Финалът в Киев: Когато "Реал" и "Ливърпул" бяха крале на Европа
Историята на доминацията на двата клуба в турнира на шампионите
"Реал" и "Ливърпул" ще влязат в битката в Киев в събота, стъпили здраво върху богатата си история та грандове в турнира.
И ако за английските "червени" последните 30-ина година не са "поле" на доминация на домашната им футболна сцена, то в Европа те продължават да са фактор.
"Ливърпул" спечели Купата на УЕФА през 2001 г., игра финал за Лига Европа през 2016-а, вдигна трофея в Шампионската лига през 2005-а и изгуби финал през 2007-ма. За пети път през новия век клубът от "Анфийлд" е на европейски финал.
Каквото и да кажем за историческото влияние на "Реал" върху футбола на континента, няма да опише достатъчно ясно този феномен.
Не ги наричат "кралете" само заради короната в емблемата. Това е кралят на турнира на шампионите.
"Реал" спечели първите пет издания на надпреварата - между 1956-а и 1960 г., след което губят два пъти (1962 и 1964 г.), за да вдигнат шестата си купа в 11-ото издание на Купата на шампионите!
За първите 11 години, "белите" са на 8 финала. И днес, когато тази доминация е наричана "нечувана", само се замислете: "Реал" е на четвърти финал в последните пет години. Историята изглежда се повтаря.
Ди Стефано. Снимка Getty Images
През 50-те това е отборът на Ди Стефано, Хенто, Муньос, Риал и Маркитос. Мигел Муньос вдига първите две купи като капитан, а последните две от онзи период - като треньор.
Единственият, който играе и на осемте споменати финали, е Франсиско "Пако" Хенто. Днес той е почетен президент на "Реал", наследил поста от приятеля му Ди Стефано, който си отиде от света преди 4 години.
1957 г., "Реал". Снимка Getty Images
Отборът от 50-те и 60-те е изграден от президента Сантяго Бернабеу Йесте, който ръководи клуба от 1943-а до 1978 г. На него днес е кръстен стадионът на "Реал". Бернабеу е и един от основателите на турнира, подкрепил мощно идеята на френския журналист Габриел Ано в началото на 50-те.
Идеите му минават през пълно реструктуриране на академията и тренировъчната база, залагане на "кантерата" - юношеската школа на клуба, но и налагане на модела на купуване на най-силните играчи в света. Първият шампионски тим на "Реал" от 1956-а печели с 4:3 финала срещу "Реймс" (Франция), като в състава има 10 испанци и Ди Стефано.
При легендарното 7:3 над "Айнтрахт" на финала през 1960-а обаче в тима играят Ди Стефано, великият унгарец Ференц Пушкаш, уругваецът Сантамария, аржентинецът Рохелио Домингес и бразилецът Канарио. Раймон Копа, френският магьосник, също се присъединява към тази отбрана компания.
Финалите на онази доминация:
1956 г., Париж: 4:3 срещу "Стад Реймс" с голове на Риал (2), Ди Стефано и Маркитос.
1957 г., Мадрид: 2:0 над "Фиорентина", голове на Ди Стефано и Хенто.
1958 г., Брюксел: 3:2 над "Милан", голове на Ди Стефано, Риал и Хенто.
1959 г., Щутгарт: 2:0 над "Стад Реймс", голове на Ди Стефано и Матеос.
1960 г., Глазгоу: 7:3 срещу "Айнтрахт", голове на Пушкаш (4) и Ди Стефано (3).
Прочутият финал от 1960 г. Снимка Getty Images
Този мач, игран пред 127 000 зрители на "Хемпдън Парк", е считан за един от кръстопътните като влияние във футбола. Играта на "Реал" е близо до съвършенството, а картина от двубоя достига до цяла Европа в репортажи. Това вероятно е денят, в който Мадрид получава и първите ясни отенъци на легендарния си ореол.
1966 г., Брюксел: 2:1 срещу "Партизан", голове на Амансио и Серена.
През 1998 г. Кралят се завърна, слагайки край на 32-годишна пауза с нова купа на шампионите.
Финалът срещу "Ювентус" в Амстердам донесе трофея след победен гол на Предраг Миятович за 1:0.
1998 г., "Реал". Снимка Getty Images
Снимка: Getty ImagesВ следващите 4 години Мадрид триумфира още два пъти, оформяйки нова миниера на доминация:
2000 г., Париж: 3:0 над "Валенсия", голове на Мориентес, Макманамън и Раул.
2002 г., Глазгоу: 2:1 над "Леверкузен", голове на Раул и Зинедин Зидан.
2000 г., "Реал". Снимка Getty Images
Снимка: Getty ImagesВ този финал игра и Димитър Бербатов, влязъл рано като резерва за германския отбор. В края той пропусна да изравни, като спасяванията на друга резерва - Икер Касияс, оставиха купата за "Реал".
