Григор Димитров за началото, спасителя Агаси и голямата мечта

Интервю на родната звезда преди новия сезон

Снимка: Getty Images

Григор Димитров за началото, спасителя Агаси и голямата мечта

Интервю на родната звезда преди новия сезон

11:33 | 14 декември 2021 34 6257 Снимка: Getty Images

Григор Димитров, който започна подготовката си за старта на новия сезон, бе част "Теnnis Majors", където интервюта дават топ имената от света на тениса.

Григор

Там Григор разказа за детството си, кариерата си до този момент и плановете за бъдещето.

Първата ни ракета се върна в началото на тенис кариерат си и тренировките със своя баща в Хасково, за да стигне до големите мачове срещу Рафа Надал и Роджър Федерер.

Димитров дори за първи път призна, че Андре Агаси е бил един от най-важните хора за него в последните години, защото именно американската легенда е успяла да провокира Гришо да продължи в момент, в който всико му е дошло в повече.

А за бъдещето Григор бе ясен, голямата цел си оства титла от Шлема, това е мечтата на всеки тенисист.

"Започнах тенис на три години. Бях много буйно дете, помня как майка ми ме заведе на корта и ми даде просто една ракета. Имаше една зелена стена и започнах просто да удрям срещу стената.

Това са първите ми спомени с тениса. След това баща ми стана моят треньор. Имах такъв интерес към спорта, че не исках да чуя за нищо друго.

Малко по-малко баща ми видя, че имам талант, като постепенно започнахме да гледаме на това по-сериозно, а не просто като забавление.

За първи път започнахме да говорим сериозно за тенис, когато бях на 11. Спечелих турнир във Франция, като тогава осъзнахме, че мога да бъда професионалист. Моите родители също го осъзнаха.

За да пробия се радвам, че ние сме много близко семейство. Дядовците и бабите ми дори си даваха от пенсията, за да имам пари за самолетни билети. Беше трудно, трябваше да се търсят различни неща за финансиране. Всичко дължа на семейството си.

Беше трудно, но това, което ме водеше напред е вярвата в собствените ми сили. Осъзнах, че мога да постигна нещо и съответно да върна жеста на моето семейство.

Дойде момент, в който баща ми сам осъзна, че няма как да ме научи на нищо повече. Двамата осъзнахме, че трябва да се пробвам в европейската академия. Другото е, че тези академии помагат за участието в турнир, което бе добре за семейството.

Все пак това беше риск, който предприех и не съжалявам.

Техниката имам от баща си. Един от първите удари, на които ме научи е именно слайса. Той изгради тези неща в мен. Истината е, че повечето си навици изградих като дете, като не е имало никаква умисъл да приличам на Федерер.

Да, сервисът и позата за него е почти идентична, но всичко е съвпадение. Бях доста слабо дете и нямах сила да изпълнявам сервис. Така търсех различни начини и просто тази постановка се оказа най-удобна за мен, не съм я сменял вече 20 години.

В началото ми беше приятно да ме сравняват с Роджърд, но впоследствие изграждат мое собствено име и това нещо стана доста досадно. В един момент просто спрях да обръщам внимание.

Когато растях нямаше много тенис по телевизията, само най-големите турнири. Гледах Пийт Сампрас и Андре Агаси. Едва в академията имахме достъп до повече тенис. След това с началото на обиколката по различни турнир, вече успях да се докосна до някои големи имена.

Гледах ги, възхищавах им се. Наблюдавах какво правят покрай мачовете и се опитвах да го следвам. Вижте, идвайки от Бъглария аз нямах модел за подражание в тениса. Нямаше стъпки, по които да вървя.

Може би наистина първият досег до големите имена запали още по-силен огън в мен и ме водеше напред.

Тренирал съм волейбол, обожавах и все още обожавам да играя футбол. Тренирал съм много спортове, обичам ги.

Спомням си първият сериозн мач. Беше в родния ми град и ме убиха. Паднах с много сериозен резултат и плаках.

Първият ми идол трябва да е бил някой актьор. Може би Джони Деп, искам той да играе във филма за Григор Димитров.

Първата ми счупена ракета? Ами бях дете и я счупих. Помня, че я крих около седмица от баща ми, после се опитах да го убедя, че е станало случайно, но той не повярва.

Никога няма да забравя полуфиналът с Надал в Австралия. Бях перфектен, казвах си, че няма как да го загубя, но в крайна сметка ме победи. Беше невероятен мач. Усещаше се, че ще е нещо голямо. Пет сета, пълен корт, велико изживяване. След твоа ми отне време, за да осъзная, какъв мач съм играл.

Има обаче и моменти, в които не се чувстваш добре на корта и просто искаш да се скриеш. Тенис мачът може да се окаже едно от най-дългите и ужасни места, на които да си в този момент. Това също така е спорт, в който няма как да обвиниш друг, винаги ти си виновният.

Понякога е брутлно. Тренираш, готвиш се, чувстваш се добре и изведнъж губиш първия мач 0:2. Това те съсипва.

Едно от нещата, които мрзя най-много е фактът, че те преценяват само по играта на корта. В много мигове има неща, които тормозят спортиста извън терена, в случая корта. Всеки води своите битки, а те не са само с ракета в ръка.

Андре Агаси имаше огромна роля в кариерата ми, като това няма общо с тениса. В момент, в който бях почти на дъното, беше ми дошло в повече, той успя да ме провокира. Не на корта, провокира ме като човек, за да мога да продължа.

Няма да ви лъжа, целта ми си остава Голям Шлем. Може би това е целта на всеки тенисист, не е по-различно и при мен.

Това е последното парче от пъзела".