Преди десет години на 75 си отиде един от най-значимите испански футболни треньори - Луис Арагонес.

Макар и на моменти противоречива личност, той ще бъде запомнен с това, че успя да върне националния отбор на върха в Европа, спечелвайки първенството на Стария континент през 2008 година.

Дълги години Испания беше един от отборите, от които се очакваше най-много и които разочароваха още повече. Всичко се промени през онази 2008 година, а работата на Арагонес, макар и не пряко, доведе до големия триумф на Световното първенство две лета по-късно.

Арагонес е човекът, който направи Ла Фурия Роха отборът, от който всички да се страхуват - преди това такова нещо нямаше. Наставникът замени Иняки Саес през 2004 година след фиаското на Европейското първенство през 2004, когато испанците отпаднаха в група с Португалия, Гърция и Русия. Под ръководството на Арагонес националният отбор започна да играе този специфичен футбол, отдаден почти изцяло на владеенето на топката и безкрайните подавания. Стил, който се налагаше в Барселона и който се оказа задължителен за Испания, най-малкото заради множеството играчи от каталунския гранд.

Арагонес направи риска да се лиши от услугите на някои от най-опитните играчи, като най-стряскащо бе решението да не разчита на нападателя Раул. Последва изгнание на Хоакин, Мичел Салгадо и Сантяго Канисарес - все футболисти, които бяха неизменна част от Ла Роха.

Снимка: Getty Images

Първото предизвикателство беше Световното първенство в Германия, за което тимът се класира трудно след второ място зад Сърбия в групата. На Мондиала постигна победи над Украйна, Тунис и Саудитска Арабия, но на осминафиналите имаше кофти късмета да се падне срещу Франция на гениалния Зинедин Зидан. Испанските медии показаха своята прочута арогантност, като в часовете преди мача предвидиха край на кариерата на Зизу след двубоя. Той обаче имаше главна роля за триумфа с 3:1 и последвалото достигане до финала, загубен от Италия.

Селекционерът Арагонес все пак беше оставен да работи и отборът заигра великолепен футбол, като пътува за Европейското първенство в Австрия и Швейцария в серия от 16 поредни мача без загуба, повечето дошли в квалификациите. Става дума за отбор с огромен талант, но и носещ бремето на предишните провали. Арагонес използваше схема 4-4-2, която в атака се превръщаше в 4-2-4, а дуото най-отпред беше изградено от Фернандо Торес и Давид Вия.

Снимка: Getty Images

Вия стана голмайстор на първенството, въпреки че беше контузен за финала срещу Германия. Преди това испанците спечелиха групата си с три победи от три мача - срещу Русия, Швеция и Гърция. Голямата драма бе на четвъртфинал, където отстраниха Италия след дузпи заради пропуски на Ди Натале и Де Роси. На полуфинал бе разгромена отново Русия с 3:0, а в мача за титлата Фернандо Торес вкара победния гол през първото полувреме.

Арагонес успя да направи от този отбор едно цяло, а не съвкупност от егота. Все пак говорим за голям брой играчи на Реал Мадрид и Барселона, които на клубно ниво често не се и понасяха. Наставникът някак постигна такава хармония, че за големи периоди от време германците дори да не докосват топката във финала. А това както знаем не е никак лесна задача.

Титлата беше първа за Испания на голям форум от 44 години и върна страната на истинската международна сцена.

Снимка: Getty Images

"Арагонес ни накара да повярваме, че това е възможно. Той беше първият, който посмя да играе с толкова конкретен и печеливш стил", каза след турнира Карлес Пуйол, а колегата му Икер Касияс добави: "Той промени историята на испанския футбол и сме му много благодарни".

На 70 години наставникът стана най-възрастният с титла от Европейско първенство и имаше смелостта да се оттегли на върха, като шест дни по-късно пое клубния Фенербахче, който се оказа последната дестинация в треньорската му кариера. За целия си престой в националния отбор той беше начело в 54 мача, в които допусна само 4 загуби. Наследникът му Висенте дел Боске продължи делото и донесе световната титла на Пиринеите, после пак европейската, като също се превърна във вечен за феновете.

Великата треньорска кариера на Арагонес не мина и без скандали, като най-запомнящият се бе расистки. През 2005-а той си позволи да нарече френската легенда Тиери Анри "черно ла*но", опитвайки се да надъха съотборника му в Арсенал Хосе Антонио Рейес. После специалистът плати 3000 евро глоба. Много футболисти, сред които тъмнокожите Маркос Сена и Самуел Ето'о го защитиха и казаха, че не е расист.

Снимка: Getty Images

Самият Арагонес е най-специален за феновете на Атлетико Мадрид, защото като играч се превърна в една от най-големите легенди на клуба. Той играе там от 1964-а до 1974 година и вкарва над 120 гола, като доскоро беше реализатор №1 в историята. Задмина го Антоан Гризман, който също вече е идол за "дюшекчиите". Арагонес успя да стане шампион в Ла Лига и като играч (три пъти), и като треньор (веднъж) с червено-белия екип.

Смъртта му настъпи на 1 февруари 2014 година и беше удар за всички в Атлетико, но и за целия испански футбол. Случи се в болница в Мадрид след боледуване от левкемия. Испанската футболна федерация го почете подобаващо и го нарече човекът, който "даде старта на най-великата ера". На погребението му присъстваха почти всички футболисти от шампионския тим на Ла Роха.