Ако преди сезона някой бе казал, че Лацио е претендент за титлата в Италия, вероятно щяхме да търсим хапче за главоболие и термометър, преди да му отговорим. В калчото властва Ювентус, с големи претенции и много изхарчени пари го конкурира Интер, имаме настанилия се трайно в последните сезони около върха Наполи... Рома, Милан - може би. Лацио обаче трудно се вписваше дори в четворката, ако футбол се играеше на теория и хартия миналото лято.
Но ето, че "орлите" отказаха да кръжат само около Колизеума и излязоха извън радарите на "място в Европа" като цели. Те са в невероятна серия - 16 поредни мача без загуба, в която записаха 13 победи и 3 ремита. Това ги изстреля на третото място с един изигран двубой по-малко. Ако довечера бият у дома Верона, което е съвсем очаквано, ще са само на 2 т. зад лидера Ювентус.
В добавка - тази атакуваща, забавляваща и печелеща машина на треньора Симоне Индзаги е нанизала 52 гола в 21 мача.
Но дали това е най-атрактивният тим на Лацио в историята? Със сигурност - не.
Преди 20 години един друг състав на небесносините играеше страхотен футбол и стана шампион. Но той пък бе атрактивен основно на терена.
Тук ще става дума за първия тим на Лацио, печелил титлата (те са общо две в историята). За онези типове от 70-те, които стреляха по гълъби от терасите на хотела, създаваха скандали и хаос, мачкаха по терените и накрая загубиха един от лидерите си в трагичен, травмиращ инцидент.
Ще стане дума за оръжие, футбол, фашизъм и един от най-лудите отбори, сглобяван някога.
И до днес - един от най-култовите, обичани и мразени в италианския футбол. Нарекоха ги Бандата на Маестрели.
Кръстиха я на човека, който носи отговорност, че се събраха. Томазо Маестрели създаде всичко това. Като цяло той не бе особено обичан от лациалите в началото на престоя си в клуба, защото бе играл за Рома. Това никога не помага да те приемат присърце в общността, известна като най-радикалната, крайна и силно мразеща и обичаща в италианския футбол. Лациалите.
Изобщо, това е странен клуб. След Втората световна война е приеман за консервативен, крайнодесен и дори - откровено фашистки, в моделите на управление, а и с публиката му. Корените на това възприемане се крият дълбоко в почвата на доказаните пристрастия към този отбор на Бенито Мусолини. Но не само.
"Ние сме аристокрацията на Рим, а аристокрацията на Рим е крайнодясна", ще ви обясни някой костюмиран тарикат от 50-те, 60-те или 70-те в столицата на Италия. Докато пали пура и отива към стадиона, за да развее флага на Лацио.
Та този Маестрели има клеймото, че е носил екипа на "онези другите" от Рома. Но набързо дава да се разбере, че иска да направи нещо, което никога не е постигано.
Лацио няма титла до този момент. В първата година на Маестрели завършва трети, само на три точки зад шампиона Ювентус. Отборът играе изключително корав и стегнат футбол (та кой в Италия не го прави), но има и козове, които го отличават от общото статукво.
Един от тях е Дългия Джон.
Така и до днес не се разбира кое надделява, когато се ражда този прякор. Дали е заради Дългия Джон Силвър, клатушкащ се на дървения си крак в "Острова на съкровищата", или заради това, че въпросният нападател просто е висок, а освен това е израснал на Острова и му викат Джон.
Джорджо Киналя изкарва детството си в Уелс, като сутрин рано обикаля околните къщи, за да краде млякото на съседите и да успее да закуси. Безработицата в Тоскана след Втората световна война прогонва семейството му във Великобритания и малкият Джорджо расте в Суонси. Там тръгва и за футбола като централен нападател. Киналя е култов елемент.
