17-11-2017 20-11-2018

Годината на Джокера и младите лъвове

2018-а загатна, че се задава прословутата смяна на поколенията

12:00 | 23 ноември 2018 | Редактор : Николай Петров 4 1491 Снимки: Getty Images/Guliver Photos

През годината в мъжкия тенис имаше всичко - доминатори, разочарования, сензации и раждане на нови герои. И едно голямо завръщане.

Новак Джокович се прероди и се изкачи до №1, а Федерер и Надал с лекота се задържат по върховете, където им е мястото сякаш по право. Въпреки множеството здравословни проблеми.

Григор Димитров... Ще стигнем и до това.

Виж още Сезонът на Григор Димитров - затишие след буря

Ще си припомним какво се случи през 2018-а с важната препратка, че през предстоящата година много неща може да се променят коренно. Има симптоми за това.

Джокович опроверга всички прогнози и скептици

Годината за Ноле започна с разочароващо участие на Australian Open, където загуби на осминафинал от Хьон Чунг. Знаците не бяха добри. Говореше за болка, липса на мотивация и - едва ли не - приключване.

Последваха три тягостни загуби от Таро Даниел, Беноа Пер и Мартин Клижан, между които и поражение от Доминик Тийм. Проблясъкът дойде в Рим, където Джокович записа четири поредни победи преди да загуби от Рафаел Надал на финала - очаквано.

След това обаче на "Ролан Гарос" Ноле загуби от Марко Чекинато, неизвестен съперник дотогава за широката общественост.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Виж още Година на върхове, истерия и поглед в бъдещето

Прие тази загуба изключително тежко и дори заяви, че не мисли да играе на предстоящия "Уимбълдън".

Кога обаче тръгна спиралата нагоре? След победа над Григор Димитров в Куинс с 2:0. Тя отключи още три, за да стигне до финала, където загуби от Чилич. Но вече беше уверен и устремен.

На "Уимбълдън взе четвъртата си титла, а играта му бе като на прероден. Това се дължеше на работата със завърналия се треньор Мариан Вайда, който по начало изведе сърбина до върха. Една от специалните победи бе триумфът в Синсинати (отново след успех над Григор по пътя). Ноле спечели титлата и стана единственият, който притежава всички Мастърси на сметката си. Направи го след триумф над Федерер на финала. Колко по-специално може да е?

Титлите на US Open и в Шанхай само потвърдиха доминацията и гарантираха първото място в ранглистата за края на 2018-а. И това, след като бе №22 почти в средата на сезона. Но разочарования също имаше. Годината завърши с два поредни загубени финала в Париж и Лондон.

Добрият стар Рафа

Испанецът за поредна година трябваше да приключи сезона си преждевременно заради контузия, но сякаш позитивите от тази година са повече от негативите. Потвърди безапелационно, че е Краля на клея с 11-а титла на "Ролан Гарос". Тя бе предшествана с триумф в още три турнира на същата настилка.

Снимка: БТА

Голям мач бе полуфиналът на "Уимбълдън", където бе повален от Джокович в петсетов трилър. Последва и титлата в Торонто. Надал бе безапелационен №1 за дълго време и всичко изглеждаше розово. На полуфинала на US Open обаче се контузи срещу Дел Потро и това остава последния му двубой за годината.

Наскоро се оперира и надеждите са да се завърне за предстоящия Australian Open. Проблемите с контузии са много и все по-чести. Но той е доказал, че е боец.

Край на ерата "Роджър Федерер"? По-скоро не.

Триумфът на Australian Open бе исторически за Маестрото и доказа, че дори на 36-годишна възраст този човек е най-голямото светило с ракета в ръка. Швейцарецът спечели общо четири титли - с три по-малко от миналата година, но това е разбираемо.

Снимка: Getty Images

Записа 10 загуби през сезона, някои от които много изненадващи. В най-голяма степен за такава може да се счита поражението от Джон Милман на US Open, което дойде при ужасно тежки атмосферни условия.

Федерер записа две ключови загуби от Джокович във финал и полуфинал, което показа моментното състояние на двамата. Поражението от Александър Зверев на финалния турнир в Лондон символично ни напомни, че сякаш идва времето за смяна на поколенията.

Федерер обаче не веднъж през последните години е опровергавал наивните мнения, че е приключил. Маестрото не иска да говори за отказване и е жаден за още победи. Има 99 титли от турнири в ATP на сметката си и едва ли ще се примири, докато не ги закръгли на 100.

Зверев вече е звезда, но предстои най-важната крачка

Германецът е човекът, за когото се говори най-много в последните дни заради триумфа във финалния турнир в Лондон. А той бе напълно заслужен и привидно категоричен. Във финала Зверев спечели убедително срещу тазгодишния най-добър тенисист Джокович и не остави съмнения в огромния си запас от качества.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

А той бе ясен за експертите и преди това. Четири титли през тази година са с една по-малко от миналата, но в края дойде най-големият му трофей в кариерата. Сега е време за следващата крачка.

Да го кажем така: Зверев не е никому длъжен да се представя убедително в Големия шлем, но е длъжен да не повтаря пропадането на Григор Димитров след титлата при най-добрите осем от 2017-а.

Световният №4 също е проявявал слабост в психика и характер в не малко важни битки, и далеч не е най-силният в това отношение. Не е случайно, че най-доброто му постижение в Шлема е едва четвъртфинал и то веднъж. Пред него обаче има още много дълги години с куп успехи. Поне това подсказва потенциалът му.

Бъдещето

Няколко млади играчи през тази година загатнаха за своя глад и сърце на най-голямата сцена. И на няколко пъти детронираха най-великите. Говорим за хора като Зверев, Карен Хачанов, Борна Чорич, Кайл Едмънд, Стефанос Циципас, Данил Медведев... не са малко. Всеки от тях спечели турнир през тази година и не случайно е в топ 20.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Това е свежа вълна, която заплашва хегемоните и подсказва, че е време за прословутото наследство, което се чака вече няколко години. Някои от тези момчета играят с хъс и без притесение.

Хачанов и Чорич например, не се страхуват от никой съперник и вече имат на сметката си съответно победа над Джокович и Федерер. И то във финали. За Зверев е ясно. Впечатлението от миналата година, че играчите над 30 години статистически са по-убедителни, сякаш бавно и сигурно избледня през последните 11 месеца.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Големите разочарования

Има само един човек, който може да се нарече по-голямо разочарование от Григор Димитров през тази година - американецът Джак Сок.

От май досега този джентълмен записа 5 победи и 16 загуби, за да е в момента на 106-а позиция в световната ранглиста, въпреки че бе №8 преди година. И бе смятан за един от най-големите таланти на Щатите.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Като цяло американците са носени на здравите рамене на Джон Иснър, който спечели две титли през тази година и се задържа в топ 10. Голямо е разочарованието и при французите, които нямат представител сред първите 25.

Нас обаче ни интересува Григор. Къде беше той през изминалите 11 месеца?

Отговорите вече са търсени, но по-важно от тях е да видим победоносно завръщане през 2019-а.

Знаците засега не са добри, но и напрежението от големите очаквания би трябвало да намалее.

ИЗБРАНО