17-11-2017 20-11-2018

Гимнастичката боец Валентина Георгиева: В Париж ще съм в море от акули. Но няма страх

След битката с ужасната контузия 17-годишната състезателка няма търпение за Олимпиадата

Снимка: Bulphoto

Гимнастичката боец Валентина Георгиева: В Париж ще съм в море от акули. Но няма страх

След битката с ужасната контузия 17-годишната състезателка няма търпение за Олимпиадата

11:06 | 17 юли 2024 | Автор : Динко Гоцев 6 5930 Снимка: Bulphoto

Валентина Георгиева е само на 17 години, но спортът вече ѝ предложи толкова изпитания, че има опит като на ветеран. Българската представителка при жените в спортната гимнастика на игрите Париж 2024 тръгва смело към Олимпиадата, след като преодоля и се възстанови от изключително тежка травма. През 2022-ра на Европейското в Мюнхен скъса кръстни връзки на коляното и увреди менискус, като възстановяването продължи над година и половина. Но се завърна по-силна.

Олимпиадата в Париж

През тази година стана втора на Европейското в Римини на прескок, само зад французойката Колин Девиар. А на Световните купи в Кайро и Варна спечели златото, като си осигури и квота за Париж. Другият ни участник в спортната гимнастика ще е Кевин Пенев.

Тя е невероятен боец по характер и това личи ясно, докато разговаряме в залата на стадион "Раковски" в София. Валентина говори за Dir.bg само няколко дни преди да представи България на най-големия спортен форум. На 17 на Олимпиада... И след това, през което мина.

Ето разговора с този непримирим боец в спортната гимнастика - Валентина Георгиева:

Какъв е планът преди Париж?

Тренираме в София още няколко дни. На 19 юли пътуваме, една седмица преди откриването да сме там е планът. Ще имам време да свикна с уредите и залата, с всичко. Програмата ни е ясна - Кевин Пенев играе на 27 юли, а аз - на 28 юли. Малко остана до състезанията.

Какво надделява - повече напрежение или повече вълнение от това, че на 17 ще си на Олимпийски игри?

Виж още Нови трика и детелина за късмет за Валентина Георгиева от италиански бранд

Неописуемо е чувството. Имах много тежка контузия и завръщенето след нея, а и постигането на тази олимпийска квота за мен са нещо голямо.

Напрежение имаше. На състезанията, които имах след завръщането си в залата, се усещаше, поне в началото. Това са пет Световни купи, две вътрешни състезания и едно Европейско първенство. Вече имам осем състезания от началото на годината. И след тях успях да пренебрегна стреса и да приемам нещата по-спокойно.

Коментирахме го и с треньора ми Филип Янев - да, това е Олимпиада, но е състезание като състезание. Това е настройката за Париж: ще има подиум, уреди, зала, ще играем пред съдии... Нищо необикновено.

Иначе ще се паникьосам, а това не бива да се случва.

Не бива, а и няма да се случи. Ти си заобиколена от големи фигури - и треньорът ти Филип Янев, и Данчо Йовчев, и Краси Дунев, които ръководят федерацията, са опитни бойци от Олимпиади. Това не може да не помага.

Всички те много ми говорят, че това е състезание като състезание. Разбира се, наясно съм, че там ще са най-добрите гимнастички в света. Чувствам се малко като рибка в море от акули. Сама сред тях, за първи път на такова ниво. Но с треньора ми го говорим постоянно. Не трябва да има напрежение, а да покажа какво мога. Нямам какво да губя. Мога само да спечеля там.

Готова съм да покажа това, което тренирам. И да докажа, че всичко - кръв, пот и сълзи, си е заслужавало. Затова отивам в Париж.

Снимка: Bulphoto

Спортната гимнастика и спортът изобщо в семейството ли е?

Баща ми е минал през много спортове, но непрофесионално. Майка ми е бивша състезателка по художествена гимнастика. На 4 години ме записаха на гимнастика в залата на "Герена". Там залата е разделена на две части - за художествена и за спортна гимнастика. Заведоха ме да тренирам художествена, но всъщност другата веднага ме грабна.

Като видях как всички тичат и скачат... Аз винаги съм била много енергична, бърза, екстремна. Не усещах художествената като моя спорт. Свързахме се с господин Йордан Йовчев, после той ни свърза с моя треньор Филип Янев. И от първото ми стъпване в залата за спортна гимнастика аз съм с него.

Първата тренировка трябваше да е пробна. Той - да види дали ставам за този спорт, а и на мен дали ще ми хареса. Но тя продължи два часа тази тренировка, не можеха да ме изкарат от залата.

Излязох с една усмивка не до ушите, а зад ушите! И казах - това е моят спорт, оттук няма да ме мръднете!

Как го усети?

Чувствах се жива в тази зала и в този спорт. Тичането, скачането във въздуха, цялата енергия. Чувстваш се, все едно летиш. Спортният адреналин и злобата, това да искаш да си първи - това е моят характер.

Аз съм зодия Лъв, в кръвта ми е да искам да побеждавам.

Виж още Най-добрата ни гимнастичка се завръща 17 месеца след кошмарната травма

Стигаме и до лятото на 2022-ра с тежката контузия. Имаше ли притеснения, че това може да е край на кариерата ти дори?

Имах притеснения в началото. Отидохме в болницата в Германия и докторът ни каза диагнозата и проблема. Господин Красимир Дунев ми каза, че предстои много дълго възстановяване и нещата са тежки.

Имаше вероятност да успея да се възстановя само до степен да мога да ходя като нормален човек. И да тичам, но колкото да си хвана рейса... Не и да се състезавам.

