Миналата 2017 година за Григор Димитров бе като буря. В добрия смисъл - четири титли, от които последната на турнира на най-добрите осем в Лондон.

Настоящата 2018-а обаче е затишие, каквото и най-големите песимисти не са очаквали, с изключение може би на хора като Петър Волгин (крайно критични към звездата ни в тениса).

Притеснителната тенденция не е само че Григор не спечели нито една титла, а начинът, по който губеше мачовете.

Психическата му неустойчивост през тази година няма аналог в кариерата и идва в период, в който вече би трябвало да играе с рутина и увереност.

Българинът още не е сред най-големите светила в спорта, за да печели всеки мач "по навик", но проблемите са притеснителни и предизвикват множество въпроси.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Качество ли липсва на най-добрия ни тенисист?

Психологическата му нестабилност ли е единственият му проблем?

Треньорът му Дани Валверду ли е изчерпан за съвместната им работа?

Как се излиза от такава криза?

Снимка: AP/БТА

Статистиката през тази година е красноречива - 43 мача, от които 24 победи и 19 загуби. През миналата година пораженията бяха също толкова, но успехите - с 25 повече.

Върховните му постижения са един финал в Ротердам и полуфинал в Монте Карло - загубени съответно от Роджър Федерер и Рафаел Надал.

За проблемите му срещу иконите на съвременния тенис всички знаем, но проблемът е, че гледахме и куп загуби срещу тенисисти, които на теория трябва да са респектирани от неговото име. А не обратното.

А годината не започна чак толкова зле. Загуби злощастно полуфиналния си мач на шампионския турнир в Бризбън след обрат на Ник Кирьос.

На Australian Open също игра силно, въпреки че срещата от втория кръг с Макензи Макдоналдс, спечелена с 3:2, подсказа за шампионски махмурлук.

Последва успешен реванш срещу Ник Кирьос, а на четвъртфиналите съперник бе Кайл Едмънд.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

В двубоя с англичанина Григор допусна куп пробиви и грешки в ключовите моменти, въпреки че бе равностоен на съперника. Изпусна златна възможност да се класира на втори пореден полуфинал.

Загубата бе съкрушителна и сякаш постави началото на негативно преобразяване на българина. И въпреки това, в Ротердам отново имахме поводи за радост.

Дойдоха четири поредни победи без загубен сет, сред които сблъсъци с Андрей Рубльов и Давид Гофен. Финалът бе тежко загубен от Федерер след пълно примирение в поведението на българина.

Мнозина вярват, че е играл болен или че е имал контузия. Така и не се потвърди подобна информация. Не Григор не изглеждаше добре на корта.

Още в следващия мач ни подсказа какво да очакваме, но не ни се искаше да повярваме.

Григор загуби след обрат от играещия с "уайлд кард" Малек Джазири в Дубай още в първия кръг. Тунизиецът, особено в онзи момент, бе съперник, който при никакви обстоятелства не трябва да е мерило за актуален световен №3 (както бе с Димитров тогава).

Последваха загуби в първи и втори кръг съответно срещу Фернандо Вердаско в Индиън Уелс и Жереми Шарди в Маями. Пак хора, които един топ играч би следвало да елиминира.

Последният добър турнир на българина бе в добре познатия му Монте Карло, където постигна три поредни победи - срещу Ербер, Колшрайбер и Гофен. Изглежда, че всеки път, когато постига успехи, победа над белгиеца му е за късмет.

Снимка: Twitter

Тя тогава обаче не му донесе такъв в полуфинала срещу Надал - спечели едва пет гейма, което е с един повече от мача с Федерер.

Всичко това до края на април, когато вече знаехме, че Гришо няма да повтори силния си сезон. До края на годината му (1 ноември) едва на три пъти постигна две поредни победи.

Един от случаите бе на "Ролан Гарос", където първо игра с щастлив-губещ египтянин, а след това на магия победи американеца Джаред Доналдсън в пет сета. В целия този период Григор почти не печелеше в два сета и неизменно подсказваше за проблемите си със завършването на мачовете.

Какво е нужно за нова трансформация?

Преди почти всеки турнир след средата на 2018-а българинът заявяваше уверено пред медиите, че е готов отново да постигне серия от победи и че е позитивно настроен. За едно бе прав. Почти целият товар на загубата е в главата му, а по-малка част в ръцете и краката.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Защото от специалисти до фенове на всички е ясно, че българинът има качества да е играч от топ 10, а защо не е и топ 5. Голяма част от мачовете, които загуби през тази година, ги печелеше с лекота през миналата.

Тук трябва да виним и Валверду, който със сигурност е наясно, че също бърка някъде. Григор явно се чувства много добре с треньора си щом не се разделят, но за професионалния тенисист резултатите трябва да са на първо място.

Сега в щаба влиза Андре Агаси, който не би се хванал с такава кауза току-така. Американецът е човек, който е минал и през върховете, и през дъното на този спорт.

Той със сигурност може лесно да влезе в главата на новия си възпитаник.

Снимки: Getty Images/Guliver Photos

Опита се да го направи в трудния период на Джокович, но тогава проблемът с контузия на сърбина прекъсна преждевременно общата им работа. Агаси е човек, който с каквото се е хванал, го е превръщал в злато. През активните си години не бе пример за подражание, но сега се доближава до такъв.

Каква 2019-а да очакваме за Григор?

Колко вероятно е всъщност след затишието да дойде пак бурята? Два месеца без професионален тенис не са много, но изглеждат достатъчно за поне частично преобразяване в психиката на Григор.

Трудно е да правим прогнози, защото няма как от дистанция да сме напълно наясно какво точно породи резкия спад през тази година. Може да е личен проблем, може да е загуба на каквато и да е увереност, както и тактическа неподготвеност. Или свръхнапрежение от високата стартова позиция на номер 3 в света и шампион на шампионите в края на миналата година.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Последното изглежда логично, тъй като много конкретни компоненти напълно избледняха в играта на българина. Сервисът му се появи едва сега на Мастърса в Париж, а бекхендът постоянно подарява лесни точки за съперника с непредизвикани грешки. Оръжия, традиционно силни за Гришо.

Това са натрапчиви проблеми, които със сигурност правят впечатление и на треньорите.

За всички нас, които гледаме всеки мач на Григор, също е хубаво, че ще си вземем два месеца почивка. Надеждата е, че паузата ще се отрази позитивно и на самия него.

Защото е време затишието да приключи.

Искаме си пак бурята.