17-11-2017 20-11-2018

Големият шампион Даниел Петров на 50 г.: Чувствам се на 20 и искам да помагам на бокса!

Един от петимата ни златни олимпийски боксьори посреща юбилей днес

14:49 | 8 септември 2021 | Редактор : Динко Гоцев 3 2655 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Как се чувствам на 50 години? Все едно съм на 20!", реагира бодро Даниел Петров, когото Dir.bg намери навръх юбилея му.

Легендарният боксьор, печелил злато на всички големи състезания, на които един състезател може да е първи, цял ден не спира да приема поздравления.

Малко преди да се свържем с него е говорил и с президента на федерацията по бокс Красимир Инински, като доверява, че чака среща с него и не крие - надява се отново да работи за бокса и да помага.

"Това е целият ми живот, това мога аз", казва Пинчера, както го наричаха във времената, когато на ринга се подиграваше на съперниците с неповторимия си стил.

"Здрав съм, добре съм, имам физически сили и не мога да се оплача - разкрива пред Dir.bg навръх юбилея. - Изкарах известно време в родната Варна. Звънят приятели, важното е да не се забравяме.

Честно казано, не мога да повярвам, че съм вече на 50 години. Да, гледам назад и съм доволен от това, което постигнах, за нищо не съжалявам. Станах световен, европейски шампион... А златото от Олимпиадата, както и другият ми медал, те са върхът, естествено."

Случи се на игрите в Атланта 1996, когато Даниел вилнее в категория до 48 килограма.

Последователно са победени арменецът Шян Мунчиан (11-5 точки), Шомрот Камсинг от Тайланд (18:6) и украинецът Олех Кирухин (17:8), за да дойде златният финал срещу Мансуето Веласко. Филипинецът е надигран с 6:19 от българина Петров, който е и актуален световен първенец от 1995-а.

Embed from Getty Images

Така Пинчера е на върха на планетата в своята категория, а и на върха на кариерата, която е пълна с успехи. Това е и неговият голям личен реванш, след като 4 години по-рано губи финала на Олимпиадата в Барселона от кубинеца Рохелио Марсело с 10:20 и остава със сребро.

"Боксът е наш спорт, традиционен български спорт - говори днес, докато приема поздравления за юбилея. - Събрахме се с приятели да гледаме нашите на Олимпиадата в Токио, как се радвах... Ако знаете как се гордея със Стойка Кръстева... Бяхме четирима олимпийски шампиони, сега сме петима от бокса. Тя ми е съседка, през няколко блока живее, познаваме се добре. Тя е от Добрич, аз - от Варна. От един край сме."

Завръщането в бокса е мечта, но съвсем скоро може да стане реалност. Даниел Петров бе треньор и в ЦСКА, и в Левски, а работи и в системата на МВР дълги години след края на активната спортна кариера. Планира да се види с шефа на бокса Инински и се надява, че с опита и уменията си пак ще помага.

"Бил съм вече треньор, децата от наборите, които водих, се боксираха в мой стил - казва с гордост. - Знам, че мога да помогна."

По-важните неща обаче са други:

"Пожелавам си, а и на всички българи желая - да сме здрави, да не сме завистливи, да си помагаме и да сме хора. Да се сещаме за важните хора не само на рождени дни, не само на юбилеи, а всеки ден.

Това е най-важното."