"Ей, ти, смешник. Ще ти вкарам два гола, аз съм Джорджо Киналя", се е чувало от вратарите десетки пъти в Серия "А". Най-смешното е, че се случва винаги според обещанието. Всички тифози в Италия го мразят, отвратителен и надменен тип. Лациалите го обожават. Няма такъв лидер. Арогантен към противника, но като орел за своите съотборници.
Маестрели гради отбора около него, централния защитник и капитан Пино Уилсън (Джузепе е истинското му име), страхотния и много опитен плеймейкър Марио Фрусталупи, лудия вратар Феличе Пуличи и... Русия ангел. Любимецът на всички, зевзекът, душата на тима и едновременно с това - гениален номер 10. Казва се Лучано Ре Чекони.
Това е гръбнакът. Подправката е на дясното крило, където вилнее Ренцо Гарласчели, наричан Гаринча от езерото Комо. В отбрана пред либерото Уилсън се подвизава стоперът Джанкарло Оди, на фланговете са Луиджи Мартини и Серджо Петрели.
В средата на терена до Русия Ангел и Фрусталупи влиза Франко Нани, а атаката е оформена от Гаринча, Дългия Джон и Винченцо Д`Амико.
Маестрели събира лудата си банда и атакува титлата още в първия сезон - споменатото трето място. Стадион "Олимпико" се превръща в крепост с нула загуби, а защитата с либеро Уилсън е невероятна - 16 допуснати гола в 30 кръга.
Какъв отбор, какъв колектив, ще си кажете. Почти.
"Постоянно се биехме на тренировки - спомня си вратарят Пуличи. - Традиционно на тренировъчното игрище имаше брутални влизания, няколко тежки контузии... На мачовете някои от нашите играеха дори без предпазни кори, те просто бяха лесни на фона на тренировките."
Маестрели оставя всичко това да се случва. Отборът е разделен на две групи, като Киналя е лидерът на "старите". В един момент от развитието на този тим, треньорът дори нарежда да се събличат в две отделни съблекални, защото конфликтите са постоянни.
Киналя не си говори с Фрусталупи, Нани и Д`Амико. Което е проблем, защото именно те трябва да му подават! Уилсън и Пуличи са в бандата на Киналя... Изобщо - всеки срещу всеки. Инструкциите на Маестрели са прости. Излизате на терена, тичате много, атакувата непрестанно по крилата и топката да стига до Дългия Джон. Останалото е ясно.
"Аз съм Завършек. Топката идва в мен, а когато приключа с нея, тя винаги е в мрежата", казва в интервю след един мач Киналя. Труден за издържане, надут самохвалко, който прегазва защитниците и вкарва отвсякъде. Освен другото е отдаден и откровен фашист, което никога не крие.
Проблемите не са само в тренировките и съблекалнята. Случват се и по улиците, в тунелите след мачове... Това е Луда банда. През 1970-а след домакинското 2:2 срещу Арсенал в Купата на панаирните градове, лациалите се почерпват в бара на хотела, където са английските играчи. Всичко започва от един невинно полетял стол - хвърля го Киналя, а отсреща никой няма намерение да си трае.
Лацио е наказан от УЕФА да пропусне следващото евроучастие, за което се класира.
Маестрели въвежда нещо непознато дотогава в клуба, а и в италианския футбол - лагери преди домакински мачове. Хотел "Американа" е почти извън града, далеч от шумотевицата, и там в събота сутрин се събира отборът.
Всички спят в отделни стаи и рядко си говорят. Така е и при гостуванията, като в автобуса е пълно мълчание, по разказите на някои от звездите на онзи тим. Пътуват, за да си вършат работата. Не за да са приятели.
И пак за хотела. Понеже наоколо няма нищо, освен магистралата за Рим, те убиват времето до мача като... стрелят.