2002 г., "Реал". Снимка Getty Images
Снимка: Getty ImagesТова бе ерата на Фернандо Йеро, легендарния капитан Маноло Санчис, Роберто Карлуш, както и символа Раул.
Последваха нови 12 години чакане, преди генерацията на Роналдо, Рамос, Марсело и останалите да донесе още 3 купи за 4 години (в стил "Реал" - когато доминира, този клуб просто доминира трайно).
2014 г., Лисабон: 4:1 над "Атлетико" с продължения, голове на Рамос, Бейл, Роналдо и Марсело.
2016 г., Милано: 1:1 и дузпи срещу "Атлетико", попадение на Рамос в редовното време.
2017 г., Кардиф: 4:1 над "Ювентус", голове на Роналдо (2), Каземиро и Асенсио.
2017 г., "Реал". Снимка Getty Images
Снимка: Getty Images
Роналдо бележи на финала през 2017 г. Снимка Getty Images
Снимка: Getty ImagesКъм 12-те купи, "Реал" има и 3 загубени финала. "Бенфика" и "Интер" успяват да спрат доминацията в началото на 60-те, а последното поражение в мач за трофея е от 1981 г. - срещу "Ливърпул", който е съперник и в събота.
"Червените" от "Анфийлд" са европейската гордост на английския футбол с пет купи на шампионите. Те стягат обръч около турнира в края на 70-те и първите години на 80-те, като доминацията им спира със събития, които не бива да имат нищо общо с играта.
Клубът е в огромен подем още от 60-те години, воден от Бил Шенкли, но идването на Боб Пейсли като мениджър през 1974 г. го слага на картата на Европа.
Кевин Кийгън е звездата, а съставът е от 11 британци (9 англичани, ирландецът Стийв Хайуей и уелсецът Джоуи Джоунс), когато през 1977 г. трофеят идва за първи път в клуба. Следват 8 сезона с още 3 купи.
1977 г., "Ливърпул". Снимка Getty Images
Снимка: Getty Images1977 г., Рим: 3:1 над "Борусия" (Мьонхенгладбах), голове на Тери Макдърмът, Томи Смит и Фил Нийл.
1978 г., Лондон: 1:0 над "Брюж", попадение на Кени Далглиш.
1981 г., Париж: 1:0 над "Реал", гол на Алън Кенеди.
1984 г., Рим: 1:1 и победа с дузпи над "Рома", гол на Нийл в редовното време.
1981 г., "Ливърпул". Снимка Getty Images
Снимка: Getty ImagesГодина по-късно, в минутите преди поредния финал - този път срещу "Ювентус", фенове на "Ливърпул" атакуват трибуната с италианците, настава паника, срутва се стена в сектор Z на стадион "Хейзел" и загиват 39 тифози на "Юве".
"Ливърпул" губи финала, който изобщо не бива да се играе в този ден, а после е изхвърлен за 6 години от евротурнирите.
1981 г., "Ливърпул". Снимка Getty Images
Снимка: Getty ImagesЗавръщането е мъчително, през 90-те успехите не идват, а и у дома влиянието на клуба спада със старта на Висшата лига.
Но през 2005-а "червените" спечелиха петата си купа на шампионите, и то по начин, който никога няма да бъде забравен.
В Истанбул съперник бе "Милан", сочен за голям фаворит в мача. Съставът на италианския отбор бе съзвездие, а този на "Ливърпул" - пълен с играчи от средна класа за европейските стандарти.
Алонсо вкарва дузпа на финала през 2005 г. Снимка Getty Images
Снимка: Getty ImagesДида, Стам, Малдини, Неста, Кафу, Пирло, Гатузо, Кака, Креспо, Зеедорф и Шевченко.
Срещу Дудек, Финан, Карагър, Хюпия, Траоре, Алонсо, Гарсия, Джерард, Рийзе, Кюъл, Барош.
На пръв поглед - неравностойно. И до началото на второто полувреме "Милан" водеше с 3:0, напълно заслужено. Тогава настана буря, "Ливърпул" върна три гола за шест минути (54-60 минута), за да стигне някак до дузпи, въпреки че италианците изпуснаха няколко страхотни ситуации.
Спасяването на Дудек срещу Шевченко, 2005 г. Снимка Getty Images
Снимка: Getty ImagesТам Дудек повтори клоунадата на Брус Гробелаар от 1984-а в Рим и донесе купата на "Ливърпул".
Две години по-късно "Милан" отмъсти на финал в Атина, с което статистиката на "червените" е 5 спечелени и 2 загубени мача за трофея.
2005 г., "Ливърпул". Снимка Getty Images
Снимка: Getty Images"Ливърпул" отива в Киев на осми финал, "Реал" - на 16-и. Двата клуба се гордеят със 17 спечелени купи на шампионите от общо 62 издания на турнира. Това си е почти 1/3 от трофеите!
Историята и традициите говорят, че в събота ни чака нова класика.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}