17-11-2017 20-11-2018

Георги Димитров пред Dir.bg: Футболът ни е пълен с фалшиви герои, само от Луната не взимаме играчи

Големият капитан на ЦСКА и националния отбор не спестява нищо никому

13:15 | 11 февруари 2019 | Редактор : Динко Гоцев 35 14587 Снимка: ПАВЛИН ДАСКАЛОВ

Георги Димитров-Джеки е човек, който никога не спестява мнението си.

Не говори често, но когато го прави, мнозина не са доволни. Откровен е и удря директно, когато говори за футбол. Далеч е от играта, не работи в клуб или в БФС, въпреки че има над 20-годишен опит като футболист и треньор.

Dir.bg се среща с някогашния капитан на националния отбор в базата на Футболния съюз в Бояна. В хода на разговора се оказва, че няма нужда да задаваме много въпроси. Просто оставяме Гошо Капитана да излее своето мнение за нивото на играта у нас, за трансферната политика, за това как беше едно време...

Виж още И на 60 години, той си остава Гошо Капитана (галерия)

Защо не е ангажиран с работа във футбола?

Всъщност, даже не обичам и да говоря много-много, да давам акъл. Никой не ме слуша. Казвам си мнението, защото ме търсите. Иначе няма да търся даже и да говоря за футбола. Хората в клубовете трябва да вършат работа, а не да се оправдават постоянно и да дават само интервюта. В България всеки втори е специалист, всеки знае всичко.

Гледам футбол, разбира се. Международните мачове не са ми интересни, онзи ден гледах даже Барселона и Реал... Не са ми интересни.

Нивото у нас

То не е ниско, то е трагично. Слушам специалисти говорят - "добър мач за българските стандарти". Няма такива стандарти, футболът е един. Едни го играят добре, едни - лошо. Ние го играем трагично. А то и българи не останаха, та да говорим за български стандарт. Всичко е чужденци.

Къде е проблемът?

Преди беше друго, но със сигурност не е било чак толкова по-добре. Не трябва да си бягаме от българското. Бразилците навремето искаха да копират германския стил, да вкарат атлетизъм към техниката им. Това беше през 70-те години. След това англичаните искат да вкарат техниката на бразилците. Но не се получава. Провалиха се.

Милян Милянич, един от най-добрите югославски треньори, който беше и на Реал наставник, казва: Футболът не трябва да става професия. Днес казваме - футболът е бизнес. Бизнес, бизнес, но където влизат чак толкова много пари, вече няма футбол.

Снимка: ПАВЛИН ДАСКАЛОВ

Ние тук сме тотално объркани, не знаем откъде да започнем. Искаме постоянно да копираме някого. Имахме си всичко, не само във футбола, в други спортове бяхме много силни, бяхме номер едно. Но променихме всичко. Говорим за вкарване на методика. Каква методика, като няма подбор. Не могат да ме изкарат днес мен на терена и да искат нещо да покажа. Трябва селектиране на правилните момчета.

Не ги търсят, някой трябва да ги намира. Треньори има, но не им се работи.

Има ли бъдеще?

Миналата година юношите ни не направиха нищо. Младежите ги би два пъти Люксембург. Те, Люксембург, преди няколко години не знаеха коя врата бранят и към коя нападат. Едно момче с опашка ни вкара два гола. Момче ли беше, момиче ли...

Всички се развиват, мъжете се сравняват с Норвегия и Кипър, но и те вървят напред. Всеки гледа да се развива във футбола.

Бях на финалите на юношите в Търново миналата година - то няма нищо. А на финалите са най-добрите, щом там няма... Във футбола един човек се формира до 17 години. Каква подготовка ще правиш после като той няма базата?

Ние постоянно се лутаме. Тук се назначават собственици, сменят се треньори, все едно купуват фабрики на 8 септември 1944 г. Никой не знае кой кой е... Треньорът на ЦСКА дава интервюта за подготовката, сезонът почва... И след няколко часа го няма вече и представят следващия.

Снимка: ПАВЛИН ДАСКАЛОВ

Финалът от 1985-а с наказанията на ЦСКА и Левски

От цялата работа пострада ЦСКА. Разкатаха ни фамилията, Левски си останаха към полицията, а ние... Размятаха ни към Септември, къде ли не... Дойдоха някакви началници от ВИФ, един заместник-министър на финансите, някакви нови хора. Преди това ЦСКА бе организиран клуб, всеки втори бе световен шампион в спорта си, беше удоволствие да си част от този клуб. Най-популярният спорт беше футболът, затова ни удариха там.

Тогава очакванията бяхме ги вдигнали толкова, че една загуба от Марек идва и цялата Борисова градина беше пълна с фенове, недоволни, бунтуваха се. Искаха обяснение, рязаха греди... Хората тогава се възмущаваха от една загуба. Сега няма реакция, незамисимо какво се прави и каква е играта. Днес е модерно да си фен и да се кълнеш във вярност.