"Повечето имахме въздушни пушки или пистолети там - разказва Пуличи. - Киналя притежаваше такава, с каквато е застрелян Кенеди. Кой беше най-луд ли? Аз, той, Серджо..." Серджо Петрели гаси лампата в стаята веднъж с пистолетен изстрел. Идва и полиция, но не се стига до арест. Хората от хотела са скандализирани, но добрите им отношения с Лацио са вече дългогодишни и скандалът е замазан.
На същите тези служители често им се налага да се занимават с врабчета, гълъби и други птичета, отстреляни от терасите. Играчите се забавляват на лагерите преди мачовете, макар - да признаем, това минава доста граници на разумното, както и да го погледнеш.
А онова дерби от 1973-а? Преди мача 60-70 фенове на Рома решават да си уплътнят съботната вечер, като идат и крещят пред отдалечения хотел. Идеята е да не оставят играчите на Лацио да се наспят. Тогава Серджо вади пушката... По чудо няма ранени, пас се намесва полиция и този път му е повдигнато обвинение. Все пак стреля по хора!
Скандалът е огромен. Още повече, защото преди да премине в Лацио, Петрели играе в Рома.
На терена същият този сезон се превръща в паметен. Започва с класика на терена на Виченца - 0:3. Вкарват Киналя, Ре Чекони и Гаринча от Комо. Уилсън носи 1:0 у дома над Сампдория, а в третия кръг могъщият Ювентус на Алтафини и Бетега сваля на земята бандата - 3:1 в Торино. "Мръсници", коментира с една дума Киналя, възмутен от симулациите на домакините.
Повратният момент за сезона идва на 30 декември, ден преди Нова година. Лацио бие у дома Милан с 1:0, Русия ангел вкарва в 90-ата минута, а лациалите нахлуват на терена на "Олимпико". Тимът е на първо място.
На 17 февруари Киналя нанизва два гола на "мръсниците" от Юве, лидерът бие с 3:1. Титлата вече не е просто мечта. Лацио е реален претендент. Нещо подобно на ситуацията сега.
Дългия Джон вкарва и в двете дербита с Рома, спечелени с по 2:1, след което по неговия си начин трие сол в раните на градския съперник. Дори Маестрели признава, че "понякога Джорджо преминава някои граници".
На 14 април 1974-а отново е време за голям мач. Шест кръга преди края на "Олимпико" идва Верона и повежда с 2:1 на полувремето. На трибуните настава тишина, напрежение и притеснение. Отборът се прибира в съблекалнята, а Киналя се кара с Гарласчели. "Нямаш един пас", крещи по пътя. Треньорът спокойно изчаква всички да седнат и казва само: "Върнете се на игрището и ги разбийте".
След което става Дългия Джон: "Какво сега? Дотук ли ни стига куражът? Има още шест мача!".
Гарласчели пак не подава, но вкарва. След това бележи и Франко Нани. Киналя слага точка на всичко в 78-ата минута и реве пред агитката от кеф. 4:2!
На 5 май се случва една от онези недели, които правят футбола толкова велик. Лацио гостува на Торино, а съперникът едва ли гори от желание да направи Юве шампион. Въпреки това Торо бие с 2:1, като хвърля и двете агитки по трибуните в паника. В същото време обаче Рома бие Ювентус с 3:2 в Рим. Другият римски отбор прави услуга на Лацио, също както торинският враг е помогнал на Юве!
Разликата остава три точки и вече всичко е в ръцете на лидера, и то на неговия стадион.
Така неделя по-късно, на 12 май, Лацио приема Фоджа и трябва да спечели задължително, за да си осигури титлата преди коравото гостуване на Болоня в последния кръг. Дузпа в 60-ата минута. Няма прошка от Киналя. 1:0.
Започва голямо треперене, хиляди небесносини флагове на препълнения стадион и едва изтичащи минути. Краят идва при този резултат, а теренът е море от лациали. Никой от играчите не успява да се прибере до съблекалните облечен. Маестрели се размеква за първи път, и то дотолкова, че нарежда "седмица на празненствата".