Не ми е първата контузия. Но тази беше сериозна, наистина тежка. Казах си - няма да бързам. Ще направя всичко по стъпките, за да се завърна и да се състезавам отново. Имаше момент, в който не виждах напредък във възстановяването... Останах временно на едно ниво, в което коляното ми просто не позволяваше повече натоварване. И тогава си казвах - дали има смисъл да продължавам? Ами, ако не се върна по-силна? Ако не се възстановя напълно? Може ли да се случи пак? Такива мисли ми минаваха тогава...

Снимка: AP/БТА

Тук идва темата за менталните проблеми във вашия спорт. Историята с тях не е от вчера, Симон Байлс се отказа насред игрите в Токио заради това. Ти как се справи в онзи тежък момент и изобщо - как го правиш?

В този момент на деветдесет процента останах сама. Умишлено се затворих в себе си, само с треньора ми. Прекарвах цялото си време в залата. Няма "навън е лед и сняг", и да не ходя на възстановяване. Няма "40 градуса е", няма да ида днес.

Видях и историята на олимпийската шампионка от Токио - Ребека Андраде. Как тя е скъсала връзки на коляното за трети път в кариерата си преди игрите, но се възстановява, връща се и на Олимпиадата печели титлата. И си казах - и аз мога.

Знам си възможностите. В първото интервю, което дадох след операцията, казах: Ще го направя. Ще се върна.

Квотата за Париж я спечелих още на третото състезание след завръщането ми. Тогава се отпуснах и започнах по-спокойно да се състезавам. Днес вече дори не помня и не знам, че този крак е опериран, ако не си погледна белезите там. Не искам да се връщам към това. Контузията ми е минало. С всяко следващо състезание набирам увереност и влизам във форма.

Няма психологическа спирачка от травмата?

Няма такава. Не мисля за контузии. Достатъчно голяма и опитна съм, имам чувството за самосъхранение, а и с много опити, с много повторения, знам как да се предпазя. Не може да се сравнява моят прескок сега и този преди да се контузя през 2022-ра. Има огромна разлика. Няма никакво притеснение в главата ми.

Какво вярваш, че можеш да направиш в Париж?

За нас е голям бонус, че Русия ги няма. Те са голяма конкуренция в нашия спорт. Главната конкуренция на игрите ще са ми Симон Байлс и Ребека Андраде от Бразилия, която спечели титлата на миналите игри. Това са.

Успях да победя момичето, което взе квота заедно с мен от Корея (Ю Йон - б.р.), а на Европейското първенство малко ме отрязаха съдиите, може да се каже, за да стане французойката първа (Колин Девиар спечели злато, Валентина остана със сребро през май тази година - б.р.). Там бях с по-лесни прескоци, сега съм усложнила прескока с 4 десети. Скачам чисто, при мен проблемът е главно в приземяването. Но французойката ще я бия в Париж със сигурност. Още на Европейското и го казах, че ще я бия на нейна територия.

Снимка: БТА

Но и в Париж може да има пак спорно съдийско решение, тя е французойка все пак. А във вашия спорт, както знаем, се случва. Данчо Йовчев най-добре може да каже по темата. Ти някога била ли си извън кожата си от яд на съдиите?

Случвало се е, да. Беше точно на европейското. Разбирам защо стана. Тя е име, трябваше да си защити титлата и, може би, затова го направиха.

Направиха го доста видимо обаче, а аз си скочих доста добре прескоците. Скочих по-чисто, в една десета се събрахме тройката на върха. Но всъщност тогава не се разочаровах толкова, колкото се настроих. Нещо като "сега ще ти докажа в Париж".

Как минава един тренировъчен ден във вашия страшно труден спорт?

Сутрин от 9 часа като вляза в залата, понякога чак след 18:30 излизам. Един цял работен ден си е.

На 17 си, но мислиш ли вече за времето след кариерата, защато при вас тя е кратка понякога? Това често е проблем за млади спортисти у нас, които остават без професия след кариерата.

Имам планове. Догодина, след като завърша средното си образование, планирам да запиша в НСА първи профил треньор. Той ми е сигурен, така да се каже. Ще си взема дипломата. Втори профил мисля да е кинезетерапия. От травмите, които съм имала и опита ми, познавам тялото. Знам всеки прешлен и всеки мускул. А и ми е интересно като сфера. Освен това е такава, в която има поле за развитие и тук, и в чужбина.

А и е част от медицината. А това е в семейството. Баба ми беше зъболекар, цялото семейство от страна на майка ми е в медицината. Искам и аз да го направя и да помагам на хората. И мога да го правя наистина с опита си.

Семейството няма ли да е на трибуните да те подкрепя в Париж?

Не, защото твърде късно взех квотата и всичко там е разпродадено. Знам, че ще са до мен обаче, макар и от разстояние.

А и си свикнах да съм само с треньора. Изолирам се от всичко и всички, дори ми помага да е така, а не е някаква пречка. Постигнали сме баланс с него. По време на тернировка имаме и сурови отношения. Но по време на състезания се разбираме само с поглед, всичко е отработено и се получава.

Съветът ти към младите спортисти, които имат колебания заради травма или други трудности рано в кариерата?

Да не се отказват. Да дават всичко и да се посвещават на спорта. Стига да искат да успеят, разбира се.

Когато човек мечтае, той лети.

Имаш ли любим спортист? Някой за пример?

Нямам. Някак винаги съм намирала огъня на мотивацията сама вътре в себе си и съм се надъхвала от него.

И с това успявам да си създавам цели да надграждам и да се подобрявам.