Снимки: Иван Григоров

За периода в Сент Етиен

Ние бяхме сто пъти по-добри от тях - за ЦСКА говоря. Знаех ги много добре като ниво, ние играехме по турнири и през лятото с такива европейски състави, и по-сериозни от Сент Етиен. Биехме ги където ги хванем. Днес гледам по Турция играят с Халадаш, Манатгаф, не мога да им кажа имената... И като бият някой - голям успех, нищо, че е контрола. Като паднат - резултатът няма значение, защото е приятелски мач.

Разликата във Франция е, че никой не прави трагедии от една загуба. Има политика, стратегия. Нормални взаимоотношения. Гледат да развиват футболисти. Аз се познавам и съм близък и до днес с президента. Той дава много пари и се чувства виновен, когато не вървят нещата. Само бюджетите на юношите са по-големи от тези на мъжките отбори у нас, и то водещите.

Ориентират се от много време към тъмнокожите играчи, те се развиват по-бързо и са по-атлетични. Нашите деца днес по-бавно възмъжават, повече изкушения имат. Навремето по-бързо узрявахме, такъв беше животът. На 16 години започваш.

Защо днес е по-трудно у нас с младите играчи

Днес са други времена. По наше време беше мотивацията да влезеш да играеш футбол. Не го мислиш. Влизаш във футбола, в бокса, в борбата... Днес е по-различно. Младите избират други спортове - тенис, пинг-понг, кърлинг, търкалят там камъка... Безрискови спортове. Търсят лекото.

Сигурно са станали по-умни, не искат един ден да ги боли главата, по която са ги удряли. А преди си даваха здравето, един Касиус Клей навремето не го е мислил, цял живот го биха по главата и си понесе последствията.

Снимки: Иван Григоров

Чужденците във футбола ни

Днес идва някакъв холандец, утре австриец, вдругиден и американец ще докараме. Само на Луната не сме стигнали, и оттам да доведем някой играч. А ние не произвеждаме футболисти.

Виждате какви хора идват тук. Правят ни на глупаци. От Руанда докарваме играчи. Дойде един в ЦСКА - Секулич, аз им казах като го видях - трябва да не го пускат на пешеходната пътека да пресича сам, може да го смачкат, той е дюстабанлия. Ще го блъсне някоя кола.

Фалшиви герои. Започнал съм да им пращам дисковете с песента на Тодор Колев, ама няма да стигнат, трябват хиляди бройки за хората в нашия футбол.

Започнахме през 90-те да вкарваме футболисти, но не подобряват качеството, а само някои хора правят пари.

Ето такива трансфери като на Десподов са позитивни. Обаче и там... питат го за парите, бил подобрил рекорда на Стоичков. Това ли трябва да го питаме? Такива неща го объркват. Ако не му тръгне играта там и това ще му тежи.

Защо вървим след другите?

Не сме били никога някаква голяма футболна сила. Фойерверки сме имали, а и постижението от САЩ 94, но трябва постоянство. Унгария я виждаме - колко години вече са в криза. Ние сме в постоянна криза.

Вижте снимките тук (сочи стената с фотоси на легенди - б.а.), къде са тези хора, защо те не дават съвети, защо не са във футбола.

Когато бях във Франция през 80-те години, гледам в една дискотека някакви хора се боцкат с едни игли. Викам си - "Това ако е в България, ще ги арестуват". Обясниха ми - мода. Сега при нас ситуацията знаете каква е с тези зависимости. Всичко идва отнякъде с времето.

Снимки: Иван Григоров

Би ли работил в клуб или БФС?

Да работя във футбола? Трябва да знам с кого и за какво? Да взема едни пари и да ми докарат от чужбина на кило играчи... Не. Винаги друг е виновен. Днес съдиите, утре - БФС. А какво си направил, какво си изградил. Търсим оправдания само.

За Мондиал 1986

Беше невъзможно да се играе. Бяхме в един хотел с Белгия и Уругвай. Те по цял ден бяха на плажа - Шифо, Геретс, Франческоли... Ние тренирахме по два пъти всеки ден. Първо започнахме с месец подготовка тук, един месец в Германия и един месец в Мексико. Като почна световното, беше ни дошло вече байгън, искахме пеш да си тръгнем обратно за България.

Страхотна жега беше, не се дишаше. Другите отбори ги караха да качват килограми преди да отидат, за да изгорят запасите горе. А ние бяхме станали на вейки, не можехме да ходим.

В Щатите през 1994-а отпуснаха свободен режим, но и те бяха играчи с опит, играеха навън и имаха голямо самочувствие. Ние бяхме силен отбор, но беше по-различно.

За манталитета

Едно е да имаш самочувствие и манталитет, друго е просто да имаш качества. Ето днес - един Неделев, много ми харесва като умения, като талант. Но не иска да поеме риска да иде да се развива навън, изглежда. Не го познавам момчето, но явно е така. И това е разликата.

Ние с ЦСКА бяхме много силен отбор, но дали можеше да спечелим Купата на шампионите, това не знам. И то пак - заради манталитет. Побеждаваш най-силните, идва мач с някой като Гленторан. Тук ги бихме 2:0, а трябваше да е 50:0. Слаб отбор. Там ни поведоха с 2:0 и за малко да ни отстранят. Ето за това говоря, това е манталитет.