На 19 май махмурлиите от Лацио правят 2:2 на терена на Болоня, не се дават и в последния мач, въпреки че вече са шампиони. Първа титла в историята на клуба!
Дългия Джон става голмайстор на Серия А с 24 гола, а сам скромно заявява, че "ако не съм по-добър от Пеле и Кройф, съм на едно ниво с тях". Куриозно, по-късно играе в Космос от Ню Йорк редом до Пеле.
Съдбата обаче решава героите от Бандата на Маестрели да страдат далеч повече в живота, отколкото на почивката срещу Верона или при онова гостуване в Торино.
Първо идва удар от УЕФА. Ново наказание за година, след като изтичането на предишното е съпроводено с масов бой в съблекалнята с играчите на Ипсуич (есента на 1973 г., Купа на УЕФА). Така този отбор, толкова различен, спечелил титлата напук на логиката и очакванията, съставен от хора, които почти не си говорят, но изумително единен на терена, не успява да играе в Купата на европейските шампиони. Санкцията е за един сезон и влиза в сила точно след титлата.
Но има и много по-тежки удари.
През 1975-а Маестрели е диагностициран с рак. Президентът на клуба Умберто Ленцини му дава ролята на спортен директор, за да има повече време за себе си, за лечението, да е по-далеч от стреса. На 2 декември 1976-а архитектът на първия шампионски отбор на Лацио си отива от света едва на 54 г.
Преди да почине, Маестрели вижда как започва да се разпада творението му. Нани, Фрусталупи, Гарласчели и Д`Амико са продадени, за да излязат сметките в бюджета на клуба.
Смъртта застига далеч по-нелепо и абсурдно Русия Ангел. Това вече е история за филм. През януари 1977-ма, дни след смъртта на Маестрели, идва ужасът. Лучано Ре Чекони е застрелян в гърдите от собственик на магазин за бижута. Халфът решава да се пошегува, че ще го обира.
Но шегата става смъртоносна, след като месеци по-рано истински гангстери са ограбили въоръжени магазина. Русия Ангел обяснява в линейката към болницата, че всичко е един майтап, невярващ, че кръвта му изтича. До него е съотборникът му Пиетро Гедин, който е в пълен шок. Ре Чекони си отива на 28 години, в разцвета на силите си. Заради една шега, която не се получава.
Диригентът на оркестъра - Фрусталупи, е продаден на Чезена година след титлата. Остава идол. И неговата съдба... В ужасния ден с буря и дъжд на 14 април 1990-а, Фрусталупи, спортен директор на клуба Пистойезе в онзи момент, се врязва с бялата си "Ланча Тема" в друг автомобил на магистралата край Варезе. Загива на място, както и четиримата пътници в другия автомобил.
И накрая - самият Дълъг Джон. Той си отиде от сърдечен удар през 2012-а във Флорида, където остана да живее през новия век. Киналя се прибра в Италия и опита да купи Лацио преди 12 години, но бе обвинен в сделки с босове от Камората, а прокуратурата го обяви за издирване.
Повече обиден, отколкото уплашен, големият и странен тип се оттегли зад Океана, където имаше огромна репутация от времето му на играч. Там и издъхна на 65 години, като до последно бе ангажиран с бизнес и даваше интервюта по политически теми за случващото се в Европа. Както и за футбол, разбира се.
Все пак, това е човекът, който бе "ако не по-добър от Пеле и Кройф, поне равен с тях".
Това бяха те. Бандата на Маестрели, в която никой с никого не се понасяше, но заедно направиха немислимото - Лацио шампион.
Въпреки всички съперници и най-вече - въпреки самите себе си.
Това бе първата титла в историята на клуба. Втората дойде през 2000-а година с отбора, водено от Свен Горан Ериксон.
Ще видим ли трета през май?
Агитката често вдига плакати с ликовете на героите от шампионския тим, особено - на идола Ре Чекони
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}