Ерик Змиорката бе най-бавен в историята. Но продължава да мечтае за олимпийска слава
Плувецът от Екваториална Гвинея е един от най-запомнящите се образи в плуването
По-рано през седмицата своята 60-годишнина отбеляза един от най-необичайните участници на Олимпиада - Майкъл Дейвид Едуардс, добил световна популярност с прозвището си Еди Орела. Британският ски скачач се сдоби с пълнометражен филм за себе си, превърнал се в световен хит. Днешният герой не може да се похвали с нещо чак толкова голямо, но е факт, че остава в историята на олимпийските игри като един от най-странните, но и същевременно запомнящи се образи, стъпвали на най-голямата спортна сцена в света.
Дами и господа, запознайте се с Ерик Мусамбани Малонга. Плувец от Екваториална Гвинея, на когото бе лепнат прякор Ерик Змиорката.
Единствената му поява на Олимпиада е преди близо четвърт век, през 2000 година в австралийската столица Сидни, като почти 25 години по-късно представянето му продължава да е все така ярко. Макар и не заради невероятна бързина, но определено си остава запомянщо се.
22-годишният по онова време африканец си печели правото да участва в Сидни не защото е покрил минималното нужно време за квалификация, а защото е получил "уайлд кард". Тогава Международния олимпййски комитет окуражава спортисти от страни, в които няма нужните условия за тренировки и които са определени като "развиващи се".
Всъщност участието му на 100 метра свободен стил е първият път в живота му, в който Ерик Мусамбани вижда басейн с олимпийски размери - 50 метра. На практика той започва да плува по-сериозно едва шест месеца преди Игрите.
До момента представителят на Екваториална Гвинея е тренирал предимно в открити води в родината си, а кратките му плувания в истински басейн определено не са били кой знае колко ползотворни. Защото става дума за съоръжение в хoтел, намиращ се в столицата на страната му Малабо, който обаче е... с размер от едва 12 метра. И до който Ерик Змиорката е допускан само между 5 и 6 сутринта, когато няма туристи.
Олимпийският принцип, че участието е по-важно от представянето, олицетворява изцяло това, което Ерик прави. Но и поражда редица въпроси. Защо ли?
Защото, само за сравнение, Петер ван ден Хогенбанд печели дисциплината с време от 48.30 секунди, след като е поставил световен рекорд от 47.84 секунди в полуфиналите
А Ерик... Е, Ерик завършва повече от два пъти по-бавно от него, - 1:52.72 минути. Фарсът е пълен, защото той е в серия със само други двама плувци. Карим Баре от Нигерия и Фарход Орипов от Таджикистан.
Които дори не съумяват да финишират, защото и двамата парвят фалстарт. И това предоставя на Ерик възможността да плува сам-самичък в целия басейн, като печели, макар и с невиждано бавно към онази дата време.
"Последните ми 15 метра бяха най-трудни. На втората дължина бях толкова уморен, че бях готов да спра. Не усещах нито ръцете си, нито краката си. Всичко ми тежеше. Но подкрепата и аплодисментите на хората ме окуражиха да не се отказвам", разказва след това самият той.
А времето му е най-лошото в олимпийската история към настоящия момент. Това обаче не го отказва и няколко години по-късно, през 2004-а, сам признава, че е стигнал до 56.9 секунди като личен рекорд.
"След старта в Сидни спах повече от 12 часа, а когато се събудих, видях, че съм навсякъде по телевизията. Помислих, че съм направил нещо лошо. А когато отидох да вечерям в Олимпийското село, хората зпаочнаха да ми искат автографи и снимки. Осъзнах, че съм станал известен. Беше изключително изживяване за мен, защото бях много срамежлив човек.
През 2006-а е поканен на демонстративно плувно шоу в германския град Дюселдорф.
"Тогава плувах 100 метра за 52.18 секунди. Това бе и най-доброто време в цялата ми кариера", казва Ерик. Постижение, достойно за уважение, особено предвид случилото се в началото на новия век в Австралия.
А проблем с паспорта го спира за второ олимпийско участие - в Атина, като и до днес съжалява за това, защото е бил готов да покаже на света колко е напреднал.
През годините след това имаше и други "последователи" на Ерик Змиорката. Стани Нгандола от ДР Конго, също плувец, бе описан като "следващият Ерик" преди Олимпиадата в Пекин през 2008-а. Палестинецът Хамза Абду също бе в тази категория.
В Рио през 2016-а пък етиопецът Робел Хабте бе наречен "Робел Китът", защото завърши половин дължина след всички останали в същата дисциплина - 100 метра свободен стил.
И до днес Мусамбани е сравняван с Еди Орела, както и с култовя "Леден болид" - селекцията на Ямайка в бобслея през 1988 година.
Но пък незабравимото му участие има и своите плюсове. Самият Ерик казва, че хората нямали идея за Екваториална Гвинея, но след това научават за страната.
Преди повече от две десетилетия в родината му няма адекватен плувен басейн. Сега вече има два такива с олимпийски размери - в Малабо и в Бата - най-населеното място в страната.
Ерик Змиорката продължава да е близо до любимия си спорт, вече в ролята на национален треньор. И не крие мечтата си, която е смела, но нали точно поради тази причина мечтаем?
"Надявам се някога плувец от Екваториална Гвинея да спечели олимпийски медал. Аз тренирах на плажа или в реката. А сега плувците ни имат възможности, защото тренират както трябва. Няма да ги е страх, когато отидат на Олимпиада", категоричен е той.
Дали ще се изпълни мечтата му - единствено времето ще покаже. Но Ерик Мусамбани е достоен за уважение.
Защото продължава да прави това, което обича и да мечтае. Макар и в нетрадиционен спорт в страна, която никога не е имала традиции в него.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}