-късно вече е облякъл и националния екип на Северна Ирландия.

Никой обаче не подозира, че заради онзи инцидент от детинството, Дийн на практик е с едно око. Да, другото му изглежда напълно нормално, но той не вижда с него. А постепенно налягането в очната му ябълка се увеличава до такава степен, че му причинява нетърпими главоболия и в крайна сметка през 2006 година дясното му око е премахнато.

Tогавашният му отбор Хибс търпеливо изчаква възстановяането му, като през април същата година Шийлс отново е на терена - с изкуствено око. Протезата не изпада от орбитата си и това му позволява преспокойно да прави това, което обича. Феновете на противниковите отбори обаче нямат никаква милост и редовно осмиват плеймейкъра, като се стига до няколко случая, в които към терена валят очни протези.

"Tова е част от модерното развитие на играта, за съжаление. Не е нещо приятно, но честно казано е по-трудно за хората около мен - семейство и приятели. Аз просто загърбвам всичко и си върша работата", казва плеймейкърът по адрес на обидите от трибуните.

През 2009 година поема към Англия, където остава три сезона, а при завръщането си в Шотландия се присъединява към Килмарнък, за да играе под ръководството на баща си Кени. Там се наслаждава максимално и помага на отбора да спечели Купата на Лигата. В един от мачовете по пътя към трофея дава три асистенции! Доста добре за човек, който има само едно око, не мислите ли?

Снимка: Getty Images

А след като си тръгва от Килмарнък, отваря и най-знаменитата страница в професионалния си път - присъединява се към падналия гигант Рейнджърс, който е изхвърлен в четвърта лига на шотландския футбол.

Meжду 2012 и 2016 година той е неделима и важна част от състава на "сините" от Глазгоу. Тръгва си след така жадуваната промоция обратно сред най-добрите и с равносметка от 123 мача и 31 гола за клуба. Както и редица асистенции.

След като напуска Рейнджърс така и не се задържа някъде по-дълго от сезон. Така и не обявява официално края на кариерата си, но на практика тя приключва след престоя му в Дери Сити през 2018 година.

От март миналата година е мениджър на полупрофесионалния Дънганън Суифтс в северноирландската елитна дивизия.

По този начин един от по-интересните герои от света на футбола отвори нова страница в така или иначе забележителната си история.

Снимка: Getty Images