Футболът веднъж ги спаси от войната, а сега надеждата е да го направи и от глада
Мащабният план "Купа на Африка" трябва да е ключът към икономическия растеж
За всяка страна домакинството на значим спортен форум, особено ако е по футбол, е въпрос на огромен престиж и реклама пред света. Виждаме на какво са готови страни като Катар или Саудитска Арабия, които с умопомрачителни средства градят нов имидж пред света чрез спорта. А "имидж" понякога е ключовата дума в тези домакинства.
В момента паралелно се произвеждат две континентални футболни първенства. Това на Азия, за което в Катар отново "разопаковаха" стадионите, използвани преди малко повече от година за Мондиала. Както и това на Африка, където домакин е Кот д'Ивоар.
В последните две десетилетия "слоновете" се превърнаха в една от големите футболни сили на континента, имаха суперзвезди на най-високо ниво, но като държава и условия Кот д'Ивоар бе твърде далеч от това да домакинства футболен шампион, бил той и на Африка.
Страната заема 138-о място по богатство и стандарт на живот в класацията на Международния валутен фонд, а подобно на много държави в региона, се мъчи да се справи с последствията от години на размирици и граждански войни.
Правителството на страна, водено начело от президента Аласан Уатара обаче съзря, че именно футболът може да е ключ към прогреса, както преди години се превърна в огромния и безценен ключ към мира.
Първоначално Кот д'Ивоар трябваше да домакинства Купата на Африка през 2021-а, но както често се случва на континента, не успя да се справи с организацията в нужните срокове и домакинството бе отложено с три години.
А за да няма нова издънка, правителството поиска заем в размер на 3,5 милиарда долара от Международния валутен фонд.
Колосални пари за страна като Кот д'Ивоар, като управляващия вече 14 години Аласан Уатара се похвали, че 1 милиард е похарчен конкретно и единствено за Купата на Африка.
Разбира се, това предизвика доза недоволство от живеещото в бедност население, поне докато форумът не стартира на модерния национален стадион в Абиджа, който Аласан Уатара кръсти на ... себе си.
Носещото името на президента 60-хилядно съоръжение струваше 250 милиона долара и е сред най-модерните на континента, а останалите средства до този милиард бяха похарчени за изграждане и реновиране на още пет съоръжения.
Днес Кот д'Ивоар разполага с шест изключително модерни за стандартите на Африка стадиони, но големият въпрос е какво ще се случи с тези съоръжения след първенство и дали няма те да започнат да пустеят и да се рушат.
Разбира се, трябва да се отчете фактът, че останалите 2,5 милиарда от средствата, получени като заем за Купата на Африка, бяха използвани за пътища, болници и изобщо за подобряването на инфраструктурата в някогашната икониомическа сила на Африка, която към днешна дата е твърде далеч от положението си в годините след независимостта.
Спасение чрез футбол.
Именно това е доводът на президента Уатара, който е първият и единствен до момента избран президент на страната. Това се случи през 2010-а, в първите избори след войната, в която отново футболът се оказа спасител.
В началото на века в Кот д'Ивоар започва свирепа гражданска война. Страната е разцепена на две, а овлдяният от бунтовниците север се опитва да превзема и юга, където е подкрепяното от Франция правителство, а и където са големите градове.
Типично за Африка, гражданската война е отличава със зверства срещу цивилното население, докато не бива прекъсната от една греда.
В разгара на най-свирепите месеци от войната, предвожданият от играчи на Челси, Барселона, Арсенал и Тотнъм звезден тим на Кот д'Ивоар, води своята битка с Камерун за място на Мондиал 2006 в Германия, който може да се окаже първи за "слоновете".
Надеждите се изпаряват, когато в предпоследния кръг от кампанията Кот д'Ивоар губи с 2:3 от Камерун у дома. Вместо да си осигурят мястото си на Мондиала, "слоновете" позволяват на Пиер Уебо да им вкара три гола и да прати камерунците с точка напред преди последния кръг.
Датата е 8 октомври 2005-а. Кот д'Ивоар гостува в Судан и води уверено с 3:0. Тимът е свършил своята задача, но не държи съдбата в ръцете си, а непрестанно звънни в Яунде чака да чуе какво се случва в мача на Камерун срещу играещия само за честта си Египет.
По това време Камерун води с 1:0, но десет минути преди края Египет изравнява. Кот д'Ивоар е на минути от сензационно класиране на Мондиала, когато в Яунде домакините получават право да изпълнят дузпа, а вече тече даденото от рефера продължение.
Същият този Пиер Уебо, забил хеттрик преди месец в Абиджан взима топката, но цели напречната греда и потапя Камерун в сълзи, а празниците в Кот д'Ивоар започват.
Ключовият за страната момент обаче настъпва минути по-късно, когато камера на националната телевизия нахлува в съблекалнята, може би най-големият символ на страната (не само на тереана) - Дидие Дрогба, хваща микрофона и казва:
"Мъже и жени на Кот д'Ивоар. Всички от севера, юга, изтока и запада. Днес видяхте, че всички можем да съществуваме заедно и в хармония, по пътя към нашата цел - Световното първенство. Обещахме ви празненства, които да обединят нацията, а днес ви молим на колене (в този момент намиращите се зад него съотборници падат на колене).
Нашата пълна с богатства страна не трябва да попада в плен на войната. Оставете вашите оръжия и организирайте избори".
Думите му не слизат от местните телевизии, а седмица по-късно е отчетен първия ден от години, в който в Кот д'Ивоар не е произведен изстрел.
Двете страни сключват примирие, а макар още пет години да няма избори и на места да има леки локални конфликти, то и до днес изказването на Дидие Дрогба и класирането за Мондиал 2006 се приемат за мига, в който войната спира.
Упововайки се на онзи исторически миг, заради който редица африкански лидери поискаха Дидие Дрогба да получи Нобелова награда, настоящият държавен глава опитва да използва футбола отново като спасение за страната.
Все пак трябва да вметнем, че кръстилият стадион на себе си Аласан Уатара не е изцяло положителен герой. Едва ли има държавен глава в региона, който да е минал без огромни корупционни скандали, а не са малко и критиците му, че похарчи милиард за стадиони, включително и такъв на негово име.
Любопитен детайл е, че един от най-големите скандали около името на Уатара е, че той изобщо не е котдивоарец.
И до ден днешен опозицията твърди, че той всъщност е роден в Буркина Фасо и се явява в политика с фалшив акт за раждане. Именно заради това той не успява да се кандидатира за президент преди гражданската война, която прекарва като служител на Международния валутен фонд. Същият, който му отпусна 3,5 милиарда за Купата на Африка.
Футболът вече веднъж се притече на помощ на Кот д'Ивоар и спря кръвопролитията. Днес за щастие на местните жители гражданска война няма, а футболът е обещаната им надежда за избавление от бедността.
Не знаем дали това ще се случи с модерни стадиони за милиард долара, но поне това е рецептата на човекът, кръстил най-бляскавата от тези арени на свое име.